Ключови фрази
родова подсъдност * обезпечение на бъдещ иск

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

1

 

София,   09.01.2009 година

 

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

 

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

 

 

с участието на секретаря

изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  ч. т. д. N 495/2008 година

 

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. “Агенция България - Бяла Слатина - Т. П. ”, с. Б. геран, Община Б. против определение № 245 от 18.09.2008 г. по ч. гр. д. № 433/2008 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Несебърски районен съд определение № 201 от 15.07.2008 г. по ч. гр. д. № 146/2008 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Т” ООД, гр. С. срещу Е. “Агенция България - Бяла Слатина - Т. П. ”, с. Б. геран, Община Б. и “К” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С. установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, че описаният в молбата недвижим имот не принадлежи на ответника “К” ЕООД /в несъстоятелност/ - длъжник по изпълнително дело № 2* по описа на Частен съдебен изпълнител Я. Б. , рег. № 7* с район на действие Бургаски районен съд и установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на ответника Е. “Агенция България - Бяла Слатина - Т. П. ”, с. Б. геран, Община Б. взискател по същото изпълнително дело - към ответника “К” ЕООД /в несъстоятелност/ за сумата 162 000 лв. не съществува. Обезпечението на исковете е допуснато чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело.

Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и които са решени в противоречие с трайната практика на ВКС. Според него, това е въпросът за родовата подсъдност на молбите за допускане на обезпечение на бъдещ иск, когато исканата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението, и въпросите, свързани с правните последици на вписването по отношение правото на собственост върху недвижим имот.

В частната касационна жалба са изложени подробни доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 114, б.”б” ЗС. Релевирано е също и оплакване за нищожност на въззивния акт поради нарушаване на родовата подсъдност по допускане на обезпечението.

Ответникът по частната касационна жалба - „Т” ООД, гр. С. оспорва същата и моли да не бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Бургаски окръжен съд определение, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 27.11.2008 г.

Ответникът - „К” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С. не заявява становище по частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

 

По допустимостта на касационното обжалване:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С оглед данните по делото и изложените в частната касационна жалба и приложението към нея по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК основания, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване е допустимо. Въпросът за родовата подсъдност по допускане на обезпечение на бъдещи искове представлява безспорно съществен процесуален въпрос. И доколкото този въпрос е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това, настоящият състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание. Ето защо, макар и да не е налице второто поддържано от частния жалбоподател основание - това по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК /предвид неотносимостта на поставения материалноправен въпрос за последиците от вписването на исковата молба към обезпечителното производство/, частната касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.

 

По основателността на частната касационна жалба:

 

За да потвърди първоинстанционното определение за допускане на обезпечение на бъдещи отрицателни установителни искове, въззивната инстанция е приела, че са осъществени предвидените в закона предпоставки за тяхното обезпечаване и по-конкретно - че исковете са вероятно основателни и че поисканата от молителя обезпечителна мярка е адекватна на търсената защита. Като неоснователно е счетено едно от основните оплаквания на ответника по бъдещите искове Е. “Агенция България - Бяла Слатина - Т. П. ”, с. Б. геран, Община Б., а именно - за некомпетентност на съда, допуснал обезпечението. В тази насока, въззивният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 390, ал. 3 ГПК, като с оглед мястото на изпълнението, чието спиране е поискано като обезпечителна мярка, е преценил, че родово компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение е Несебърски районен съд.

Определението е неправилно.

Приетото от въззивния съд по отношение подсъдността на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението е в противоречие с процесуалните правила. Правилно решаващият състав е преценил, че доколкото се касае за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението, приложима в случая е специалната разпоредба на чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК, определяща като компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение родово компетентният съд по мястото на изпълнението. Неправилен е обаче изводът му, че такъв по отношение на настоящите искове се явява Несебърски районен съд. С оглед обстоятелството, че цената както на установителния иск за собственост, така и на установителния иск за недължимост на паричната сума е над сумата, посочена съответно в чл. 104, т. 3 и чл. 104, т. 4 ГПК, то и двата бъдещи иска са родово подсъдни като първа инстанция на окръжен съд. Предвиденият в чл. 390, ал.3, изр. 1 ГПК критерий - мястото на изпълнението - определя кой съд е местно компетентен да разгледа молбата за обезпечение, а не е относим към родовата подсъдност.

Доколкото гр. Н., където е мястото на изпълнението, се намира в района на Бургаски окръжен съд, то именно този съд се явява родово и местно компетентен да се произнесе по молбата за обезпечаване на настоящите бъдещи искове съобразно императивните правила на чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК. Разглеждането на молбата от Несебърски районен съд представлява нарушение на тези правила и води до недопустимост на постановеното определение. Потвърждавайки същото, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а първоинстанционното определение - обезсилено, като молбата за допускане на обезпечение - следва да бъде изпратена по подсъдност на Бургаски окръжен съд.

 

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 390, ал. 3 ГПК

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 245 от 18.09.2008 г. по ч. гр. д. № 433/2008 г. на Бургаски окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 245 от 18.09.2008 г. по ч. гр. д. № 433/2008 г. на Бургаски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА определение № 201 от 15.07.2008 г. по ч. гр. д. № 146/2008 г.на Несебърски районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Бургаски окръжен съд за разглеждане на молбата за допускане на обезпечение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: