О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

гр. София, 16.03.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3225/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. – И. чрез адв. Н. против решение № 260059 от 01.06.2021 г. по гр. д. № 35/2021 г. на Окръжен съд – Търговище.
Ответникът Община Търговище, представлявана от кмета Д. Д. чрез Н. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
При преценка допустимостта на касационното производство настоящият състав на Върховен касационен съд, III г. о., намира следното.
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу произнасянето на въззивния съд по иска за присъждане на обезщетение по чл.226, ал. 2 КТ - за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване трудовото правоотношение в размер на 2074. 75 лв. Съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Ето защо, производството по спор за обезщетение по трудово правоотношение в размер под този праг е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
В останалата част жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на жалба в допустимата й част е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 320/29.10.2020 г. по гр. д. № 730/2020 г. на Районен съд – Търговище в частта за отхвърляне на предявените от К. Н. К. – И. против Община Търговище искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа като „директор“ на духов оркестър към отдел „Култура“ при ответната община и за обезщетение за принудителна безработица.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел за безспорно обстоятелството, че прекратеното с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ трудово правоотношение е възникнало след като тя е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установил е, че е спазена формата и минимално необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовия договор (изяснил е, че думата „освобождавам“ в текста й касае именно прекратяване на съществуващото между страните трудово правоотношение), както и че същата е мотивирана. Направил е извод, че доколкото се касае до обективно наличие на дадени обстоятелства - конкретно определени в закона, при които може да се прекрати трудово правоотношение, възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то посочването на текста на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ в достатъчна степен обосновава законността на уволнението. Развити са доводи, че след като релевантните от състава на разглежданото уволнително основание обстоятелства са безспорно установени по делото то на преценката на работодателя е дали да прекрати трудовоправната връзка без да излага допълнителни мотиви - след като тези осъществили се факти са разписани в самия закон. Изтъкнато е, че мотиви са необходими при прекратяване на трудов договор на основания, които са резултат на субективна преценка на работодателя, поради което следва да бъдат изложени такива в заповедта за проверка наличието на предпоставките за инициираното прекратяване на трудовия договор. Прието е също, че неспазването на едномесечното предизвестие при факта на изплатено за това обезщетение не опорочава процесното уволнение. Поради изведената законност на последното въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове – главният по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от тази претенция акцесорни искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Поставят се следните правни въпроси, за които се твърди да са обуславящи изхода на делото, а именно:
1. „Необходимо ли е изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник да изразява ясно и категорично волята му за това или тази воля може да се извежда чрез тълкуване, вкл. и езиково и законосъобразно ли е уволнението въз основа на акт на работодателя, който не отговаря на изискването за яснота? Неясният акт на работодателя изпълва ли изискването за писмена форма по чл. 335 КТ (грешно е посочена разпоредбата на чл. 355 КТ) след като се налагат допълнителни устни разяснения по него?“
Въпросът се поставя за разглеждане в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
2. „Условие за законност на акта за прекратяване на трудовото правоотношение ли е изискването за неговата мотивираност с посочване и на фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването му?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от ВКС с оглед постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Тук се сочи отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 27/01.03.2017 г. по гр. д. № 3012/2016 г., решение № 873/18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. и решение № 295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016 г., всичките по описа на IV г. о.
Касационното обжалване не следва да се допуска.
Повдигнатият първи въпрос не осъществява предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Той формира общо основание за достъп до касация, доколкото въззивният съд е приел, че е спазена писмената форма за прекратяване на трудовоправната връзка и е ясна волята на работодателя за това. Въпросът обаче не удовлетворява специалната предпоставка на соченото селективно основание, тъй като изложението в тази му част не е съобразено с изискванията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно там извършеното обвързващо тълкуване правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая това не е сторено от жалбоподателя. Липсва аргументация на допълнителните предпоставки от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – в двете му хипотези, съобразно съдържанието им, изведено по тълкувателен път с горното решение. Затова по първия поставен въпрос касационен контрол не може да се допусне.
Вторият от поставените въпроси реализира обща предпоставка, тъй като в обжалваното решение е прието, че уволнението е законосъобразно като мотивирано с посоченото правно основание (чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ), а фактическото основание за извършването му са обстоятелствата, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, за наличието на които страните не спорят и при осъществяване на които работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор без да излага допълнителни мотиви. Питането обаче не реализира допълнителната предпоставка, тъй като не се установява отклонение на въззивното решение с практиката на ВКС, която страната сочи и прилага (изключая решение № 873/18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. на ВКС, IV г. о., което не е относимо към повдигнатия въпрос, а третира този за момента на прекратяване на трудовия договор при отправено предизвестие – в хипотезата на изтичане на срока на предизвестие или при неспазен срок на предизвестие). Правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение следва да се упражни надлежно – като се посочат фактическите и правните основания за това. Целта е да се гарантира правото на работника или служителя на адекватна защита срещу уволнението. Тези изисквания към заповедта за прекратяване на трудовия договор обаче не са абсолютни и безусловни. Когато лицето е наясно (запознато е) с фактическите обстоятелства, въз основа на които е извършено уволнението му и може да осъществи защитата си срещу последното, изискването за мотиви на заповедта за прекратяване на трудовия договор е спазено с посочването на законовия текст (правното основание), на който работодателят се е позовал. В този смисъл са останалите две приложени решения на ВКС, чрез които се обосновава искането за достъп до касация по този въпрос. Възприетото от въззивния съд разрешение по релевантния въпрос (че се касае за трудово правоотношение, възникнало с пенсионер след придобиване и упражняване на правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за които факти страните са наясно отнапред и които дават основание за прекратяването му от работодателя) е в пълно съответствие с тази практика, което изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ.
В заключение, не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, поради което въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по касация сторените и своевременно претендирани разноски за настоящото производство. Същите съставляват заплатен адвокатски хонорар и възлизат на сумата от 1 000 лв., уговорен с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в последния за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка - така постановките по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Н. К. – И. против решение № 260059 от 01.06.2021г. по гр. д. № 35/2021г. на Окръжен съд – Търговище в частта му относно иска за присъждане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260059 от 01.06.2021г. по гр. д. № 35/2021 г. на Окръжен съд – Търговище в останалата му обжалвана част – относно исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА К. Н. К. – И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплати на Община - Търговище, сумата от 1 000 (хиляда) лева – разноски за касационното производство.
Определението в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му на страните с връчване и на препис от него, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.