О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 181 гр. София, 08.05.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1089 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 4176 от 17.12.2019 г., постановено по ч. гр.д. № 6099 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, 11-ти състав, с което е потвърдено определение № 26896 от 15.11.2019 г. по гр.д. № 671 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател сочи като основание за допускане на касационно обжалване противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустим ли е иск по чл.45 от ЗЗД за вреди от пострадалия от дадени неверни свидетелски показания или клеветнически твърдения, ако по отношение на тях не е проведено наказателно дело. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Е. Д. М. е предявил срещу Н. Ц. Г. иск за заплащане на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени според него от лъжесвидетелство, заради което е образувано наказателно производство. Софийският градски съд е приел, че гражданският съд не може по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД да извършва преценка на достоверността на показанията на ответника по висящо наказателно дело. Това би означавало дерогиране на правомощията на наказателния съд. Ето защо е приел, че е налице пречка за произнасяне на гражданския съд по съществото на предявения иск, поради което е прекратил производството по делото. Софийският апелативен съд е добавил към мотивите на първоинстанционния съд, че когато се твърди причиняване на неимуществени вреди от извършено от ответника престъпление, за да е допустим искът, това престъпление трябва да е установено с присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК. В случая нито се твърди, нито се доказва наличието на такава присъда или решение на граждански съд по чл.124, ал.5 от ГПК, установяващо престъпно обстоятелство. Ето защо въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, постановено от Софийския градски съд. Частният жалбоподател твърди, че по въпроса за допустимостта на предявения иск даденото от въззивния съд разрешение противоречи на цитираното от него решение № 12 от 6.2.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г. на III ГО на ВКС. В това решение действително е прието, че пострадалият от клевета може да инициира както наказателно производство посредством тъжба, така и гражданско дело, предявявайки иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Затова липсата на влязла в сила присъда за клевета не е пречка пострадалият да предяви иск по чл.45 от ЗЗД пред гражданския съд. Налице е обаче съществена разлика от настоящия случай, при който ищецът е твърдял, че вредите са резултат от лъжесвидетелство. Това престъпление по чл.290 от НК е от общ характер и наказателното производство не се образува по тъжба на пострадалия. На пострадалия не е дадена възможност сам да избира процедурата, по която да бъде обезщетен за евентуалните вреди. Прокуратурата трябва да докаже обвинението в лъжесвидетелство, по което да бъде постановена влязла в сила присъда, за да се породи правото на пострадалия да претендира пред гражданския съд обезщетение за причинените му от престъплението вреди/чл.300 от ГПК/. В този смисъл е цитираното от въззивния съд определение № 129 от 21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 933 по описа за 2019 г. на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция приема, че разрешението на Софийския апелативен съд по повдигнатия от касатора въпрос съответства на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4176 от 17.12.2019 г., постановено по ч. гр.д. № 6099 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, 11-ти състав, с което е потвърдено определение № 26896 от 15.11.2019 г. по гр.д. № 671 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: