Р Е Ш Е Н И Е № 371/2014 г. гр. София 30.04.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 20 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 7153 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата А. С. К., чрез адв. М. Ш. срещу решение № 3384/16.08.2013 г. по в.гр.дело № 538/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 1387/12.04.2013 г. по гр.дело № 1285/2012 г. на Районен съд [населено място] в частите, с които съдът е отменил заповед № 22/12.11.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателката на осн.чл.328,ал.1,т.6 от КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил в нейна полза сумата 2 347.50 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа от 12.11.2012 г. до 12.04.2013 г. и вместо отменената част са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.4 КТ за признаване за незаконно уволнението със заповед № 22/12.11.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ и за отмяна на последната, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 2 347.50 лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение и е потвърдено решението на Благоевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. С. К. иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за периода след 12.04.2013 г. до 13.05.2013 г. за разликата от 2 347.50 лв. до 2 817 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2012 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочи за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че щом е в трудово правоотношение с ответното Кметство, то работодателят е в правото си чрез промяна в длъжностната характеристика да въведе по целесъобразност по-високи изисквания от нормативно установените за дадена длъжност, включително и за образование с цел подобряване на работата и назначаване на по-квалифицирани работници и служители. Според жалбоподателката обстоятелството, че полага труд в ответното кметство по трудово правоотношение, което се урежда от нормите на специалния закон – в случая КТ не противоречи на разпоредбите на Закона за администрацията и не изключва тяхното приложение в спецификата на нейното трудово правоотношение като работеща в общинската администрация. Поддържа, че за заемана на определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит, като основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон, а с устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания – чл.14 от Закона за администрацията. Счита, че кмета на кметство не може да изменя чрез промяна в длъжностната характеристика на изискванията за образователна степен за заемане на която и да било длъжност от онази част от общинската администрация, която подпомага неговата дейност. Поддържа, че става въпрос за общинска а не за кметска администрация, чиито ръководител е кметът на общината, че последния на осн.чл.44,ал.1,т.17 ЗМСМА утвърждава устройствения правилник на общинската администрация и следователно само той с този правилник може да определя допълнителни изисквания във връзка с необходимия образователен ценз за заемане на длъжностите от общинската администрация, че такива правомощия по закон не са предвидени за кмета на кметство. Според жалбоподателката в този случай не става въпрос за ограничаване на работодателската правоспособност на кмета на кметство в противоречие с КТ, а за законово определяне и разпределяне на правомощията на един специфичен работодател – работодател на служители в администрацията с оглед на нивото на въпросната администрация. Поддържа, че това е сторено с оглед на обществения интерес от законосъобразно, висококвалифицирано и ефективно упражняване на дейността на администрацията. Жалбоподателката поддържа също, че неправилно в противоречие със закона въззивният съд е приел, че работодателят може да променя с длъжностната характеристика изискванията за заемане на дадена длъжност, дори когато са определени със закон или друг нормативен акт, че щом законодателят е приел за необходимо да регламентира изискванията, включително и за образование за заемане на дадени длъжности, то по този начин той е откроил обществената значимост на тези изисквания с оглед на конкретните длъжности, за които е приел подобна регламентация и е посочил точно какви са те. С оглед на тези съображения счита, че в случая не е извършена по надлежния ред и законосъобразно промяна в изискванията за заемане на длъжността на жалбоподателката, което прави незаконосъобразно прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат. Ответникът по касационната жалба Кметство [населено място] не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С определение № 822/18.06.2014 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на А. С. К. със заповед № 22/12.11.