Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 06.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1598 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. К. А. Н. от [населено място], чрез адв. Г. М. - АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 1971 от 20.11.2014 год. по гр. възз. д. Nо 2765/2014 год. на ОС-Пловдив по чл. 109 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, иска се да бъде отменено и се постанови ново , с което искът по чл. 109 ЗС бъде отхвърлен. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос доколкото констатираното нарушение на СПН, в случая при изграждането на покрива на стопанската постройка в имота на ответника , безусловно съставляват неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС , без да се изследват обстоятелствата по какъв начин така изградения покрив пречи на упражняване на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в смисъл, различен от този по цитираните Р No 324, Р No 23 и Р No 46 , както и задължителната съдебна практика , обобщена с ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС и по въпроса следва ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС, с който се претендира , че неправомерно се препятства упражняване правото на собственост в пълен обем на вещ, за която е издадено предписание за премахване и която сама по себе си препятства упражняване правото на собственост на другата страна, с оглед на точното и еднакво прилагане на закона, обжалването следва да бъде допуснато и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- С. Г. чрез адв. Е. К.- АК П. , с който се поддържа , че касационната жалба е процесуално недопустима с оглед цената на заявените искове. Претендират се разноски за защита в касационното производство в размер на 500 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./ , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 277 от 16. 07. 2014 год. по гр.д.No 343/2014 год. на РС-Асеновград по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС и е постановил ново решение , с което е уважил иска на С. Б. Г. срещу К. А. Н. на основание чл. 45 ЗЗД като е присъдил обезщетение за имуществени вреди, нанесени на недвижими имот- стопанска постройка, изразяваща се в паднала мазилка , причинена от изливане вода от покрива на стопанска сградата на ответника, изградена в отклонение на СПН, в размер на сумата 815.70 лв., ведно със законната лихва от 1.03.2013 година до окончателното заплащане на сумата. Със същото решение е уважен и иска на С. Б. Г. срещу К. А. Н. на основание чл. 109 ЗС като последният е осъден да преустанови неоснователни действия , който пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост на недвижим имот- стопанска сграда, изградена в УПИ XIII -657 в кв. 71 по плана на [населено място] в пълен обем чрез отводняване на покрива на сградата и привеждането му в съответствие със изискванията на СПН. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта , с която е уважен иска по чл. 109 ЗС. По правните въпроси Със задължителните разяснения на ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на иска по чл 109 ЗС , се прие , че негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен по същността си. Предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо, затова тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – тяхната пазарната цена няма значение за цената на иска и за определянето на размера на дължимата такса. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие. За уважаването на иск по чл 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. По основателността на касационната жалба. След като не може да се приеме , предвид на изложените по горе задължителни разяснения по приложението на чл. 109 ЗС, че негаторният иск е основателен и следва да се уважи без доказателства не само, че са налице неоснователни въздействия от страна на ответника , препятстващи упражняване правото на собственост на ищеца , но и е необходимо да се докаже в какво се състои ограничаването упражняването на собственическите правомощия , касационният съд намира касационна жалба на К. А. Н. за основателна . За да уважи иска по чл. 109 ЗС , решаващият въззивен съд е приел, че от страна на ответника К. Н. са налице неоснователни действия , изразяващи се в изграждане на покрив на стопанската сграда, разположена на имотната граница на имота и граничеща със стопанската постройка на ищеца, в нарушение на СПН по отношение на предписанията за наклон на покрива, обуславящо оттичане на вода върху стената и покрива на ищеца. Решаващият мотив на въззивния съд , че са налице неоснователни действия , с които се пречи да е упражни правото на собственост на ищеца С. Б. Г. се базира на констатацията на изслушаното експертно становище , че проектът за узаконяване на стопанската постройка на ответника К. Н. предвижда изграждането на покрив под наклон от 16°, но изграденият покрив е под наклон от 22 ° и предположението на експерта-вещо лице , че именно това е причината водата да се оттича като прелива от улука и съответно причинява вреди на една от стените на стопанската постройка на ищеца. Настоящият състав на ВКС намира изводите на въззивния съд за необосновани, предвид на влязлото в сила Решение No 186 от 19.07.2000 година по гр.д. No 165/2000 година на РС-Асеновград , с което е прието , че стената на постройката на С. Б. Н. се намира в имота на К. Н. и следва да бъде премахната и установените факти, че покрива на тази все още съществуваща постройка е по-висок от този на стопанската постройка на ответника и обективно предполага стичане на по-голямо количество вода при дъжд в единствения улук, изграден на покрива на постройката на ответника К. Н.. Тези данни , необсъдени от въззивния съд, не дават основание за безусловен извод , че естеството на извършеното от К. Н. неоснователно въздействие по отношение имота на С. Г. е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото на собственост на ищеца в пълен обем. Осъществените от ответника Н. действия , състоящи се в изграждането на покрив под по-голям ъгъл от разрешения , не са единственият фактор за преливане на водата и настъпване на последиците от това преливане - увреждане на стената на имот (постройката), която не следва да се намира на мястото където е, въпреки осъдителния диспозитив на влязъл между същите страни съдебен акт за нейното премахване. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие. Прякото въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Б3ез съмнение нарушенията на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, могат да се интерпретират пряко като „неоснователно действие“ по см. на чл. 109 ЗС. Доколкото конкретните предписания на техническите общински органи за техническо изпълнение на даден инвестиционен проект нямат такова значение, то във всеки конкретен случай последиците от неспазването на конкретното предписание следва да бъдат установени , за да се направи и преценката дали е налице ограничаване упражняване правото на собственика в пълен обем. В настоящият случай ищцовата страна не е доказала , че вредите на стената на собствената и стопанска постройка , намираща се неправомерно поради неизпълнено съдебно решение в чуждия имот , са резултат единствено на твърдяното в исковата молба неоснователното действие на ответника - съсед за нарушаване на техническо предписание. Приемайки и , че ищецът не е установил начина на ограничаване упражняване правото си на собственост и обем на това ограничение поради изградения по-големия наклон на покривната конструкция, касационният съд приема , че не са налице предпоставките на закона за ангажиране гражданската отговорност на ответника К. А. Н. поради което искът на С. Б. Г. , заявен с правно основание чл. 109 ЗС се явява неоснователен и недоказан. Този извод налага отмяната на обжалваното въззивно решение , в частта , с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 109 ЗС и постановяване на ново решение , с което заявеният иск следва да бъде отхвърлен. По направеното искане на К. А. Н. за присъждане на разноски за касационната инстанция. Искането е основателно предвид на постановения правен резултат- а именно отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иск по чл. 109 ЗС.Искането следва да бъде уважено за сумата 600 лв./ шестстотин лева/, на база на представения с касационната жалба Договор за правна защита и съдействие No 117588 от 19.12.2014 година , вкл. и процесуално представителство на адв. Г. М.- АК П. ( л.20).Претендираните суми за процесуално представителство от упълномощените с Писмен договор (Пълномощно“) от 11.12.2017 година адв. Р. Д. А. –К. – САК и адв.Д. А.- АК П. - л. 57-58, в по-висок размер не могат да бъдат присъдени, тъй като разходите на защита по делото подлежат на възмездяване за „един адвокат“. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 и ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 1971 от 20.11.2014 год. по гр. възз. д. Nо 2765/2014 год. на ОС-Пловдив , в частта по уважения иск по чл. 109 ЗС и вместо него п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ заявения от С. Б. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] срещу К. А. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] иск с правно основание чл. 109 ЗС , с който се иска осъждането на К. Н. да преустанови неоснователни действия , който пречат на С. Г. да упражнява правото си на собственост на недвижим имот- стопанска сграда, изградена в УПИ XIII -657 в кв. 71 по плана на [населено място] в пълен обем чрез отводняване на покрива на сградата и привеждането му в съответствие със изискванията на СПН, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА С. Б. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] да заплати на К. А. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] сумата от 600 лв. (шестстотин лева), разноски за защита пред касационната инстанция. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :