Ключови фрази


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 485

София 28.05.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 611 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби, съответно от прокурор в Апелативна прокуратура София и от Ж. Б. К., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 2240 от 14.10.2019г. по в.гр.д. № 1681/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 4.02.2019г. по гр.д.№ 117/2018г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ж. Б. К., на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 6 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на производството и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлен този иск и е потвърдил решението на ОС Благоевград в останалата част, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ж. Б. К., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 25 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и в частта, с която е отхвърлен този иск за разликата до претендираните 100 000лв. и са присъдени следващите се разноски.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел, че не е сезиран с две отделни искови претенции независимо, че в исковата молба ищецът изрично е разграничил предявените искове като такива по чл.2, ал.1 ЗОДОВ за сумата 100 000лв. и чл.2б ЗОДОВ за сумата от 10 000лв., тъй като заявеното не било обвързващо. Счел е, че е сезиран с един иск, който е с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата от 110 000лв., „част от основанието на който е и продължителността на воденото производство”. Според съда невъзможността да се разграничат неимуществените вреди, които са конкретно резултат от висящността на производството и общо причинените вреди, би довело до двукратно обезщетяване на едно и също, т.е. до неоснователно обогатяване, затова двата иска могат да се предявяват само евентуално. Този извод съдът е направил независимо, че по делото е било установено, с изрично изпратено от Министерството на правосъдието писмо с изх.№ 94-Ж-23 от 8.09.2015г., че ищецът е подал заявление по реда на глава ІІІ ЗСВ и не е приел предложеното му споразумение, след като органът е констатирал, че правото му на разумен срок е нарушено. Въззивният съд е преценил сумата от 25 000лв. като справедлив размер на обезщетение в конкретния случай със следните мотиви: Наказателното производство срещу К. е започнало на 2.08.2005г., когато му е повдигнато обвинение за извършване на следните деяния – по чл.242, ал.1, б.”а”, „б”, „д” и „е”, вр.чл.20, ал.2 НК и по чл.257, ал.1, вр. чл.256, пр.2 НК. Бил е задържан за 24 часа по реда на ЗВМР. Обвинителният акт е внесен в съда на 19.03.2007г., като при първото съдебно заседание производството е прекратено и делото върнато на Прокуратурата поради допуснати съществени процесуални нарушения. Новият обвинителен акт е внесен в съда на 14.04.2009г., а на 20.03.2014г. е постановена оправдателната присъда. Насрочени са седем съдебни заседания. Въззивното производство е продължило от 17.09.2014г. до 17.11.2014г., когато е потвърдена присъдата. Общата продължителност на наказателното производство е 9 години и 4 месеца, което съдът е преценил като „неразумно дълъг период”. Случаят е бил наблюдаван с широк медиен интерес, заради обстоятелството, че обвиняемият е съпруг на известен депутат /позовал се е на приложени копия от в.”С.”, бр.183, бр.184, бр.188, бр.189, както и разпечатки от статии от електронен сайт/. Бил е отнет задграничният му паспорт, имал е затруднения със задграничните пътувания и е бил обявяван за национално издирване. Въз основа на ангажираните гласни доказателства, съдът е приел за установено, че търговската дейност на ищеца е била силно повлияна в отрицателен аспект, като производството е станало причина за закриване на част от фирмите му /независимо, че няма данни да е претърпял финансов колапс или срив/. Съдът е счел, че ищецът е пострадал и от обстоятелството, че дъщеря му силно се е повлияла от негативните коментарии за него, характеризиращи го като престъпник, което станало причина за влошаване на отношенията им за определен период от време /до 2009г., когато тя е заживяла при него/. Неимуществени вреди, ищецът е претърпял и пред вид установените като изживени страхове от осъждане и пред вид дефинитивното засягане на неговото лично достойнство и чест. От друга страна съдът е отчел липсата на наложена тежка мярка за неотклонение и фактът че авторитетът му не е пострадал съществено, доколкото през 2015г. е бил избран за общински съветник.

В двете касационни жалби, като основание за допустимост, касаторите се позовават на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът, поставен от касаторът, Апелативна прокуратура София, касае извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита определеният размер на обезщетение силно завишен, поради което твърди, че не кореспондира с реално причинените вреди. Становището му е, че не е дадена релевантна оценка на следните факти: Спрямо ищеца е приложена лека мярка за неотклонение /парична гаранция/, не е настъпило влошаване на психическото и физическото му състояние като последица от воденото производство, лицето е в активна и трудоспособна възраст, което предполага по-висока устойчивост към причинения стрес, интензивността на предприетите действия на процесуална принуда не е висока, фактът че ищецът с поведението си е допринесъл за забавяне на производството, голямата фактическа и правна сложност на делото, както и икономическата обстановка в страната и стандарта на живот. Счита, че ищецът не е претърпял болки и страдания с по-висок интензитет от обичайния за подобни случаи, за които представя практика.

Въпросите, които касаторът Ж. Б. К. поставя са следните: 1. Искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ? Допустимо ли е да се предяви едновременно иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ с иск по чл.2б ЗОДОВ и съответно да се присъдят отделни обезщетения по двата иска?, 2. Длъжен ли съдът да се произнесе по всички направени във въззивната жалба възражения на страната по делото? Посочва конкретни решения, на които счита, че въззивния акт противоречи.

Срещу подадените касационни жалби не са подадени отговори.

С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне само по жалбата на Ж. Б. К., на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по първия поставен въпрос досежно самостоятелността на иска по чл.2б ЗОДОВ и допустимостта за предявяването му съвместно с иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. При постановяване на акта си, видно от гореописаните мотиви, съдът не е отчел трайно установената практика по приложението на чл.2б ЗОДОВ, съгласно която посоченият иск е самостоятелно правно основание, въз основа на което страната може да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 ЕКЗПЧ, която претенция се разглежда по правилата на ЗОДОВ и реда на ГПК. Касае се за нарочно създаден национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, предвиден като вътрешноправно средство за защита по смисъла на чл.13 ЕКЗПЧ. В този смисъл са решения по гр.д.№ 5721/2015г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4662/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 4658/2017г. на ІV г.о.
Касационно обжалване не следва да се допуска по подадената от Прокуратурата касационна жалба, тъй като поставените в нея въпроси са разрешени съобразно установената практика. Размерът на присъденото обезщетение не е завишен съобразно критериите по чл.52 ЗЗД, в какъвто смисъл е поставеният въпрос. Обезщетени са вредите, които са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, при отчитане на релевантните обстоятелства относно характера и степента на причиненото увреждане, начинът и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, отражението им върху обществено, семейното и социално положение на ищеца, върху начина му на живот и среда; тежестта на престъпленията. Наложената на ищеца мярка за неотклонение, възрастта му и липсата на прекомерно влошаване на психическото и физическото му състояние като последица от воденото производство, на които обстоятелства акцентира касаторът, не дават основание за друг извод. Що се касае до останалите посочени от него обстоятелства /че интензивността на предприетите действия на процесуална принуда не е била висока, че ищецът с поведението си е допринесъл за забавяне на производството, че делото е с голяма фактическа и правна сложност и че ищецът не е претърпял болки и страдания с по-висок интензитет от обичайния за подобни случаи/, то същите не са приети за установени от въззивния съд, с оглед гореизложените му мотиви.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2240 от 14.10.2019г. по в.гр.д. № 1681/2018г. на Софийски апелативен съд само по подадената от Ж. Б. К. касационна жалба.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.