Р Е Ш Е Н И Е № 472 София 13.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Б. като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 736 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от EТ”И. Т.-Е.”гр.С. З.,представляван от собственика Т., чрез процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 596 от 15.01.2009г.по в.гр.д.№ 740 по описа за 2008г.на Пловдивски апелативен съд, с което е изцяло отменено решение № 153 от 14.04.2008г.по гр.д.№ 409/2006г.на Окръжен съд С. З. и вместо това е постановено друго,с което е развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника договора за отстъпено право на строеж за построяване на сграда,сключен с н.а.№191 от 27.08.1998г. т.VІ,д.3824/98г. на Старозагорския нотариус между Т. Н. М., С. К. Н. и Д. К. Нойков/починал и на негово място са конституирани наследниците му- Ю. С. Н. и Р. Д. Н./ -от една страна и от друга- EТ”И. Т.-Е.”гр.С. З. Решението е постановено при участието на В. Д. Д. като трето лице помагач на страната на ищците и са присъдени направените по делото разноски. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск.Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 1231 от 9.10.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос,свързан с приложимостта на чл.87 ал.4 от ЗЗД и по-специално –за това дали в случая неизпълнената част от поетото по договора задължение е незначителна /или значителна / -с оглед интереса на кредитора. В съдебно заседание страните не се явяват,като ответниците се представляват от процесуален представител,който оспорва подадената жалба. Постъпили са и писмени бележки от пълномощника на касатора. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Ищците по делото,като съсобственици на дворно място, са учредили в полза на ответника право на строеж върху конкретни обекти от предвидена за застрояване жилищна сграда/като съсобствениците взаимно също са си отстъпили право на строеж/ срещу което ответникът е поел задължението да построи изцяло-за своя сметка предвидената за застрояване жилищна сграда,съгласно издаденото разрешение за строеж № 465 от 28.09.1998г. в срок от две години,считано от даване на строителна линия на обекта.С протокол № 1 от 6.01.1999г.е определена строителната линия и ниво на строежа/ следователно същият е следвало да бъде завършен до 6.01.2001г. За да постанови акта си,с който е уважил иска и е развалил така сключения между страните договор- въззивният съд се е мотивирал със следните факти- до 4.04.2007г.сградата не е била въведена в експлоатация, строителството е осъществявано със значителни прекъсвания-за период от по две години-след 2000г.и 2002г.,не е налице съответствие между водения бетонов дневник и представените свидетелства за вложен бетон,липсват в съответната хронология заповеди за отделните строителни етапи в заповедната книга на обекта,има седем броя актове без дати и несъответствие в датите за част от издадените актове.Акцентирано е на това, че към датата на падежа-6.01.2001г.-обектът е бил изпълнен в обем около 26% от уговореното,ответникът е канен от ищците да изпълни,което не е било направено и за последните не е налице възможност да получат жилищни обекти,годни да бъдат ползвани по предназначение.Съдът се е позовал и на настъпило съществено изменение в икономическата обстановка,с оглед интересите на ищците.Счел е,че не е налице основание за прилагане на чл.87 ал.4 от ЗЗД с изведен от гереизложените факти аргумент за особено съществено неизпълнение на договореното задължение относно срока и липса на договорения резултат. Така описаният въззивен акт е постановен в противоречие с Постановление № 3 от 29.02.1973г.на Пленума на ВС,който има задължителна сила за съдилищата.Съгласно приетото в него- основен принцип на облигационното право на Република България е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора.Изрично е посочено,че при преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености.Когато задължението се състои в построяване на жилище, преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извърши на основата на това дали при построяването му е допуснато такова отклонение от договореното между страните, че то не може да удовлетвори нуждите на кредитора.При това следва да се има предвид дали допуснатите отклонения са отстраними или не. В случая въззивният съд не е съобразил следните,установени по делото факти : За процесния обект е бил издаден Акт обр.14 още към 14.09.2003г.за приемане на конструкцията на сградата.Още към този момент сградата е била завършена в груб строеж.За същата - на 26.04.2007г.е издаден Акт обр.15 за установяване годността на приемане на строежа.По делото са разпитани свидетели,които установяват- че към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция-сградата е била в завършена до покрив,с дограма,с положена вътрешна и външна мазилка,Ви К и ел.инсталации.Назначената по делото пред първата инстанция тройна експертиза дава заключение,че са спазени всички изисквания за надлежно документиране на отделните етапи на строителния процес с актове, протоколи и вписвания в заповедната книга,както и че към строителната документация на обекта съществуват документи,удостоверяващи произхода,качеството и годността на вложените материали.Фактически строителството съответства на проектната документация,построеното съответства на нормите за качество,с изключение на налична надлъжна пукнатина в мазилката на фасадата на първия етаж,която не застрашава сигурността на сградата.Покривът е изпълнен с батумни керемиди,които са по-качествени,тъй като олекотяват конструкцията и са с по-лесен ремонт. Към гореизложеното- пред вид необходимостта съдът да се съобрази и с настъпилите факти и обстоятелства,които са от значение за решаване на спора-въззивният съд е следвало да отчете и че към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция са били издадени на основание чл.177 ал.3 от ЗУТ Удостоверение № У.- И 18 от 22.01.2008г. и № У.- И 14 от 22.01.2008г.за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория- съответно за „Жилищна сграда с обекти за стопанска дейност”,включваща партер,три+терасовиден етаж,девет фамилна жилищна сграда с обекти за стопанска дейност-офис и кафене,телефонна тръбна мрежа у бр.PVC тръби Ф 110 и 2 бр.шахти от регулационната граница на УПИ І V. 640 кв.404 до девет фамилна жилищна сграда с обекти за стопанска дейност със застроена площ от 210кв.м. ,разгърната застроена площ 1 174кв.м.,с административен адрес: ул.”Кольо Р.” № 18 и за „Външно ел. захранване на Жилищна сграда с обекти за стопанска дейност”-кабелен електропровод НН от ТП ”Бедечка”до главното табло на Жилищна сграда с обекти за стопанска дейност на ул.”Кольо Р.” № 18 С оглед гореописаните две доказателства-настоящият съдебен състав прима за неправилни изводите на въззивиня съд за неизпълнение на договореното задължение поради липса на договорения резултат. Последните сочат,че сградата не само,че е изградена,но и е въведена в експлоатация и функционира,така че ищците са получили жилищните си обекти- във вид,годен да бъдат ползвани по предназначение. Неизпълнението относно срока е налице,но то е незначително,с оглед интереса на кредиторите,защото целта на договора е постигната. Ако се приеме обратното при наличие на вече изградена и функционираща жилищна сграда/включително и ползвана от ищците,които и са се разпоредили с част от имотите си в полза на привлеченото в качеството на помагач трето лице/- развалянето на сключения договор би било злоупотреба с право и ще доведе до неоснователно обогатяване на ищцовата страна за сметка на ответната. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени като неправилен постановения въззивен акт и да реши въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. На основание чл.78 от ГПК,с оглед изхода на спора и направеното искане- в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,които възлизат на 1 276лв.-от които 276лв.-платени държавни такси и 1 000лв.-адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.За въззивната-няма представени доказателства за направени разноски,а сумата от 1 500лв.-вписана в представеното пред първата инстанция адвокатско пълномощно-съдът не присъжда,тъй като в него няма отбелязване,че сумата е реално внесена от страната. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 596 от 15.01.2009г.по в.гр.д.№ 740 по описа за 2008г.на Пловдивски апелативен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. М. ЕГН 5403297555,със съдебен адрес:гр.С. З. ул.”П. Е.” №130 вх.Б ет.4 ап.1-адвокат М.,от С. К. Н. ЕГН xxxxxxxxxx, Ю. С. Н. ЕГН xxxxxxxxxx и Р. Д. Н. ЕГН хххххххххх -последните две като наследници на Д. К. Н.-всички със съдебен адрес: гр.С. З. ул. ”Св.К. Б.”№ 168 ет.2 ап.48-адвокат Л. против Е. Т.-Е.”гр.С. З., представляван от собственика Т. със седалище и адрес на управление: гр.С. З. ул.” Св.К. Б.”№ 168 вх.В ет.4 ап.64 иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,за разваляне поради виновно неизпълнение от страна на ответника договор за отстъпено право на строеж срещу построяване на сграда,сключен между страните с н.а.№191 от 27.08.1998г. т.VІ,д.3824/98г. на Старозагорския нотариус като НЕОСНОВАТЕЛЕН. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. Д. Д. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.С. З. ул.”В.”№1 ет.2 ап.4 като трето лице помагач на страната на ищците. ОСЪЖДА Т. Н. М., С. К. Н., Ю. С. Н. и Р. Д. Н. да заплатят на Е. Т.-Елтекс”гр.С. З. сумата от 1 276лв./хиляда двеста седемдесет и шест/,представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.