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ на Кмета на [населено място], [община], обл.Б., тъй като служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката-ищца А. К. е заемала длъжността „специалист ГРАО и архив” на основание сключен трудов договор за неопределено време от 01.11.2007 г. с място на работа кметство [населено място]. Със заповед № 22/12.11.2012 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ, тъй като ищцата не притежава необходимото висше образование за заеманата длъжност. Ищцата е регистрирана в Бюрото по труда за времето от 13.11.2012 г. до 13.05.2013 г. Прието е за безспорно, че към датата на прекратяване трудовия договор на жалбоподателката същата не е отговаряла на изискването по длъжностната характеристика, връчена й на 10.11.2011 г. да притежава висше образование за заеманата длъжност. Приел е, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законно, тъй като работодателят е доказал наличието на елементите от фактическия състав на уволнението по чл.328, ал.1,т.6 КТ. Прието е, че към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните - към ноември 2007 г. ищцата е притежавала необходимото образование за заеманата длъжност, което съобразно нормативните актове и Единният класификатор на длъжностите в администрацията е средно образование. Изменението на изискването за образование е настъпило в хода на трудовото правоотношение, с връчването на новата длъжностна характеристика на 10.11.2011 г. Прието е, че в течение на трудовото правоотношение и в период преди уволнението е въведено от работодателя ново образователно изискване за длъжността, на която е била назначена ищцата. Съдът е приел, че изискването за висше образование е предвидено с нова длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, утвърдена от кмета на [населено място]. Според въззивния съд промяната в изискванията и съдържанието на дадена трудова функция настъпва от момента на въвеждане на тези изисквания с влязъл в сила нормативен акт, утвърдени от работодателя щатно разписание или длъжностна характеристика, че длъжностната характеристика е с предназначение да запознае работника с основните му трудови задължения и, че тя е основен елемент в организацията на трудовия процес. Прието е, че задължението за нейната разработка тежи върху работодателя, който е длъжен на основание чл.127, ал.1, т.4 КТ да връчи екземпляр от същата на работника при постъпването му на работа и да запознае работника със съдържанието на трудовата му функция. Прието е, че единствено в правомощията на работодателя,който в случая се представлява от кмета на Кметство [населено място] е правото и задължението да утвърди длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, тъй като същият назначава и освобождава служителите на поверената му администрация. Съдът е направил извода, като е взел предвид разпоредбите на чл.16,ал.1,т.4 от У. правилник на Общинска администрация С.. Приел е, че кметът е овластеното от закона длъжностно лице като представляващ работодателя. Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 46, ал.1,т.4 ЗМСМА в правомощието на кмета на кметството е да освобождава служителите от общинската администрация, които подпомагат неговата дейност в кметството. Прието е за установено, че заеманата от жалбоподателката длъжност "специалист ГРАО и архив" съобразно длъжностната характеристика е пряко свързана със съставяне, поддържане и съхраняване на регистрите за населението и гражданско състояние и има спомагателен спрямо функциите на кмета по чл. 46, ал.1,т.6 ЗМСМА характер. По въпроса дали кмета на кметство [населено място], което е част от териториалната структура на [община] има право да въвежда по-високи изисквания за образование спрямо служителите от общинската администрация, които подпомагат дейността му съдът е извършил анализ на разпоредбите на чл. 21, ал.1,т.2 ЗМСМА, според които общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството се одобрява от Общинския съвет по предложение на кмета на общината. Според съда в рамките на тази численост и структура на конкретните длъжности в администрацията се назначават лица, които притежават задължителна минимална и предвидена в закона /ЕКДА/ степен на образование - чл. 14, ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията, за който закон е прието, че е общ спрямо специалния ЗМСМА. Взети са предвид разпоредбите на чл.14 ал.2 от Закона за администрацията, според които основните изисквания за заемане на определена длъжност в администрацията се определят със закон, както и чл.14 ал.3 от ЗА, съобразно който с устройствен правилник на съответната администрация могат да се въвеждат и допълнителни изисквания към назначените служители извън нормативно регламентираните. Прието е, че устройственият правилник се утвърждава от кмета на общината – чл.44,ал.1,т.17 от ЗМСМА. Съдът е приел, че в разпоредбите на чл.37 от У. правилник за организацията и дейността на общинската администрация- С. в сила от м.01.2012 г. е предвидено, че длъжностите в администрацията са заемат от лица с професионална квалификация, включваща задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, а в чл.37 ал.2 от същия правилник е предвидено,че секретарят на общината или упълномощен от него служител може да определи и допълнителни изисквания за заемане на определена длъжност с длъжностните характеристики. Прието е, че секретарят на общината няма такива правомощия, предвидени с нормативен акт -чл.43, ал.3 ЗМСМА, каквито са предвидени с У. правилник на [община]. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.43, ал.4 ЗМСМА и е приел, че в случая кметът на [община] може изрично да упълномощи секретаря да го замести при окончателното утвърждаване на длъжностната характеристика за заемани от лица длъжности по служебно правоотношение. Прието е, че секретарят на [община] няма такива правомощия в рамките на трудовоправните отношения между работодателя и заетите по трудов договор с кметство [населено място] работници нито по закон, нито по силата на друг нормативен акт. Според съда всички актове, свързани с делегиране на такива правомощия регламентират процедура по изготвяне, съгласуване и одобряване на длъжностни характеристики за длъжности в администрацията на общините, заемани по служебно правоотношение. Въззивният съд е приел, че ищцата е заета по трудово правоотношение, както е предвидено за нейната длъжност по Класификатора на длъжностите в администрацията, че в отношенията между страните по спора се прилага Кодекса на труда, който е специален по отношение на Закона за администрацията. Прието е, че съобразно всички действали законови разпоредби към момента на въвеждане на промяната за длъжността на ищцата и към датата на уволнението й К. за заеманата от нея длъжност е предвидено минимално изискване за средно образование и заетост по трудово правоотношение. Поради това според съда отношенията между страните по спора са трудовоправни и се уреждат от КТ, който регламентира правото на работодателя чрез промяна в длъжностната характеристика да въведе по целесъобразност по-високи изисквания от нормативно установените за дадена длъжност, включително и за образование, с цел подобряване на работата и назначаване на по-квалифицирани служители и работници. Прието е, че К. поставя само минимални изисквания за съответната длъжност, като в правомощието на работодателя е да въведе и по-големи такива по съображения за целесъобразност, съответно в случая кметът на [населено място] е действал в рамките на законовите му правомощия на работодател, предвидени с КТ. Според въззивния съд съобразно КТ работодателят е този, който има основно задължение да изготви и утвърди длъжностните характеристики и че в случая същият е представляван от кмета на кметство [населено място]. Прието е, че с утвърждаването на длъжностната характеристика, с която през ноември 2011 г. е въведено изискване за висше образование за заеманата от ищцата длъжност кметът на кметство [населено място] е изпълнил законоустановените си задължения. Съдът е направил извода за наличие на надлежно изменение на образователните изисквания за длъжността на ищцата преди и към датата на прекратяване на трудовия договор, че са налице предпоставките на чл.328, ал.1,т.6, пр.1 КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение и поради това уволнението е законно. Относно довода за невръчено предизвестие е прието, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение като е предвидил изплащане на ищцата обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Прието е, че в чл. 220, ал.1 КТ е предвидено право на страната да прекрати трудовото правоотношение и преди да изтече срокът на предизвестие, че в случая, работодателят е процедирал по този начин, като с процесната заповед е постановил да се изплати обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за целия срок на предизвестие. Според съда неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. По правния въпрос: С решение № 923/23.09.209 г. по гр.