Ключови фрази
Частна касационна жалба * договор за лизинг * разваляне на договор * обратно действие * предхождащи развалянето лизингови вноски


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384

София, 06.06.2013г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №1327 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], с предишно наименование [фирма], срещу определение от 3.08.2012г. постановено по ч.гр.д. № 9799/2012г. на СГС, ГО, І състав, с което е потвърдено разпореждането на СРС, ГО, 45 състав от 17.05.2012г. по гр.дело №35430/2011г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения по реда на чл.410 ГПК. Частният касатор иска отмяна на определението като неправилно, като счита, че въззивният съд е нарушел разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД с прието, че с разваляне на договора за лизинг облигационните отношения между страните отпадат с обратна сила. Допускането на касационното обжалване е обосновано с критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос: развалянето на двустранен договор с продължително и периодично изпълнение, какъвто и договора за лизинг, има ли обратно действие и отпадат ли с обратна сила облигационното отношение между страните при разваляне на договора от такъв вид.
Ответникът И. В. М. изразява становище за отсъствие на както на основната, така и на допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по поставения материалноправен въпрос не е обсъждан от съда във връзка с предпоставките за разваляне на договора и по него има съдебна практика, алтернативното искане е за оставяне на частната касационна жалба без уважение.
Ответникът К. К. Б. не заявява становище по допустимостта и основателността на частната касационната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определение, което подлежи на касационно обжалване – чл.274, ал.3, т.2 ГПК при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови обжалвания резултат СГС е приел, че от поканата за доброволно изпълнение и от изложеното в т.12 на заявлението се установява, че заявителят е развалил договора за лизинг поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на длъжника на основание чл.87 ЗЗД, поради което е отпаднало облигационната връзка с обратна сила, все едно така, че не е съществувала. Затова претенцията на заявителя за реално изпълнение е неоснователна и той може да я предяви по чл.55 ЗЗД. Прието, че липса на индивидуализация на част от вземанията също е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение.
Формулираният от касатора въпрос изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по него и е обусловил решаващите му изводи за отказа за издаването на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за главница от 6580.54 евро, представляваща лизингови вноски за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г., за сумата от 694.87 евро договорна лихва за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г. и за сумата от 297.91 евро лихва за забава за периода 1.09.2010г. до 31.01.2011г. Налице и допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С решение № 89 по т.д. №631/2007г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.218а и сл. ГПК отм. е прието, че с развалянето на договора за финансов лизинг за лизингополучателя не отпада задължението за плащането на предхождащите развалянето лизингови вноски, както и не се дължи връщането им в случай, че същите са били платени до момента на развалянето, в противоречие на което е изразеното от въззивния съд становище за заличаване на облигационната правната връзка с обратна сила. Решение №2 по гр.дело № 2202/63 на ВС, Іг.о. е постановено при обективно различни правоотношения, поради което не представлява противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Определение №343 по т.д. № 953/2010г. на ВКС, ТК не представлява съдебна практика, съгласно ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС, поради което не се обсъжда. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение за сумата от 2633.40 евро тъй като частният касатор не обосновава както основната, така и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. По допълнителния аргумент на въззивният съд за потвърждаване на отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение – липсата на конкретизация на тази претенция, няма формулиран правен въпрос, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
По съществото на частната касационна жалба по искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите 6580.54 евро, за сумата от 694.87 евро договорна лихва и за сумата от 297.91 евро лихва за забава.
Частната касационна жалба е основателна.
Със заявлението заявителят [фирма] е направил искане за издаване за заповед за изпълнение за сумите 6580.54 евро лизингови вноски за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г., за сумата от 694.87 евро договорна лихва за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г., за сумата от 297.91 евро лихва за забава за периода 1.09.2010г. до 31.01.2011г. В т.12 на заявлението е обяснено основанието на което се претендират сумите – сключен договор за финансов лизинг между заявителя и К. К. Б. в качеството на лизингополучател, на когото е предоставен за ползване лек автомобил марка BMW модел Х5. Лизингополучател не е изпълнявал задължението си за заплащане на лизинговите вноски, поради което с покана връчена на 25.02.2011г. му е предоставен подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока лизингодателят ще счита договора за развален. Плащания след връчване на поканата не са направени от К. Б.. И. В. М. е поръчител по договора за лизинг. Считано от дата на връчване на поканата 25.02.2011г. срокът за изпълнение е изтекъл на 2.03.2011г., от която дата договорът се счита за развален. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.08.2011г. С развалянето на договора за финансов лизинг за лизингополучателя не отпада задължението за плащане на предхождащи развалянето лизингови вноски , както не се дължи връщането им в случай, че са били платени до момента на развалянето – чл.347, ал.2 ТЗ във връзка с чл.232, ал.2 ЗЗД. Вярно е, че договорът е развален, но искането на кредитора – лизингодател не е за връщане на даденото, а произтича от задължението на лингополучателя по договор с периодично изпълнение до момента на развалянето му. Определението на въззивния съд в тази част като неправилно ще следва да бъде отменено и постановено определение, с което се постанови издаването на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу солидарно задължените лица, както и за направените в заповедното производство разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 13160 от 3.08.2012 г. по ч.гр.д. №9799/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия в частта, с която е потвърдено разпореждането на СРС от 17.05.2012г. по ч.гр.д. № 35430/2011г., с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за главница от 6580.54 евро, представляваща лизингови вноски за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г., за сумата от 694.87 евро договорна лихва за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г. и за сумата от 297.91 евро лихва за забава за периода 1.09.2010г. до 31.01.2011г. по договор за финансов лизинг от № А 1105/2008г. и анекс №1, вместо което постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК на [фирма] - [населено място] за главница от 6580.54 евро, представляваща лизингови вноски за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г., за сумата от 694.87 евро договорна лихва за времето от 1.01.2010г. до 28.02.2011г. и за сумата от 297.91 евро лихва за забава за периода 1.09.2010г. до 31.01.2011г. на основание договор за финансов лизинг № 1105/2008г. и анекс №1, както за сумите 399.25 лв. разноски и 560 лв. адвокатско възнаграждение срещу К. К. Б. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и И. В. М. от [населено място] ЕГН [ЕГН] като поръчител и солидарно отговорно лице.
ВРЪЩА делото на Районен съд – София за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалваното на определение на СГС в останалата му част, с което е потвърден отказа на СРС за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2633.40 евро разноски по договора за финансов лизинг.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: