О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 283

гр.София, 19.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1709 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – Смолян срещу решение № 295/19.05.2021 г. по т.д. № 270/2021 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 260597/8.12.2020 г. по т.д. № 2385/2019 г. на Софийски градски съд, VI – 4 състав за осъждане на настоящия касатор да заплати на „Екарисаж – Варна“ ЕООД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 179 078,63 лв. – стойност на извършени работи пред периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. по допълнително споразумение от 16.02.2017г. и договор № 23/17.08.2016 г., по които са издадени фактури с № - ра: 63780/01.02.2017 г., 64275/28.02.2017 г., 64292/01.03.2017 г., 64863/31.03.2017 г., 64876/03.04.2017 г., 65392/30.04.2017 г., 65414/02.05.2017 г., 66003/31.05.2017 г., 66026/01.06.2017 г., 66647/30.06.2017 г., 66671/03.07.2017 г., 67256/31.07.2017 г. и 67625/17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 43 183,30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски в размер на 17 807,36 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация „Екарисаж – Варна“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 05.08.2016 г. е било сключено споразумение между директорите на областните дирекции по безопасност на храните, включително ОДБХ – Смолян, представлявано от директора С. Б.. Със споразумението е било постигнато съгласие да се проведе обща за областните дирекции процедура по договаряне без предварително обявление за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти, на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“. Страните по споразумението, включително и ОДБХ – Смолян, са заявили, че упълномощават директора на ОДБХ София – град да проведе процедурата по ЗОП по реда на договаряне без предварително обявление, както и да сключи договор от името и за сметка на отделните възложители /чл.3 от споразумението/. С чл.5 от споразумението е било предвидено дължимото възнаграждение по договора да се заплаща и да е за сметка на отделните възложители – областни дирекции в процентно съотношение, както и заплащането да се извършва от отделните ОДБХ към изпълнителя /чл.6 от споразумението/. В изпълнение на дадения със споразумението мандат директорът на ОДБХ София – град, след проведена процедура по обществена поръчка, е сключил с „Екарисаж – Варна“ ЕООД договор № 23/17.08.2016 г., с който на последния е било възложено обслужването на териториите на областите, включително Смолян. Съдът е съобразил, че в чл.5 от договора е било предвидено задължението на всяка ОДБХ да заплаща на изпълнителя съответния процент, посочен в споразумението от 05.08.2016г. С допълнително споразумение от 16.02.2017 г. срокът за изпълнение на договора е бил удължен до сключване на договор въз основа на проведена от ЦУ на БАБХ открита процедура, но не повече от шест месеца. Въззивният съд е приел, че страна по договора от 17.08.2016 г. в качеството на възложител са всички ОДБХ, посочени в преамбюла на договора, а не само ОДБХ София – град. Изтъкнал е, че волята за упълномощаване на директора на ОДБХ София – град да представлява останалите ОДБХ, включително и касатора, при сключването на процесния договор е ясно разписана в чл.3 от споразумението от 05.08.2016 г., като съобразно постигнатото съгласие и на основание чл.36, ал.2 ЗЗД последиците от извършените от пълномощника правни действия възникват направо в правната сфера на представлявания, без да е необходимо последващо изявление от последния или друг фактически състав. С оглед на тези съображения и по аргументи от правилата за съвместно възлагане на обществени поръчки, уредени в чл.8 ЗОП, САС е заключил, че касаторът е страна по сделката и е обвързан от същата, включително от задължението за плащане на дължимото по договора възнаграждение в договорения за него размер.
Въззивният съд, при позоваване на т.2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е приел за неоснователно възражението, че процесната сделка е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради сключването й без съгласие на касатора, като е изтъкнал, че нито една от посочените в тълкувателното решение хипотези не е твърдяна от ОДБХ - Смолян. Доколкото ответникът е бил надлежно представляван при сключване на договора от неговия пълномощник, не е налице хипотезата на мнимо представителство по чл.42, ал.2 ЗЗД. Дори и да се приеме, че не е бил надлежно представляван, според САС с приемането на процесните фактури и осчетоводяването им, извънсъдебно касаторът е потвърдил договора и последният го обвързва.
На следващо място, САС е приел за необосновани оплакванията по въззивната жалба за недоказаност на твърденията за изпълнение на договора в претендирания размер, като се е позовал на представените по делото стойностни сметки, описи за предаване от изпълнителя на възложителя на потвърдителни бележки, описи за предаване на пътни листа, сметки за разпределение на сумите между отделните ОДБХ и фактури. Изтъкнал е, че стойностните сметки са подписани от директора на ОДБХ София – град като пълномощник на ответника и от началник отдел „ФСД“ ОДБХ – Варна; описите на потвърдителни бележки и описите на пътни листи за всеки от месеците на изпълнение - от главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Варна – Д. Б. Д., а издадените от изпълнителя фактури - от съответния директор на ОДБХ, респ. от директора на ОДБХ – Смолян за дължимите от последната областна дирекция суми, като описите на фактурите по договора са подписани от директора на ОДБХ София – град като представител на всички възложители. Посочил е още, представеното писмо – потвърждение, в което главният счетоводител и директорът на ОДБХ – Смолян са потвърдили по искане на „Екарисаж – Варна“ ЕООД, че салдото на последния при ответника е в размер на 179 078,63 лв. като задължение за ОДБХ към 21.01.2019 г. Обсъдил е заключенията на вещите лица по основната и допълнителната ССчЕ и е приел за неоснователни оплакванията на ответника, че заключенията са основани само на записите, съставени едностранно от ищеца, като е посочил извършената от вещото лице проверка на двустранно съставените в изпълнение на договора описи на пътни листа и кантарни бележки, на достоверността на последните, включително в частта на извозени килограми и изминати километри, както и извършеното самостоятелно изчисление на разходите и дължимото по договора възнаграждение. С оглед на това САС е заключил, че основното и допълнителното заключение по ССчЕ установяват редовността по смисъла на чл.182 ГПК на счетоводните записи и при двете страни по повод процесните фактури.
Въззивният съд е приел за неоснователен и довода на ответника относно недължимост на възнаграждението на ищеца, поради неизпълнение от страна на последния на поетите с чл.8, ал.1, т.1, т.5 и т.8 от договора задължения за изготвянето на график за събирането от административните области, които обслужва, за воденето на дневник на входа на екарисажа и за инсталирането онлайн на информационна система за престираните услуги. Изложил е съображения, че тези договорни задължения, съобразно придаденото им от страните значение, не рефлектират директно върху точното изпълнение на предмета на договора, доколкото и без да са изпълнени, предметът на договора по обезвреждане на умрели животни може отново да бъде точно изпълнен. Този си извод е обосновал и с предвидения в чл.5, ал.3, т.1 от договора начин за доказване на изпълнението, като в допълнение е отбелязал, че непредставянето на графици, дневник и неизготвяне на информационна система очевидно е счетено за незначително неизпълнение, тъй като възложителят е приемал изпълнението и е осчетоводил дължимото възнаграждение като свой дълг. В заключение, САС е обобщил, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор да изработи възложеното му с договора съобразно поръчката на другата страна, като работата му е приета с изявленията на ответника по приемане на издадените фактури, поради което му се дължи уговореното възнаграждение в размер на 179 078,63 лв. С оглед уговорения в чл.5, ал.3, т.4 от договора срок за изпълнение от възложителя на задължението за заплащане на възнаграждение и при съобразяване на заявения с исковата молба период, както и на заключението на ССчЕ, САС е приел, че ответникът е в забава за изпълнение на паричния си дълг и дължи обезщетение в размер на 43 183,30 лв.
При този извод за дължимост на вземането въззивният съд е приел за преклудирано направеното извън срока за отговор на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност. В допълнение е посочил, че към датата на предявяване на иска – 31.10.2019 г. този срок не е изтекъл, като с признанието, направено с писмото за потвърждаване на вземанията от 22.01.2019 г., давността е прекъсната.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Може ли уговорената по договор престация, респ. отговорност при изпълнение, да се търси от страна, различна от тази, сключила този договор?; 2/ Включва ли приемането на извършеното по договора по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД, освен едно фактическо, така и едно отделно правно действие?; 3/ Предпоставя ли неточното изпълнение намаляване на дължимото на изпълнителя възнаграждение и без изрично упражнено от възложителя право по чл.265, ал.1 ЗЗД?; 4/ Неизпълнението на договорно задължение, препятстващо възложителя да контролира, респ. да е информиран за обема на изпълнението, представлява ли обстоятелство, което обуславя отказ от заплащане на възнаграждение, респ. неговото намаляване?; 5/ Представлява ли осчетоводяването на едно вземане признание на същото? По всички въпроси касаторът въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – решение № 118/03.06.2011 г. по т.д. № 474/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 460/29.07.2009 г. по гр.д. № 1404/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 166/22.12.2009 г. по т.д. № 346/2009 г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос – решение № 1661/06.12.1999 г. по гр.д. № 972/1999 г. на ВКС, V г.о.; по трети въпрос – решение № 48/29.07.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС, I т.о.; по четвърти въпрос – решение № 64/03.06.2011 г. по т.д. № 558/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение № 97/12.02.1986 г. по гр.д. № 710/1985г. на ВКС, II г.о.; по пети въпрос – решение № 105/05.06.2014 г. по т.д. № 1697/2013 г. на ВКС, I т.о. и решение № 230/25.02.2000 г. по гр.д. № 1286/1999 г. на ВКС. Касаторът поддържа и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – „очевидна неправилност“.
Първият въпрос не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е формулиран общо и не е обусловил решаващата воля на съда относно материалноправната легитимация на ответника да отговаря по предявените искове. САС не е приел, че процесният договор има действие спрямо трети лица, различни от посочените в него насрещни страни, а че ответникът е страна по него, доколкото е направил изявление за сключването му чрез пълномощник, чието упълномощаване е извършено по силата на споразумение от 05.08.2016 г. между всички областни дирекции за безопасност на храните, между които и ответникът.
Вторият въпрос удовлетворява общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, но не и допълнителния такъв по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираното от касатора решение № 1661/06.12.1999 г. по гр.д. № 972/1999 г. на ВКС, V г.о., както и със служебно известната на настоящия съдебен състав практика на ВКС, обективирана в решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 42/15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 166/26.10.2020 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, II т.о. и други, съгласно която ако възложителят, респ. негов представител, е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените работи по договора за изработка или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, това означава, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан съответен двустранен приемо – предавателен протокол. В случая, изводът за приемане от ответника като възложител по договора на извършената от ищеца работа е мотивиран при позоваване на представените писмени доказателства и заключението на ССчЕ, с които са установени фактът по осъществяван контрол върху изпълнението и одобряване на извършената работа от представител на дирекцията, специално оторизиран да проверява и приема изпълнението, фактът по подписването от директора на ответната дирекция на издадените от ищеца фактури и фактът по осчетоводяване на тези фактури в счетоводството на ответника.
Третият въпрос е основан на твърдението на касатора относно наличието на неточно изпълнение на договора от страна на изпълнителя, при което съдът следва да намали дължимото възнаграждение и без възложителят да е релевирал възражение по чл.265, ал.1 ЗЗД. Предвид мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не е отговорил отрицателно на такъв въпрос, още повече че е приел за доказано, че ответникът е приел без възражения изпълнената от ищеца работа. Поради това въпросът се явява неотносим и като такъв не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Четвъртият въпрос касае наведения от касатора довод за приложение на последицата освобождаване от отговорност на длъжника при хипотезата на чл.83, ал.1 ЗЗД поради неизпълнение от ищеца на задължения по договора. Следва да се има предвид, че в цитираното от касатора – решение № 64/03.06.2011 г. по т.д. № 558/2010 г. на ВКС, I т.о., е прието, че вината на кредитора е от значение само при търсене на последиците от неизпълнение на договорните задължения на длъжника при иск за обезщетение по чл.82 ЗЗД, при който като правоизключващо възражение по чл.83, ал.1 ЗЗД може да се разгледа виновното поведение на кредитора. Следователно разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД би могла да намери приложение само по отношение на иска за обезщетение при неизпълнение на договорно задължение на длъжника, но не и да бъде успешно противопоставена като защитно възражение срещу иск за плащане на възнаграждение по договора за изработка. Поради което в настоящия случай поставеният въпрос се явява ирелевантен за спора.
По отношение на петия въпрос съставът на ВКС намира, че крайният извод на САС за дължимост на възнаграждението за изработеното по договора е аргументиран не само с отразяването на издадените от ищеца фактури в счетоводството на касатора, но и с всички действия на пълномощника по подписване на описи за предаване на потвърдителни бележки и описите за предаване на пътни листи и представеното писмо-потвърждение, подписано от дикертора на ОДХБ-Смолян и извършената от двете експертизи проверка на отразеното по процесните доказателства. Тъй като се касае до договор за изработка, от значение за претенцията за заплащане на възнаграждение е приемането на извършената работа от възложителя, а по този въпрос е налице съдебна практика, посочена и по отношение на въпрос № 2 и въззивното решение е в съответствие с нея. Следователно коментираният въпрос не изпълнява изискванията на основното и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед ангажираните доказателства за извършени такива, следва да му се присъди сумата от 7 144,88 лв. с ДДС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 295/19.05.2021 г. по т.д. № 270/2021 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Смолян да заплати на „Екарисаж – Варна“ ЕООД, [населено място] сумата 7 144,88 лв. с ДДС - разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: