Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр.София , 09 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП П.Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 910/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от адв.Н., защитник на подсъдимата Е. Ц. С. срещу решение №115 от 02.04.2014 г.,постановено по внохд №1158/2013 г. по описа на САС,НО,4 състав. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че наложеното на подсъдимата С. наказание е явно несправедливо в посока необоснованото му завишаване. Посочва се, че неправилно съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, доколкото се набелязват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства касаещи личността на подсъдимата-чистото й съдебно минало ,липсата на други неприключили наказателни производства , водени срещу нея, добрите характеристични данни, обстоятелството ,че е вдовица, както и наличието на изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство-нарушаване на принципа за разглеждане на делото в разумен срок.Моли се да бъде отменен съдебния акт в атакуваната му част,като на Е. С. бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” във вр.с чл.2 от НК. В хода по същество на делото представителят на ВКП счита подадената касационна жалба за неоснователна, тъй като при определяне на наказанието, което подсъдимата С. следва да понесе, съдът се е съобразил с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е направил законосъобразен извод,че не са налице условията на чл.55 от НК.Изразява становище за оставяне без уважение на жалбата. Жалбоподателката Е. С. и нейният защитник,редовно призовани пред касационната инстанция ,не се явяват.Постъпила е писмена молба от адв.П.,в която е отразено ,че поддържа изцяло касационната жалба по съображенията, изложени в нея и на посоченото касационно основание и моли тя да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №3998 от 09.10.2013 г.,постановена по нохд 544/2012 г., Окръжен съд-Благоевград е признал подсъдимата Д. К. Н. за невиновна и е оправдал в извършването на престъпление по чл.219 ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с чл.26 от НК. С присъдата подсъдимата Е. Ц. С. е призната за невиновна и оправдана за извършено престъпление по чл.219 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 от НК. Подсъдимата Е. Ц. С. е призната за виновна в това , че в периода от м.април 2001 г.до м.октомври 2001 г. в Благоевград,при условията на продължавано престъпление,като длъжностно лица по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 б. „б” от НК- касиер на /№/ СОУ „име”-Благоевград в кръга на службата си е съставила официални документи-месечни рекапитулации за м.април,юли,август,септември и октомври 2001 г., фишове за заплати с посочен в тях разход за възнаграждение,социални разходи и ДОО за същите месеци и РКО №62/26.04.2011 г.;РКО №108/108.2001 г.;РКО №124/24.09.2001 г.;РКО №136/24.10.2001 г. и РКО №102/18.07.2001 г.за изплатени заплати,в които удостоверила неверни обстоятелства,а именно:за изплатени трудови възнаграждения на лица- А. П. С. за месец април 2001 г. в размер на 191.35 лв.,за месец август 2001 г.-в размер 208.73 лв. и за м.септември 2001 г.-в размер на 208.73 лв.,за изплатено трудово възнаграждение на А. Н. С. за месец юли 2001 г. от 194.74 лв. и на Г. А. В.-за м.октомври -285.90 лв.,всичко общо в размер на 1089,45 лв.,с цел да бъдат използвани тия документи като доказателства за тези обстоятелства, а именно, че изплатените парични средства за работни заплати в инкриминирания период възлизат в изписания с РКО размер, вместо реално изплатения, поради което и на основание чл.2 ал.2 във вр.с чл.311 ал.1 във вр.с чл.26 от НК й е наложил наказание девет месеца лишаване от свобода,като на основание чл.304 от НПК я е оправдал в останалата част на повдигнатото й обвинение по чл.311 ал.1 от НК.На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. По протест на ОП-Благоевград и въззивна жалба на адв.Н.-защитник на подсъдимата Е. С. е било образувано пред Софийски апелативен съд, НО, внохд №1158/2013 г.,приключило с решение №115 от 02.04.2014 г. ,с което е потвърдена присъда от 09.10.2013 г. по нохд №544/2012 г.по описа на Благоевградски окръжен съд. Касационната жалба на подсъдимата Е. Ц. С. е НЕОСНОВАТЕЛНА. За престъплението по чл.311 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК. Инстанциите по същество не са счели за необходимо да наложат наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК. Доколкото производството пред касационната инстанция се движи единствено по жалба на подсъдимата С., предвидената от закона възможност за налагане на наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК изобщо не следва да бъде обсъждана. Що се отнася до наложеното наказание на подсъдимата С. от девет месеца лишаване от свобода,то то не е явно несправедливо и в този смисъл претенцията й, залегнала в жалбата, не може да бъде удовлетворена. В пълнота първоинстанционният съд е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства / с които въззивният съдебен състав напълно се е съгласил/, а именно- чистото съдебно минало на подсъдимата С., инцидентността на проявата й и поведението й ,насочено към съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Семейното положение на Е. С.- вдовица, само по себе си не е смекчаващо отговорността обстоятелство ,като то би могло да бъда такова, при установяване на корелативна връзка между него и финансовото и социалното положение на лицето или във връзка с трудности при отглеждането на деца, в каквато насока не са развити съображения, а и по делото няма подобни данни.Нещо повече от представената от подсъдимата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява ,че семейството й се състой само от нея,като не се констатира тежко материално или имотно състояние. Що се отнася до продължителността на провеждане на наказателното производство-десет години, което безспорно е надхвърлило разумните срокове и е довело до нарушаване на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЕКПЧ, визираща правото на справедлив процес, правилно е било преценено,че това обстоятелство е изключително смекчаващо по своя характер ,но не води до приложение на чл.55 от НК, тъй като не е изпълнено другото кумулативно условие ,а именно и най-лекото наказание, предвидено за конкретното престъпление /в случая три месеца лишаване от свобода/ да е несъразмерно тежко. Коментираното обстоятелство,поради своята сериозна тежест е обосновало налагането на наказание лишаване от свобода в размер ,близък до минималния. От друга страна ,не следва да се подминава и факта,че са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства,свързани с броя на съставените документи,в които подсъдимата С. е отразила неверни обстоятелства,както и несъставомерния вредоносен резултат-реалната липса на паричната сума. Не се констатират неотчетени от решаващите съдилища смекчаващи отговорността обстоятелства,които да обуславят приложението на чл.55 от НК на основание тяхната многобройност или пък да налагат намаляване на наказанието в рамките на чл.54 от НК. По изложените съображения и като съобрази и ,че отмереното наказание от девет месеца лишаване от свобода ,наложено на подсъдимата С., в най-пълна степен отговаря и на целите по чл.36 от НК,ВКС прие, че не са налице основания за ревизия на атакувания съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №115/02.04.2014 г.,постановено по внохд №1158/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд ,НО,4 състав. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/