Р Е Ш Е Н И Е № 515 С о ф и я, 29 я н у а р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1500/2012 година. Касационното производство е инициирано с жалба от защитника на подсъдимия Д. Д. С. от [населено място], област Пазарджик адв.К.К. от АК-Пазарджик, която има за предмет решение № 72 от 26.04.2012 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 23/2012 г., атакувано с оплаквания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, като се иска алтернативно : отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение, изменяването му с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по избор на касационната инстанция или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и като последна алтернатива - намаляване на размера на наложеното на подзащитния му наказание, позволяващо приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител Я. А. Д. от [населено място], област Пазарджик и повереникът му адв.С.К. от АК-Пазарджик, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство и не са изразили становище по жалбата. В производството пред касационната инстанция подсъдимият чрез защитника си адв.К. поддържа оплакванията си в жалбата, излагайки съображения в нейно допълнение. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 56 от 16.12.2011 г. по НОХД № 526/2011 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия Д. Д. С. от [населено място], област Пазарджик за виновен в това, че на 06.01.2011 г. в [населено място], област Пазарджик е направил опит умишлено да умъртви Я. А. Д. от същото село, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.58, б.”а” от НК му е наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважен е предявеният от пострадалия Д. граждански иск, като подсъдимият е осъден да му заплати сумата от 20 000 лв за репариране на причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея от 06.01.2011 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 40 000 лв е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по водене на делото разноски, включително и тези от гражданския ищец и частен обвинител, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Н.С. от АК-Пазарджик с бланкова жалба, въпреки декларацията за допълването й след запознаване с мотивите на окръжния съд, с доводи за неправилност поради нейната необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното му наказание, както и неправилност и в гражданско-осъдителната й част с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение, като бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск от пострадалия, но с решението си Пловдивският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Така постановеното въззивно решение се атакува изцяло пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимия с доводи съобразно касираните всички основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, изменяване на решението с преквалифициране на деянието му в по-леко наказуемо престъпление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и накрая, намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание с приложението на чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия за подадена от лице, имащо право на жалба, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, а по съществото си за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Макар изложението на защитата да започва с претенцията за неправилно приложение на материалния закон, водещо в него е оплакването за неадекватна на закона дейност на съда при извеждане на фактите, които, според тях, следва да бъдат вложени в основата на изводите за повода, а оттам и за мотивите на жалбоподателя и на сина му да се намесят в конфликта между пострадалия и снаха му св.А.Г., като част от афектно възникналия у подс.С. умисъл за телесно увреждане на последния, а не за лишаването му от живот. Именно в тази насока се вижда превратно оценяване на част от свидетелските показания, включително на кредитирани от съда, анализирани неправилно и от СППЕ, отрекла наличието на физиологичен афект при осъществяване на деянието от подсъдимия. Съществен дефект е съзрян и при назначаването и съобразяването на изводите на двете СМЕ, които защитата счита за противоречиви, но отчетени от съда като еднопосочни, които установявали различна тежест на причинените на пострадалия увреждания, имащо значение за обосноваване на прекия умисъл за убийството му или за причиняване на телесните повреди. За обосноваване неправилното приложение на материалния закон се ползват тълкуванията, дадени от ВС в инстанционни решения и в ППВС № 2/57 г., в разрез на които са дадените от съда разрешения на наведените му доводи при въззивната проверка на първоинстанционния съдебен акт. ВКС намира, че всъщност проблемът не е в доказателствения анализ на съдилищата по формиране на изводите им по фактите от кръга на предмета на доказване, а в следващите се от тях правни изводи, касаещи причините за намесата на подсъдимия и сина му в конфликта между пострадалия, сина му св.А.И. и св.Г., оттам изводимите повод и мотиви у жалбоподателя да цели смъртта на св.Я.Д. или приключване на този конфликт чрез телесното му увреждане, отнемащо възможността му да продължи да безчинства над близките си, включително над снаха си. Защото съдът, след собствен анализ на доказателствените източници, с основание е потвърдил възприетите от първата инстанция, но не им е дал съответната правна оценка. В тази насока не е от особено значение възражението дали жалбоподателят е бил въоръжен с метална тръба или достатъчно дебел дървен кол, а интензитетът на използването му, обективиращо намерението (мотивът и целта) му, следващо и от причинения вредоносен резултат. А в това отношение фактите неоснователно са надценени в подкрепа на обвинението за опит за убийство, а не само за пряко причинения вредоносен резултат. ВКС намира, че доказателствената дейност на апелативния съд не страда от сочените от защитата пороци, правно релевантните факти са изведени след надлежен анализ на доказателствените материали, при който са ситуирани и убедително изяснени наличните противоречия главно сред гласните доказателствени средства, с помощта на допълнително събраните и на останалите доказателства по делото, като няма превратно оценени или игнорирани, а те са съобразени според действителното им съдържание, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намесата на касационната инстанция с отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон, като апелативният състав твърде декларативно се е съгласил с възприетия от първоинстанционния съд наличен пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия Д.. В тази насока позоваването само на характера на ползваното оръжие, насочеността на ударите и броят им не е достатъчно за такъв категоричен извод. Съдебната практика отдавна е изяснила, че умисълът на дееца следва да се извежда не само от обясненията (изявленията, твърденията) му, а от обективно осъществените от него действия, понякога и бездействия, свързано с останалите доказателства, изясняващи етиологията на деянието, сред които причините да се стигне до него, движещите дееца мотиви и оттам – желаната за постигане цел, както и причините да не се стигне до реализацията й. В случая, имащите отношение за изясняване на тези съществени за правилното приложение на материалния закон обстоятелства са останали вън от вниманието на двете инстанции, въпреки наведените от защитата на жалбоподателя доводи. Категорично е установено, че сбиването между децата на роднинското празненство в дома на подс.С. не е било съпроводено с инцидент между него и когото и да било от близките на пострадалия Д. или със самия него. Жалбоподателят няма отношение и към възникналия в дома на последния скандал със сина му св.А.И. и снаха му св.Г., както и счупването на компютъра. Намесата на подс.С. е провокирана и поискана от последната, но не и до степен да го мотивира да причини смъртта на пострадалия Д.. Вярно е, че не са изключени ситуации на ексцес, когато деецът по едни и други причини “надскача” първоначалната си цел, но в случая не е така. Правилно съдът се е съгласил с извода на окръжния съд, че не е бил налице физиологичен афект у подсъдимия при вземане на решението за намесата им със сина му. Друг е въпросът доколко удачен е бил избраният от тях начин за разрешаване на възникналия скандал между пострадалия св.Д. и главно сина му св.А.И., както и въоръжаването им с метални тръби или колове, като явно са решили да респектират последния и решително да предотвратят всякаква негова съпротива, още повече, че отиват да го “укротят” в дома му. Без особени последици са били нанесените от тях на св.А.И. удари, като както травмите му, така и решението му да не остане в лечебното заведение са били оценени от него с оглед създадената за двете страни ситуация. Надценени от съда са оръжието и насочеността на ударите с него и в главата на пострадалия Я. Д., като вторият удар от подс.С. по него е бил предприет заради частичното преодоляване на последиците от първия. Нито първият, нито вторият обаче са довели до фатални за Д. травми, оценени от съдебния лекар д-р П., а впоследствие доизяснени и от неврохирурга д-р П. като далечни да предизвикат летален резултат и реално преодолени в рамките на няколко дни последици и неразположения, характерни за обективно причинените му две средни телесни повреди. Неоснователно, както заради недоказаност, а и заради житейска нелогичност е приетото като причина за прекратяване на агресията на подс.С. да е била появата на полицейски органи, в това село и в ромската махала, където присъствието им е малко вероятно, обратно, много след отвеждане на пострадалия в болнично заведение и в крайна сметка, последвано от решението им само да предупредят подсъдимия и сина му по реда на ЗМВР. ВКС намира, че при правилно установените факти съдът неубедително е приел, че с действията си подс.С. е целял да умъртви пострадалия св.Я.Д., поради което деянието му следва да бъде преквалифицирано според действително причинения вредоносен резултат, в съответствие и със субективното му отношение към него, а именно като престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Липсата на обективирани данни за физиологичен афект, предизвикан по някой от законовите начини изключва приложението на по-леко наказуем състав за реално причинените на пострадалия средни телесни повреди. Именно в тази насока въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционната присъда, следва да бъде изменено, като деянието на жалбоподателя бъде преквалифицирано от престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК в такова по чл.129, ал.1 от НК, на основание правомощието на ВКС по чл.354, ал.2, т.2 от НПК заради наличието на касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Основателно е при тази преквалификация оплакването за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание и начина на изтърпяването му. Вярно е, че той е криминално проявен за кражби в миналото, но е амнистиран и реабилитиран по право. От друга страна, колкото и да са били “благородни” мотивите му да се намеси за овладяване агресията на пострадалия спрямо близките му, реално причинените му телесни увреждания са сериозни и изискват дължимата се на дееца санкция. Но именно те, преодолени от последния в рамките на седмица, със сравнително леки неразположения за непродължителен период от време, не налагат както за за постигане на специалната, така и генералната цел на наказанието да изтърпи реално наказание в затвора. Причинените две средни телесни повреди на пострадалия изключват приложението на чл.58, б.”а” от НК, а не са налице и многобройни или изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което не е налице и основание за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК за определяне на друго по вид наказание след заменяване на наказанието лишаване от свобода. За извършеното престъпление ВКС намира за съответно на изискванията на чл.54 от НК при известен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства (посочените и от въззивния съд) наказание от 2 години лишаване от свобода, като миналите му осъждания и последвалата им амнистия и реабилитация не ограничава приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, което настоящият състав намира за удачно, като се отложи изпълнението на така наложеното на жалбоподателя наказание за изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. Това наказание е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК и в този смисъл следва да бъде изменено атакуваното решение. Непозволеното увреждане на пострадалия обосновава основателността на исковата му претенция, поради което няма как да се уважи възражението за отхвърлянето й, но следва да се прецени съответствието на присъденото му обезщетение за причинените му болки и страдания на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Потвърждавайки размера, определен от първата инстанция, съдът не е отчел обема им, периода на търпене и несъществените неразположения на Д. за сравнително кратък период от време и затова ВКС намира, че този размер следва да бъде намален от 20 000 лв на 5 000 лв, дължими със законната лихва от датата на причиняването им, както е постановено. И в тази насока въззивното решение, в съответствие с алтернативните искания в касационната жалба, включваща и оправдаване и отхвърляне изцяло на предявения иск, следва да бъде изменено, със съответната последица – намаляване и на размера на дължимата се държавна таса върху присъдата сума, а именно на 200 лева. Или, и в гражданско-осъдителната част въззивното решение следва да претърпи изменение в посочения смисъл. С това се удовлетворяват изискванията за намесата на ВКС при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и съобразно правомощията му по чл.354, ал.1, т.3 вр.ал.2, т.2 и 5 от НПК. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.3 вр.ал.2, т.2 и 5 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 72 от 26.04.2012 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 23/2012 г. по описа на съда, както следва : - ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Д. Д. С., със снета по делото самоличност, от такова по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК в престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му налага наказание от 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпълнение с изпитателен срок от 4-четири години от влизане на присъдата в законна сила, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК; - НАМАЛЯВА размера на присъденото на пострадалия Я. А. Д. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието от 20 000-двадесет хиляди лева на 5 000-пет хиляди лева, както и размера на дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска от 800 лв на 200-двеста лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :