Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * закриване на част от предприятието * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност


4
Р Е Ш Е Н И Е

143

гр.София, 29.05.2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 15 май 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6208 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.З.О.К. срещу решение № 5007 от 1.7.2013 г., постановено по гр. д. № 6300 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение,ІV „А” състав, с което е отменено решение от 18.02.2012 г. по гр.д. № 52988 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, 53 състав, в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на 6 265 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа, постановено е друго, с което НЗОК е осъдена да заплати това обезщетение и е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на уволнението на И. В. К., извършено със заповед № 33 от 24.07.2012 г., и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Касаторът Н.З.О.К. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата И. В. К. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 241 от 12.02.2014 г. по настоящото дело заради вероятността да е недопустимо, тъй като се основава на непосочени в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед, както и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса как следва да се тълкува понятието „предприятие” във връзка с основанието за уволнение по чл.328, ал.2 от КТ.
За да приеме, че уволнителната заповед, издадена на основание чл.328, ал.2 от КТ, е незаконосъобразна, въззивният съд е счел, че договор за възлагане на управление на НЗОК няма характеристиките на гражданскоправно мандатно правоотношение, тъй като такъв договор може да се сключва само с управител на търговско дружество, осъществяващо стопанска дейност. Затова според въззивния съд прекратяването на трудовото правоотношение не може да се извърши законосъобразно на основание чл.328, ал.2 от КТ. В исковата молба обаче ищецът не е формулирал такъв довод за незаконосъобразност на заповедта, следователно въззивният съд недопустимо се е произнесъл по основание, което не е било въведено ката предмет на делото. Всъщност в обстоятелствената част на исковата молба И. В. е изложил други факти, обуславящи според него незаконосъобразността на уволнението. Посочил е, че в резултат на структурни промени в НЗОК още от 2010 г. не съществува отдел „Контрол на денталната помощ”, съответно не съществува и длъжността „Началник отдел”, поради което той не е част от ръководството на предприятието и спрямо него не може да се приложи разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ. Констатирал е също, че според уведомление от 5.7.2012 г. длъжността е определена за заемане от държавен служител. В отговора на исковата молба ответникът е признал, че с извършена промяна на структурата на ЦУ на НЗОК още от 1.04.2010 г. съществуващите към Дирекция „Договаряне методология и контрол в извънболничната медицинска помощ два отдела се обединяват в отдел „Договаряне, методология и контрол на денталната помощ”. Тъй като ищецът е заемал длъжността началник отдел „Контрол на денталната помощ”, която длъжност вече не е съществувала след 1.4.2010 г., му е била предложена длъжността „главен експерт” в новия отдел, но той отказал да подпише допълнително споразумение за новата длъжност. Извършеното преструктуриране се установява от поименното щатно разписание от 1.06.2012 г., според което началник на отдел „Договаряне и контрол на денталната помощ” е друго лице, а не ищецът. Следователно още през 2010 г., преди сключване на договора за възлагане на управление, ищецът фактически не е изпълнявал ръководни функции. Въпросът кой да ръководи предприятието не се разрешава посредством метода на равнопоставеност-чрез договаряне между страните, а е изцяло от компетентността на работодателя. Той решава кой може фактически да управлява предприятието, независимо дали служителят е дал съгласието си да престане да бъде началник отдел. Затова трудовото правоотношение с ищеца не може да бъде прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ, тъй като смисълът на тази разпоредба е новият управител на предприятието да създаде свой екип, подменяйки старото ръководство. След като ищецът много преди сключване на договора за управление вече не е бил част от ръководството, не е налице основанието по чл.328, ал.2 от КТ за прекратяване на неговия трудов договор. Действителното основание е съкращение в щата, настъпило още на 1.04.2010 г., когато заеманата от него длъжност е била премахната поради сливане на двата отдела. Работодателят обаче не е приложил това основание, а е уволнил ищеца като част от ръководството на предприятието, какъвто той отдавна е престанал да бъде. Ето защо въз основа на посочените в исковата молба факти уволнението е било незаконосъобразно, поради което обжалваното въззивно решение като краен резултат е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5007 от 1.7.2013 г., постановено по гр. д. № 6300 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение,ІV „А” състав.
ОСЪЖДА НЗОК да заплати на И. В. К., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: