Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 983   гр. София,29.12. 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети декември през две хиляди и девета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 4305 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 207 от 25.04.2008 г. по гр. д. № 802/07 г. Окръжен съд гр. В. е отменил решение № 326 от 19.06.2007 г. по гр. д. № 774/06 г. и присъединено гр. д. № 814/06 г. на Районен съд гр. Г.. П. е ново решение, с което е приел за установено по отношение на Н. Н. Т., И. И. З. и Г. В. Т., че Д. С. Д. и М. Й. Г. са собственици на парцел **** в кв. 601 по плана на гр. Г. с площ 1 600 кв. м. Приел е за установено по отношение на Н. Т. и Н. Х. И., че Д. К. З. е собственик на парцел **** в кв. 601 по плана на гр. Г. с площ 1 600 кв. м. Отменил е нот. актове № 1* от 07.12.2005 г. и № 303 от 08.03.2006 г. Решението е обжалвано от Н. Т. , Г. Т. , И. З. и от Н. И. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация оспорват жалбите. ВКС, след като извърши проверка на данните по делото и взема предвид доводите на страните, прие за установено следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи исковете въззивният съд е приел че решенията на ОСЗ имат конститутивно и вещноправно действие и легитимират праводателите на ищците като собственици на имотите посочени в тях. Ответниците не доказали че са собственици на имотите, тъй като Н. Т. и Н. Х. не са придобили имотите по давност, а Г. Т. и И. З. са купили от несобственик. В касационните жалби се твърди че решението е недопустимо поради липса на правен интерес. Ищците твърдели че са във владение на имотите, но владението фактически се осъществявало от ответниците. С определение № 89 от 19.11.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на решението по процесуалноправния въпрос за допустимост на установителен иск за собственост на недвижим имот в случаите, когато няма наведени твърдения от ищците че владеят имота, както и по материалноправния въпрос за вещноправното действие на решението на ОСЗ с което се възстановява собствеността на земеделски имот. Твърденията за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС са неоснователни. По въпроса за необходимостта от правен интерес за ищеца, когато е предявен установителен иск, практиката на съдилищата е константна и непротиворечива. Ищец по установителния иск за собственост може да бъде всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение. Такъв е и случаят, когато лице което не владее, се снабди с констативен нотариален акт и с него може да предяви бъдещи права срещу собственика на имота. В съответствие с доказателствата по делото и с оглед на цитираната практика, съдът е приел за разглеждане предявения по настоящето дело иск и се е произнесъл по същество на спора. Съдържанието на придобивните актове на ответниците е фактическото основание да се счита, че правото на ищците върху имотите следва да бъде признато по съдебен ред. Избраната от ищците защита на правото на собственост чрез положителен установителен иск по реда на чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ е адекватна. Освен това, от доказателствата по делото не се установява че същите са лишени от фактическата власт по отношение на имотите, още повече че след постановяване на решението на ОСЗ през 1994 г. е извършен въвод във владение. В тoзи смисъл доводът за недопустимост на заявения иск е неоснователен. Съдът основателно е приел че ищците са доказали правото си на собственост върху процесните земеделски земи. Съгласно Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВС ОСГК, решенията на ОСЗ по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи, или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне, имат конститутивно действие и легитимират лицето на което са възстановени като техен собственик. Установено е по делото, че с решение № 152 от 28.04.1993 г. ОСЗ възстановила имот пл. № 2* на двама собственици, като го разделила на две части: имот № 2964а с площ 1 600 кв. м. бил възстановен на И. К. , а имот № 2*-б с площ 1 600 кв. м. на наследниците на Ш. Ш. С нот. акт № 45 от 30.09.1994 г. Иванка К. продала имот № 2964а на Д. и М. Г. След отказ от наследство на някои от наследниците на Ш. , имот № 2964б останал собственост само на К. К. , който с нот. акт № 31 от 01.09.1999 г. го дарил на дъщеря си Д. З. Не се спори, че имот пл. № 2* по плана от 1957 г. е идентичен с имот пл. № 3* в кв. 601 по действуващия план на гр. Г., за който били отредени парцели VІІ-3369 /на Д. З. / и VІІІ-3369 /на Д. и М. Г. /. С оглед на тези факти ищците са доказали своето право на собственост. С нот. акт № 1* от 07.12.2005 г. Н. И. била призната за собственик на празно дворно място с площ 1 340 кв. м., парцел **** VІІ-3369 в кв. 601 въз основа на давностно владение. С нот. акт № 1* от 07.12.2005 г. Иван И. З. и Г. Л. З. били признати за собственици по давност на празно дворно място с площ 1 980 кв. м., парцел **** VІІІ-3369. С нот. акт № 1* от 07.12.2005 г. Иван и Г. З. продали парцел **** на Г. Т. и И. З. С нот. акт № 303 от 08.03.2006 г. Н. Т. била призната за собственик на имот пл. № 3* с площ 3 411 кв. м. Законосъобразно въззивният съд е приел че ответниците не се легитимират като собственици на имотите. Предвид нормата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността на които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от 21.11.1997 г. Десетгодишният давностен срок изтича на 21.11.2007 г., а и с предявяването на иска през 2006 г. давността е прекъсната, следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 79 ал. 1 ЗС за оригинерно придобиване на собствеността. По делото, освен това, няма и категорични данни за явно, спокойно и непрекъснато владение от страна на ответниците. По изложените съображения касационните жалби на заявените в тях основания са неоснователни, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 25.04.2008 г. по гр. д. № 802/07 г. на Окръжен съд гр. В..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: