Ключови фрази
права на наследниците спомогнали за увеличаване на наследството * Делба * обезщетение за ползване

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

           

                                                           № 217

 

                                            София   12.03.2010г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                          

             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети март  през две хиляди и десета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                   ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА

         ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

при участието на секретаря Анжела Богданова

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 237 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

            Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от Х. А. А. от гр. Д.,чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 25 от 26.03.2008г.по в.гр.д. № 255 по описа за 2006г.на Силистрински окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 122 от 1.08.2006г.по гр.д. № 250/2002г. на Районен съд Дулово досежно предявената претенция по чл.12 ал.2 от ЗН и досежно претенцията за обезщетение за лишаване от ползите. В останалата част решението е влязло в сила. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част.

С определение № 461 от 27.04.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК само в ЧАСТТА досежно предявената претенция по чл.12 ал.2 от ЗН ,като е счел,че решението е в противоречие с практика на ВКС / ППВС № 6/74г / по въпроса за разграничаване на увеличената част от имота от разходите за поддържане на имота. Относно претенцията за обезщетение за лишаване от ползите-касационната жалба е оставена без разглеждане и поради необжалване на този акт-решението в тази част също е влязло в сила.

В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

Производството е за делба-ІІ фаза и е висящо само досежно претенцията по сметки по чл.12 ал.2 от ЗН.

За да постанови решението си в тази част–въззивният съд е приел,че следва да се присъди съответния дял/1/2ид.ч./от цялата стойност на подобренията,установена от експертизата /2 290лв./към момента на ликвидиране на съсобствеността.

Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърдението на касаторите е,че стойността на подобренията не съвпада с увеличението на стойността на имота,настъпила вследствие на извършването им,която именно се дължи съгласно чл.12 ал.2 от ЗН. Позовава се на заключението на тройната експертиза.

Настоящата инстанция споделя тезата на касатора.

В тази част постановения въззивен акт е постановен в противоречие с практика на ВКС,съгласно която необходимите разноски,които са свързани с необходимостта от запазване съществуването на самия имот и без тях имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено са различни от подобренията,които представляват такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са необходими за запазването и съхраняването й. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Ако обективно такова увеличение не е настъпило- не е налице подобрение.

В случая –независимо,че стойността на направените подобрения възлиза на 2 290лв./според експертизата на вещото лице Й. –на лист 148 от първоинстанционното производство/,то в резултат на тях-пазарната стойност на имота се е увеличила/съгласно заключението на тройната експертиза- на лист 281/ с 2000лв. Това е сумата,която следва да се присъди,съобразно съответния дял от 1/2ид.ч. на страната.

 

Гореизложеното,мотивира настоящия съдебен състав да измени –в обжалваната част постановения въззивен акт,като определи дължимата сума на 1000лв.

Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 25 от 26.03.2008г.по в.гр.д. № 255 по описа за 2006г.на Силистрински окръжен съд, в ЧАСТТА,в която е потвърдено решение № 122 от 1.08.2006г.по гр.д. № 250/2002г. на Районен съд Дулово досежно предявената претенция по чл.12 ал.2 от ЗН и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Х. А. А. ЕГН ********** от гр. Д. ул.”Шуменско шосе”№ 3 да заплати на М. Х. К. ЕГН ********** от гр. Д. бл.”Чайка 1” ет.4 ап.11 сумата от 1000/хиляда/ лева,на основание чл.12 ал.2 от ЗН,представляваща дела от увеличената част на имота,вследствие на направените от М. Х. К. през периода края на 2001г.-началото на 2002г.подобрения,ведно със законната лихва,считано от 24.06.2005г.до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.