ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 189   София, 05.03.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори март две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 143/ 2010 год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Б” АД - гр. С. срещу Определение № 10 от 7.І.2010 г. по ч.гр.д. № 959/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 29. Х.2009 г. на съдията по вписванията при СВп - гр. Р., с което е отказано вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за договорна ипотека, приложен към Молба вх. № 31/ 29. Х.2009 г. По изложените съображения, че определението подлежи на касационно обжалване, както и съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се постанови вписване на заявения нотариален акт. В Мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят излага, че се касае за материалноправен въпрос, свързан с правилното приложение на Правилник за вписванията: подлежи ли на вписване в Имотния регистър нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, с който се договарят изменения в обезпеченото вземане - падеж, размер и лихва, и типа предоставен кредит, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата: Определение на СГС по ч.гр.д. № 3699/ 2009 г. и Определение № 486/23. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 960/ 2009 г. на Русенски окръжен съд. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и да се отмени обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че се обжалва определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдията по вписванията да впише нотариален акт, с който се изменя първоначално вписан нотариален акт и с оглед приетото в т. 6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. за актовете по чл. 473 ал. 2 ГПК (отм.), намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Посоченото ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2001 г., създадено при действието на ГПК (отм.), запазва действието си и към аналогичната разпоредба - чл. 577 ал. 1 ГПК, тъй като се касае за акт, който поставя край на производството и решава в отрицателен смисъл въпроса за издаване на охранителния акт. Затова касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено определението на съдията по вписванията, с което е отказано вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за договорна ипотека, приложен към Молба вх. № 31/ 29. Х.2009 г. Изложени са съображения, че с нот.акт № 1* т. V, д. № 699/ 2006 г. на Нотариус № 433 за обезпечаване вземане на “Б” АД - гр. С. от “П” ЕООД - гр. В. Търново, за сумата 102 000 евро, предоставена по Договор за к. линия № РУ-03/26.VІІІ.2004 г., в полза на Банката, представляващият дружеството В. Л. К., в качеството му на физическо лице, е учредил договорна ипотека върху описания недвижим имот. Съдът е посочил, че с представения за вписване нотариален акт за изменение на първия нотариален акт, отношенията между страните са преуредени - кредитът е трансформиран в срочен, изменени са лихвите и падежа на задължението, като в договорната автономия на страните е преуреждането на отношенията, но тъй като задължението не е новирано по чл. 107 ЗЗД, актът за изменение на първия нотариален акт, с който е учредена договорната ипотека, не подлежи на вписване. С оглед изложеното посоченият от жалбоподателя материално- правен въпрос: подлежи ли на вписване нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, с който се договарят изменения в обезпеченото вземане - падеж, размер, лихва, и типа кредит - с оглед разпоредбите на Правилника за вписванията, е релевантен, тъй като от отговора му зависи правилността на отказа на съдията по вписванията. Касационно обжалване на определението следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като изложеният материалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата: въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията, което е в противоречие с влязлото в сила Определение на СГС по ч.гр.д. № 3699/2009 г., с което отказът на съдията по вписванията е отменен и с Определение № 109 от 5.ІІІ.2009 г. по ч.т.д. №375/ 2008 г. на ВКС и Определение № 366/ 10.VІ.2009 г. по ч.т.д. № 379/ 2009 г., двете на ВКС, постановени при действието на ГПК (Д.в. бр.59/ 2007 г.), които имат задължителен характер. Частната жалба е основателна. Недопустимо съдията по вписванията, за да откаже исканото вписване, и въззивният съд, за да потвърди отказа, са изложили съображения, които се отнасят до преценка на обстоятелства, съдържащи се в акта, вместо да извършат преценка подлежи ли актът на вписване, за което да проверят съставен ли е съобразно изискванията за форма, предвидени в Правилника за вписванията и има ли необходимото съдържание. Съгласно чл. 17 ал. 1 б. ”д” от Правилника за вписванията, подлежат на вписване актовете по чл. 171 ЗЗД, включително за подновяване на задължение (чл. 107 ЗЗД), обезпечено с ипотека, като съгласно чл. 17 ал. 2 ПрВп, молбата за вписване трябва да съдържа данните за молителя, посочени в чл. 6 ал. 1 б. ”а”, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека или молбата за учредяване на законната ипотека, върху която ще се прави вписването. От това следва, че в производството по вписване, съдията по вписванията извършва единствено проверка дали актът, чието вписване се иска, е от категорията актове, които подлежат на вписване, съгласно Правилника за вписванията, и дали е редовен от външна страна - дали са спазени законовите изисквания за форма и изчерпателно посочените в чл. 65 от ПрВп изисквания за съдържание на акта. Всяка друга проверка е извън правомощията на съдията по вписванията, респ. на въззивния съд при проверка правилността на отказа. В случая, тъй като са налице всички формални изисквания за вписване на постигнатото от страните споразумение, съдържащо се в представения за вписване нотариален акт, е незаконосъобразен отказът на съдията по вписванията да извърши исканото вписване. Определението, с което отказът е потвърден, е неправилно и следва да се отмени и съдията по вписванията следва да уважи искането за вписване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ Определение № 10 от 7.І.2010 г. по ч.гр.д. № 959/ 2009 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото Определение от 29. Х.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. Р., с което е отказано вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за договорна ипотека, приложен към Молба вх. № 31/ 29. Х.2009 г. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. Р. за извършване на исканото вписване. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: