О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София,02.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 417 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №222,постановено на 10.08.2010г. по ч.гр.д.№369/2010г. Окръжен съд-Смолян е потвърдил като законосъобразно определение №1439/03.06.2010г. по гр.д.№334/2010г. по описа на Районен съд-гр.Смолян,както и определение №1852/12.07.2010г. по гр.д.№334/2010г. на същия съд.
В частта,с която е потвърдено определение №1439/03.06.2010г.,с което производството по гр.д.№334/2010г. по описа на Районен съд-гр.Смолян е прекратено,като предявеният от Ж. А. М., С. С. К. и Н. С. К. установителен иск е оставен без разглеждане като недопустим, определението е обжалвано от Ж. А. М.,С. С. К. и Н. С. К.,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като неправилно съдът е приел,че е налице идентичност на претенциите по гр.д.№334/2010г. и по гр.д.№1077/2007г. по описа на Районен съд-гр.Смолян. Твърдят,че по гр.д.№334/2010г. са заявили претенция за установяване принадлежността на правото на собственост към минал момент /2005г./ по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР,а не към настоящия момент. Като основание за допускане на касационно обжалване поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали е налице идентичност между исковете за право на собственост върху недвижим имот към настоящия момент и иска за установяване принадлежността на правото на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта,по който е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посочените от тях решения на ВКС.
В частта,с която е потвърдено определение №1852/12.07.2010г.,с което в производството по гр.д.№334/2010г. по описа на Районен съд-гр.Смолян е отхвърлена молбата на М. В. Б.,Ф. В. Я. и Д. В. К. за присъждане на направените от тях разноски по делото,определението на въззивния съд е обжалвано от М. В. Б., Ф. В. Я. и Д. В. К.,които поддържат,че неправилно въззивният съд е приел,че искането за присъждане на разноски следва да бъде направено от ответниците в отговора,подаден по реда и в сроковете по чл.131 ГПК. Твърдят,че отговорът не е крайният момент по приключване на делото,за да се поддържа,че в него следва да бъде направено подобно искане дори когато се изразява становище за недопустимост на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване поддържат,че съдът се е произнесъл по въпроса кои разноски подлежат на присъждане,по който е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посочените от тях определения,вкл.определение №276/07.05.2009г. на ВКС по ч.т.д.№301/2009г.
По частната жалба на Ж. А. М.,С. С. К. и Н. С. К.:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Ж. А. М., С. С. К. и Н. С. К. установителен иск е недопустим,въззивният съд е приел,че същият спор вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо-с влязло в сила решение по гр.д.№6/2009г. по описа на Окръжен съд-Смолян е отхвърлен иск за признаване за установено по отношение на В. С. С., подпомаган от М. В. Б.,Ф. В. Я. и Д. В. К. иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./,че Ж. А. М.,С. С. К. и Н. С. К. са собственици по наследство и давностно владение на ½ ид.част от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 91кв.м., находяща се в имоти с кад.№67653.913.507 и № 67653.913.508 по кадастралната карта на[населено място],както и на ½ ид.част от имот №67653.913.507 от 316 кв.м. по кадастралната карта на[населено място]. С оглед на обстоятелството,че третите лица-помагачи са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението,както и че същите в случая се явяват праводатели на ответника В. С. С.,съдът е приел,че с оглед забраната са пререшаване на спора,установена в чл.299,ал.1 ГПК предявеният иск е недопустим.
Представените с изложението към частната касационна жалба решения на ВКС не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Решение №30/30.01.2009г. на ВКС,І ГО по гр.д.№5244/2007г. разрешава въпроса за допустимостта на установителен иск в хипотеза, при която ответникът владее имота при твърдение,че въз основа на решението, с което се установява принадлежността на правото на собственост е възможно да се иска поправка на кадастралния план. Доводите за наличие на правен интерес от предявяването на такъв иск вкл. и по съображения за необходимост от извършване на поправка на кадастралния план са приети за неоснователни по причина,че когато спорът е възникнал от неправилно нанасяне на имота в кадастралния план, редът за защита правата на ищеца е по чл.53 ЗКИР,а не по общия исков ред. Предявяването на иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот към настоящия момент следователно не може да бъде приравнено на претенция по чл.53 ЗКИР,както и в настоящия случай, доколкото в петитума на подадената от Ж. А. М.,С. С. К. и Н. С. К. искова молба изрично се съдържа искане за установяване,че те са собственици на ½ ид.част от процесния имот,но не и искане за установяване на такива права към датата на влизане в сила на кадастралната карта.
Решение №1291/15.07.2009г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№4583/2007г. пък разрешава въпроса за допустимостта на иск за определяне на граници за имоти в регулация,т.е. съвършено различен правен въпрос от този,който е обусловил крайния извод на Окръжен съд-Смолян за недопустимостта на предявения по настоящето дело иск за право на собственост.
Разрешеният в решение №1356/16.12.2008г. на ВКС,V ГО по гр.д.№4893/2007г. правен въпрос пък касае съотношението между претенцията по чл.108 ЗС и иска по чл.53,ал.2 ЗКИР,какъвто обаче в случая не е предявен,както вече беше посочено.
Не се установява въпросът по приложението на чл.299,ал.1 ГПК да е разрешаван противоречиво от съдилищата в поддържания от касаторите смисъл, поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Окръжен съд-Смолян определение до касационно обжалване.
По частната жалба на М. В. Б.,Ф. В. Я. и Д. В. К.:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване ,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че в полза на частните жалбоподатели, имащи качеството ответници по предявения иск,не са налице предпоставките на чл.78,ал.4 ГПК за присъждане на направените разноски, въпреки че производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска,въззивният съд е приел,че след като в подадения по реда на чл.131,ал.1 ГПК отговор същите са изразили становище,че предявеният срещу тях иск е недопустим,следвало е в отговора да поискат и присъждане на направените разноски.
По въпроса за предпоставките,при наличието на които в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски и по-специално за срока,в който следва да бъде направено искане за присъждането им,не е налице трайно установена практика на съдилищата, поради което настоящият състав приема,че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Списъкът на претендираните разноски следва да бъде представен съгласно чл.80 ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция,с оглед на което следва да се приеме,че в хипотеза,при която съдът решава спора по същество,т.е. провежда открито съдебно заседание,в което обявява съдебното дирене за приключило,искането за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде направено най-късно в това съдебно заседание. По допустимостта на предявените искове обаче съдът се произнася съгласно чл.140,ал.1 ГПК преди делото да бъде насрочено в открито заседание,като проверката за редовността и допустимостта на предявените искове може да бъде извършена служебно или по направено искане в подадения по реда на чл.131 ГПК отговор. Разпоредбата на чл.140,ал.2 ГПК предвижда възможност по направените в отговора искания съдът да се произнесе и в първото съдебно заседание,като не съществува пречка и в това заседание ответникът за първи път да постави въпроса за допустимостта на предявените искове,респ. съдът да извърши служебно преценка за допустимостта. Във всеки момент,в който въпросът за допустимостта на предявените искове е поставен на разглеждане, ответникът би могъл да иска в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски,ако производството по делото бъде прекратено. И доколкото този момент не е точно определен в процесуалния закон,не би следвало възможността ответникът да поиска присъждане на направените разноски да бъде обвързана с подаването на отговор на исковата молба,вкл. и с оглед на обстоятелството,че разпоредбата на чл.131 ГПК не установява преклудиране на това искане с изтичането на срока за подаване на отговор,нито с липсата на искане за присъждане на разноски в отговора на исковата молба.
Освен това,както вече беше отбелязано,съдът извършва проверка по допустимостта на предявените искове и без да е налице искане от страна на ответника,а разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК не свързва правото на ответника да получи направените разноски с наличието на искане за прекратяване на производството по делото,т.е. съдът би могъл да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове и без да е налице искане за това,което да се съдържа в подадения от ответника отговор на исковата молба,което не би могло да лиши ответника от възможността да претендира направените по делото разноски,доколкото подобно ограничение на това негово право в разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК не е установено. Поради това настоящият състав приема,че когато производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове,ответникът би могъл да поиска да му бъдат присъдени направените разноски по реда на чл.248 ГПК дори в отговора на исковата молба подобно искане да не е било направено,освен ако съдът не е уведомил изрично страните,че в определен срок ще се произнесе по допустимостта на исковете,в който случай ответникът следва да заяви искането си за присъждане на разноските преди изтичането на този срок.
В случая е налице произнасяне по допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК,поради което следва да се приеме,че ответниците имат право да получат направените по делото разноски,заявявайки искане за това по реда на чл.248 ГПК,макар в подадения от тях отговор подобно искане да не се съдържа. В тази част обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това в полза на М. В. Б.,Ф. В. Я. и Д. В. К. бъде присъдена сумата 1000лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №222, постановено на 10.08.2010г. по ч.гр.д.№369/2010г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта,с която е потвърдено определение №1852/12.07.2010г. по гр.д.№334/2010г. по описа на Районен съд-Смолян.
ОТМЕНЯ определение №222,постановено на 10.08.2010г. по ч.гр.д.№369/2010г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта,с която е потвърдено определение №1852/12.07.2010г. по гр.д.№334/2010г. по описа на Районен съд-Смолян и потвърденото с него определение №1852/12.07.2010г. по гр.д.№334/2010г. на Районен съд-Смолян и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж. А. М.,С. С. К. и Н. С. К. на основание чл.78,ал.4 ГПК да заплатят на М. В. Б.,Ф. В. Я. и Д. В. К. сумата 1000лв./хиляда лева/,представляваща направените по делото разноски.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №222, постановено на 10.08.2010г. по ч.гр.д.№369/2010г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта,с която е потвърдено определение №1439/03.06.2010г. по гр.д.№334/2010г. на Районен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: |