4 РЕШЕНИЕ № 231 София, 03.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2733/2014 год. Производството е по чл.303 ал.1 т.1 предл.2 от ГПК. Образувано е по молба на М. Н. Л. чрез процесуалния му представител адв.Н. Н. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 26.10.2010 г по гр.дело № 4813/2010 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV–Г състав, с което е потвърдено решение от 18.1.2010 г по гр.дело № 34827/2008 г на Софийски районен съд, 60 състав. Молителят представя доказателства, които счита че са нови и от съществено значение за изхода на спора и биха променили изводите на съдилищата.Претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответницата по молбата Л. Н. П., чрез процесуалния си представител адв.П. оспорва същата..Подържа, че не са налице основанията по чл.303 ал.1 т.1 предл.2 от ГПК. Моли молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение както и да й бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа молбата и взе предвид данните по делото, намира следното : Молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила решение, поради което съдът приема, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционното решение СРС е отхвърлил като неоснователен предявения от М. Н. Л. срещу Л. Н. П. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 29 в [населено място], на [улица] / [улица], Ж. „Буря”/ ет.4 на 58, 71 кв.м от стая, хол, кухня и др.сервизи, с мазе № 15 на 8, 52 кв.м и 1, 307 % ид.части от общите части и правото на строеж.Прието е, че страните са брат и сестра на починалия на 25.8.2008 г С. Н. Л..По делото липсва спор, че Л. е бил собственик на описаното в исковата молба жилище.Със саморъчно завещание от 25.11.1994 г същият се е разпоредил с него в полза на сестра си Л. Н. П..Ищецът М. Л. е оспорил автентичността на завещателния акт, твърдейки че същият не е написан и подписан от лицето, посочено за негов автор.От приетото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-графологическа експертиза се установява, че завещанието е написано и подписано от С. Н. Л..Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че процесното жилище е изключителна собственост на ответницата.То не е съсобствено между страните, поради което предявеният иск за делба е отхвърлен като неоснователен. Тези мотиви са възприети от въззивния съд във влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Молбата за отмяна е основана на твърдения за наличие предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 предл.2 от ГПК.За да е налице това основание за отмяна е необходимо доказателствата да са новооткрити и с които страната не е могла да се снабди или да узнае в хода на производството въпреки положената дължима грижа и които са от съществено значение за изхода на спора.Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. С молбата за отмяна са представени : начална страница от личен паспорт на С. Н. Л., издаден на 23.4.1982 г, с положен подпис, начална страница на членска книжка към Профсъюза на строителните работници, издадена на 10.5.1959 г ръкописно попълнена и подписана от члена, както и поздравителна новогодишна картичка адресирана от ответницата до сем.Л.. Представените от молителя доказателства не променят изводите на инстанциите по същество.Първите две от тях датиращи от 1959 и 1982 г, доколкото носят подписа на наследодателя представляват материал за графологичен анализ, който значително предхожда датата на съставяне на завещателния акт-25.11.1994 г.Изследваният по делото сравнителен материал : нотариално заверено пълномощно от 29.6.1995 г, копие от молба за прехвърляне на партида, писмо, декларация от 10.11.2003 г до Служба Социално подпомагане, заявление за издаване на документи за самоличност, експертно решение на ТЕЛК от 1.4.2008 г е определен от вещото лице като достатъчен за да се установи свойствата на подписа и почерка на лицето при проведеното сравнително изследване.Освен това във времево отношение този материал е по близо до правнорелевантния момент на съставяне на саморъчното завещание , което дава основание да се заключи със степен на категоричност, а не на вероятност, че саморъчното завещание е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор.Третото доказателство : новогодишна картичка написана от ответницата Л. П. е ирелевантно за предмета на доказване, тъй като при оспорване автентичността на едно завещание се изследва подписа и почерка на лицето, посочено като завещател, а не на трети лица. По тези съображения представените доказателства не обосновават основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и нямат значение за изхода на спора.Те не са от значение за изхода на спора и ако фигурираха като доказателства при решаване на делото не биха се отразили на крайните изводи на съда. На основание чл.78 ал.3 от ГПК молителят дължи на ответницата направените от нея разноски за това производство в размер на 300 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№ 1037759 от 8.10.12 г, изходяща от М. Н. Л. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 26.10.2010 г по гр.дело № 4813/2010 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV–Г състав, с което е потвърдено решение от 18.1.2010 г по гр.дело № 34827/2008 г на Софийски районен съд, 60 състав. ОСЪЖДА М. Н. Л. да заплати на Л. Н. П. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.