дело № 610/2009 г. на Русенския окръжен съд е прието, че съгласно чл.21, ал.1,т.2 ЗМСМА общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството се одобрява от Общинския съвет по предложение на кмета на общината. Прието е, че в рамките на тази численост и структура на конкретните длъжности в администрацията се назначават лица, които притежават задължителна минимална и визирана в закона /ЕКДА/ степен на образование, съобразно чл.14,ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията, който е общ спрямо специалния ЗМСМА. Взети са предвид разпоредбите на чл.14,ал.3 ЗА, според които допълнителни изисквания към назначените в администрацията служители – т.е. различни по вид или по-високи по степен от минимално предвидените могат да се определят само с устройствения правилник на съответната администрация. Прието е, че съгласно чл.44,ал.1,т.17 ЗМСМА правомощието по утвърждаване на устройствения правилник на общинската администрация принадлежи единствено на кмета на общината, като за кмета на кметството такова право в закона не е предвидено. Според съдебния състав по аргумент на чл.14,ал.3 от Закона за администрацията с длъжностната характеристика не може да бъде изменено изискването за образование, което е предвидено в устройствения правилник на общинската администрация, увърден от кмета на общината, ако такъв е бил утвърден, в противен случай следва да се вземат предвид минималните изисквания за средно образование, визирани в единния квасификатор на длъжностите в администрацията за длъжностно ниво В9/каквото е било в конкретния случай/. В конкретния случай е прието, че кмета на съответното кметство при липса на материална компетентност е издал заповед, с която в длъжностното разписание на кметството е въведено изискване за висше образование за изпълнение на длъжност на служител, който подпомага неговата дейност. При липсата на надлежно изменение на изискванията за образование съдът е направил извода за незаконосъобразност на уволнителната заповед, поради отсъствие на основанието за уволнение по чл.328,ал.1,т.6 КТ. С решение № 395/31.10.2012 г. по в.гр.дело № 631/2012 г. на Добричкия окръжен съд по предявен иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно уволнение, извършено на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ е прието, че кметът на кметство е овластеното от закона длъжностно лице като представляващ работодателя -чл. 46, ал.1, т.4 от ЗМСМА, който може да назначава и освобождава служителите от общинската администрация в кметството, подпомагащи неговата дейност, че заетите на длъжност "специалист" в кметството са от категорията служители,чиято трудова функция е помощна по отношение дейността на кмета. Посочено е, че кметът е оправомощен да ги назначава и освобождава и кметството се явява техен работодател. Прието е също, че според разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.2 от ЗМСМА общинският съвет на съответната община е органът,който е компетентен да одобри общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината, че неговата функция се ограничава в одобряване на най-общата численост /определяне на щатни бройки/, рамката на администрацията-вид длъжности, наименование на длъжностите, разпределение в структура-отдели, дирекции и пр.звена, но не се разпростира в пряко влияние върху трудовоправните и служебни отношения на представляващия работодателя кмет на община, район или кметство с конкретните служители, нито може да изземва работодателски правомощия на последните. Според съдебния състав дори и в одобрените от ОбС структура и щатно разписание на администрацията да са маркирани минимално изискуемите по закон образование,стаж и пр. за съответна длъжност, това не ограничава конкретните субекти на работодателската функция по трудово правоотношение да осъществяват присъщите им по закон дейности, сред които и тази по въвеждане на нови допълнителни изисквания за длъжностите, заемани от пряко подчинените им работници/служители,с длъжностната характеристика за длъжността. Прието е, че единственото ограничение е тези нови изисквания /вкл. за образование/ да не влизат в противоречие с нормативно установените такива-в конкретния случай с минималните изисквания по ЕКДА. Съдебният състав е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал.3 от Закона за администрацията, според която само с устройствен правилник на съответната администрация могат да се въвеждат допълнителни изисквания към назначените в администрацията служители извън нормативно регламентираните, е неприложима. Посочено е, че за кмета на кметство не съществува нормативно установено задължение да приема устройствен правилник и такъв правилник не е задължително предвиден за кметствата, че за кмета единствената възможност да въведе допълнителни изисквания за определена длъжност в кметството е посредством длъжностната характеристика. Прието е, че в отношенията между страните по конкретния спор намира приложение друг нормативен акт,който е специален по отношение на Закона за администрацията, а именно Кодексът на труда. Взети са предвид разпоредбите на чл. 12, ал.1 от Закона за администрацията, според които дейността на администрацията се осъществява от държавни служители по служебно правоотношение и от лица, заети по трудово правоотношение,като вторите се назначават и освобождават по Кодекса на труда.Наименованията на длъжностите в администрацията, разпределението на длъжностите в длъжностни нива,минималните изисквания за заемането им и видът на правоотношението /служебно или трудово/ се регламентират с Класификатора на длъжностите в администрацията-К. -чл. 13, ал.1 от ЗА. Прието е, че съобразно действащия към момента на въвеждане на промяната за длъжността на ищцата ЕКДА /отм. 15.03.2012 г./ за заеманата от съответното лице длъжност "специалист" /и изобщо за всички видове специалисти на централно и териториално ниво/ е предвидено минимално изискване за средно образование и заетост по трудово правоотношение. Прието е също, че отношенията между страните по делото са трудовоправни и се уреждат от Кодекса на труда, че именно този кодекс регламентира правото на работодателя чрез промяна в длъжностната характеристика да въведе по целесъобразност по-високи изисквания от нормативно установените за дадена длъжност, вкл. и за образование,с цел подобряване на работата и назначаване на по-квалифицирани служители и работници, че ЕКДА поставя само минимални изисквания за съответната длъжност, а в изключително правомощие на работодателя е да въведе и по-големи такива по съображения за целесъобразност. Прието е, че въвеждането в конкретния случай на изискване за определен вид средно образование /икономическо/ не противоречи на регламентацията в ЕКДА. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с разрешението, дадено с въззивното решение № 923/23.09.2009 г. по гр.дело № 610/2009 г. на Русенския окръжен съд. Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на правния въпрос във въззивно решение 923/23.09.2009 г. по гр.дело № 619/2009 г. на Русенския окръжен съд, като съображенията за това са следните. Съгласно разпоредбите на чл.19,ал.3,т.2 от Закона за администрацията/ЗА/, както и чл.38,ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ кмета на община и кмета на кметство са териториални органи на изпълнителната власт. Според текста на чл.33,ал. 4 от ЗА правомощията на кмета на общината се определят със закон. Подробната уредба на правомощията на кмета на общината е в разпоредбата на чл. 44,ал.1,т.т.1-19 ЗМСМА. Сред тях съгласно чл.44,ал.1,т.3 е назначаване и освобождаване от длъжност на служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл. 46,ал.1,т.4 ЗМСМА, както и да налага предвидените в закона дисциплинарни наказания. В правомощията на кмета на общината е включено и утвърждаването на устройствения правилник на общинската администрация – чл.44,ал.1,т.17 ЗМСМА. Извън правомощията на кмета на общината е назначаването и освобождаването от длъжност на служителите от общинската администрация в кметството, които подпомагат дейността на кмета – чл. 44,ал.1,т.3, вр.чл.46,ал.1,т.4 ЗМСМА. Правомощията на кмета на кметство са уредени в разпоредбите на чл.46, ал.1,т.т.1-12 ЗМСМА. В рамките на тези правомощия съгласно чл.46,ал.1,т.4 ЗМСМА е предвидено изрично кметът на кметство да назначава и освобождава служителите от общинската администрация в кметството, които подпомагат неговата дейност в съответствие с утвърдената численост и структура и не е включено правомощието да утвърждава устройствен правилник на общинската администрация на кметството. Такова правомощие има само кмета на общината – чл. 44,ал.1,т.17 ЗМСМА. Общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството се одобрява от Общинския съвет по предложение на кмета на общината – чл.21, ал.1,т.2 ЗМСМА. В съответствие с тази численост и структура се назначават лица, притежаващи предвидената в закона - ЕКДА минимална степен на образование – чл.14,ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията. Съгласно разпоредбите на чл.12, ал.1 от Закона за администрацията дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон, а служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда – ал.2 и ал.3-та. Длъжностите, които заемат държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. Съответно в класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема – чл.13,ал.1 ЗА. Според чл. 14,ал.1 ЗА за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит, като основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон – чл.14,ал.2. С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания – различни по вид и по-високи по степен от минимално предвидените – чл.14,ал.3. Както се посочи само в правомощията на кмета на общината е да утвърждава устройствения правилник на общинската администрация – чл.44,ал.1,т.17 ЗМСМА, който текст е специален спрямо общия – Закона за администрацията. Анализа на посочената законова уредба налага извода, че в рамките на работодателската власт на кмета на кметство не е включено правомощието с длъжностна характеристика да променя изискванията за образование и квалификация за длъжностите на служители от общинската администрация, подпомагащи неговата дейност. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно – постановено е при неправилно приложение разпоредбите на чл.328,ал.1,т.6 КТ. Установено е по делото, че ищцата А. К. е заемала длъжността „специалист ГРАО и архив” на основание сключен трудов договор за неопределено време от 01.11.2007 г. с място на работа кметство [населено място]. Със заповед № 22/12.11.2012 г., издадена от кмета на кметство [населено място], [община] трудовият договор е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ, тъй като ищцата не притежава необходимото висше образование за заеманата длъжност. Ищцата е регистрирана в Бюрото по труда за времето от 13.11.2012 г. до 13.05.2013 г. Установено е също, че към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните - към ноември 2007 г. ищцата е притежавала необходимото образование за заеманата длъжност, което съобразно нормативните актове и Единният класификатор на длъжностите в администрацията/отм./ е средно образование. Установено е също, че е изменено изискването за образование за заеманата от ищцата длъжност, въведено с длъжностна характеристика утвърдена от кмета на кметство [населено място] на 10.11.2011 г. и връчена на ищцата на същата дата. Съобразно длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищцата е предвидено изискване за висше образование. В разпоредбите на чл.328,ал.1,т.6 КТ са посочени две основания за уволнение – липса на необходимото образование за изпълняваната работа и липса на необходимата професионална квалификация. Необходимото образование за изпълняваната работа е изискване за необходима степен и вид завършено образование – средно – общо, средно техническо, средно икономическо и др. или висше – строителен инженер, висше икономическо - счетоводна отчетност, застрахователно дело и др. Това изискване се предвижда в законите и другите нормативни актове и в длъжностните характеристики или следва от тях. Важното при това основание е да се установи, че са настъпили промени в образователните изисквания за съответната длъжност, заемана от работника или служителя и последният към момента на прекратяване на трудовия договор не отговаря на тях. Освен това промяната в изискванията за образование за съответната длъжност, заемана от работника или служителя следва да е настъпила след сключването на трудовия договор. В настоящият случай ищцата А. К. е заемала длъжността „специалист Гражданска регистрация и административно обслужване и Архив” на основание сключен трудов договор с ответника. Установено е също, че към момента на сключване на трудовия договор за заеманата от ищцата длъжност изискванията на работодателя за необходимото образование са били минималните изисквания, предвидени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията – отменен, считано от 01.07.2012 г. – средно образование. На това изискване ищцата е отговаряла. Установено е, че изменението на изискването за образование е настъпило след сключване на трудовия договор, като е въведено с длъжностна характеристика, утвърдена от кмета на кметство [населено място]. Въведено е изискване за необходимо образование – висше. С оглед отговора на поставения правен въпрос съдът преценява, че в правомощията на кмета на кметство [населено място] не е включено правомощието да въвежда изменение на изисквания – по-високи по степен от минимално предвидените в ЕКДА за образование и/или квалификация за заемана длъжност от служители в общинската администрация в кметството, подпомагащи неговата дейност. Заеманата от ищцата длъжност „специалист ГРАО и архив” е именно длъжност, която подпомага дейността на кмета на кметство [населено място] по смисъла на чл. 46,ал.1,т.4 ЗМСМА. Следователно в настоящият случай не е налице надлежно изменение на изискването за образование, поради което и не е установен фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор на ищцата по чл.328,ал.1,т.6 КТ. Заповедта за уволнение на това основание е незаконосъобразна, а предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 е основателен. Неоснователни са доводите на ищцата за незаконност на заповедта за прекратяване на трудовия договор, тъй като въведеното по-високо изискване за образование за заеманата от нея длъжност е извършено с длъжностна характеристика, която не е утвърдена от секретаря на Общината. От приложения по делото Устройствен правилник на [община] – чл.37 е предвидено, че длъжностите в администрацията се заемат от лица с професионална квалификация, включваща задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Според чл.37,ал.2 от УП секретарят на общината или упълномощен от него служител може да определи и допълнителни изисквания за заемане на определена длъжност с длъжностните характеристики. Този текст е в противоречие с разпоредбите на чл.43,ал.3 ЗМСМА, в който такова правомощие не е предвидено. Съгласно чл.43,ал.4 ЗМСМА секретарят на общината може да изпълнява и други функции, които следва да са му възложени от кмета на общината, със закон или друг нормативен акт. Кмета на [община] може да упълномощи изрично секретаря да го замести при утвърждаване на длъжностните характеристики за заемани длъжностни от служители в общинската администрация, каквото упълномощаване в случая няма. Както се посочи по-горе заповедта за уволнение на ищцата е незаконосъобразна, тъй като не е установено основанието за прекратяване на трудовия й договор по чл.328,ал.1,т.6 ГПК – по-високото изискване за образование за заеманата от нея длъжност е въведено от кмета на кметство [населено място], каквото правомощие същият няма. Съобразно К. в сила към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата минималното изискване за образование за заеманата от същата длъжност е средно, на което изискване ищцата отговаря. Основателен е и иска за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „специалист ГРАО и Архив” в кметство [населено място], [община]. Следва да се уважи и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение от 12.11.2012 г. до 12.05.2013 г.в размер на сумата 2817 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Установено е по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 469.50 лв., че след прекратяване на трудовия договор същата не е работила по трудово правоотношение – била е регистрирана в бюрото по труда от 13.11.2012 г. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло. Вместо отменената част предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ следва да се уважат. В полза на ищцата следва да се присъди сумата 1030 лв. разноски по делото за всички инстанции. Ответникът по жалбата и ответник по иска следва да заплати на Районен съд [населено място] сумата 68 лв. разноски за експертиза и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. В полза на ВКС ответникът по жалбата следва да заплати сумата 172.68 лв.държавна такса. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло решение № 3384/16.08.2013 г., постановено по в.гр.дело № 538/2013 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо отменената част постановява Признава уволнението на А. С. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Б. област, извършено със заповед № 22/12.11.2012 г., издадена от кмета на кметство [населено място], Б. област на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ за незаконно. Отменя заповед № 22/12.11.2012 г., издадена от кмета на кметство [населено място], Б. област, с която на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на А. С. К. като незаконосъобразна. Възстановява А. С. К. от [населено място], [община], Б. област, [улица] на длъжността, заемана до уволнението – „специалист Гражданска регистрация, административно обслужване и Архив” в кметство К., [населено място] с място на работа кметство К., [населено място] Осъжда кметство [населено място], [община], Б. област да заплати на А. С. К. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], Б. област, [улица] сумата 2817 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 12.11.2012 г. до 12.05.2013 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 1030 лв. разноски по делото за всички инстанции. Осъжда кметство [населено място], [община], Б. област да заплати на Районен съд [населено място] сумата 68 лв. разноски за експертиза и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Осъжда кметство [населено място], [община], Б. област да заплати по сметка на ВКС на РБългария сумата172.68 лв.държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: