Р Е Ш Е Н И Е № 60 град София, 04.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 649/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила на 30.12.2008 год. протоколно определение от 30.04.2008 год. постановено по НЧД № 16231/2007 год. на С. районен съд. В искането се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че определението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото съдът се е произнесъл по въпрос решен с влязъл в сила съдебен акт, а при групиране на наказанията не е спазил принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото прекратено или върнато за ново разглеждане от друг състав, за да бъде извършено законосъобразно групиране на наказанията. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият чрез служебно назначения си защитник изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение от 30.04.2008 год. постановено по НЧД № 16231/2007 год. Софийският районен съд е групирал наказанията на отразените в свидетелството за съдимост на осъдения Г. Л. А. влязли в сила присъди, като по реда на чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание от петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим по присъдите по НОХ дело № 5123/2006 год. на С. районен съд и НОХ дело № 342/2002 год. на П. окръжен съд, което на основание чл. 24 НК е увеличил с три месеца. На основание чл. 68 ал.1 НК е привел в изпълнениеи наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХ дело № 20/2003 год. на районен съд[населено място]. С въззивно решение от 30.12.2008 год. постановено по ВНЧД № 1685/2008 год. Софийският градски съд е потвърдил протоколното определение. Въззивното решение не подлежи на обжалване и определението е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в интерес на осъдения и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. В производството по групиране на наказанията, наложени на осъдения с влязлите в сила присъди, съдът се ръководи от данните, отразени в свидетелството за съдимост. Във всички случаи е длъжен да събере пълни данни за всички осъждания, да ги обсъди и да извърши групирате на наказанията по начин, който е най-благоприятен за осъдения. По делото решаващите съдилища не са изпълнили това свое задължение. Производството по НЧД № 16231/2007 год. е образувано на 13.12.2007 год. в С. районен съд по молба на осъдения Г. Л. А. с искане да му бъде определено общо наказание по присъдите по НОХ дело № 5123/2006 год. на СРС и по НОХ дело № 342/2002 год. на П. окръжен съд. Съдът е декларирал, че е преценил данните, съдържащи се в свидетелство за съдимост № 969 от 7.04.2008 год. и приложените към него бюлетини за съдимост и е приел, че искането е основателно, като както е направено. Преценил е, че на групиране подлежат наказанията, наложени му с присъдите по НОХ дело № 5123/2006 год., с която е осъден на три месеца лишаване от свобода и по НОХ дело № 342/2002 год., с която е осъден на петнадесет години лишаване от свобода. Обсъдил е и осъждането на една година лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХ дело № 20/2003 год., но е приел, че следва да бъде приведено в изпълнение по реда на чл. 68 ал.1 НК, защото в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването му е извършил деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 5123/2006 год. Този извод е направен без изследване в цялост всички данни за осъжданията относно времето на извършване на деянието, влизането на присъдите в сила и размерите на наложените наказания и преценката им през призмата на изискването не само да бъде определено общо наказание по присъдите, деянията, по които са извършени в условията на съвкупност, но при наличието на различни варианти да бъде изберан най-благоприятния за осъдения, така, че да търпи най-малко по размер наказание. В мотивите на определението липсват съображения дали е обсъждана възможността за извършване на друго групиране, при което би се достигнал по-благоприятен за осъдения ефект. Липсват и законосъобразни съображения защо наказанието, наложено с присъдата по НОХ дело № 20/2003 год. следва да бъде приведено в изпълнение по реда на чл. 68 ал.1 НК при установените данни, че деянието, за което е осъден не е в рецидив с деянията, за които е осъден с останалите две присъди. Фактът, че е било приведено в изпълнение при постановяване на едната присъда не освобождава съда от задължението да го обсъди при формиране на съвкупностите. Видно от данните по делото касае се до усложнена форма на множество престъпления, при която наказанията по трите влязли в сила присъди могат да бъдат групирани по различен начин. Действително деянията, за които е осъден по НОХ дело № 342/2002 год. и по НОХ дело № 5123/2006 год. са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях и няма пречка да бъдат обособени в съвкупност с определяне на общо наказание в размер на най-тежкото, а именно петнадесет години лишаване от свобода. При този вариант следва да бъде изтърпяно отделно наказанито от една година лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХ дело № 20/2003 год. От друга страна присъдата по НОХ дело № 342/2002 год. е влязла в сила на 6.06.2005 год., а деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 20/2003 год. на една година лишаване от свобода е извършено на 19.02.1998 год. т.е. двете деяния са извършени в условията на съвкупност и няма пречка за тях също да бъде определено общо наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода. При втория вариант отделно следва да бъде изтърпяно наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХ дело № 5123/2006 год. При решаване на въпроса кой от тях да бъде избран съдът е следвало да съобрази задължителните указания дадени от ВС в пост. № 4/65 год. Указаното в т.9 от същото принципно положение, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, общо наказание за съвкупността следва да бъде наложено само по присъдите, за които са налице условия за това, и то в най-благоприятното за осъдения съчетание, с оглед размера на общото наказание и наказанието, което следва да се търпи отделно, не е загубило своето значение. Затова съдът следва не само да определи съвкупностите, като включи в тях присъдите, деянията за които са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях, но при наличието на различни варианти да ги обособи по такъв начин, че общото наказание да бъде най-малко. Като не е групирал наказанията по най- благоприятния за осъдения начин първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което е особено съществено по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НК. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на осъдения, в която е релевирано оплакване нарушение на материалния закон и по същество искането се е свеждало до групиране на наказанията от петнадесет години лишаване от свобода по НОХ дело № 342/2002 год. и една година лишаване от свобода по НОХ дело № 20/2003 год.. Не е изпълнила провомощията си по чл. 313 и 314 НПК за цялостна проверка на невлязлото в сила определение, поради което не е констатирала и отстранила допуснатото нарушение и това е утежнило наказателното положение на осъдения. Независимо, че релевираното и искането нарушение касае единствено правилността на първоинстанционното определение, даколкото е проверявано от въззивната инстанция, нейният съдебен акт също следва да бъде обхванат от настоящата проверка. Липсата на конкретни съображения за възприемане на извършеното групиране не дава възможност да се провери начинът на формиране волята на съда при решаване на този въпрос. То във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.2 НПК и е самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт, без да е необходимо изричното му релевиране. Нарушенията могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от С. градски съд. На посочените основания въззивното решение, с което е потвърдено протоколното определение на С. районен съд, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере обсъди всички данни за осъжданията и да приложи точно материалния закон. Доводът в протеста за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване на делото, отмяна на определението и прекратяване на производството поради наличието на друг влязъл в сила съдебен акт, с който са групирани наказанията на осъдения, е неоснователен. Законодателят в разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.6 НК визира като изискване за отказ да се образува наказателно производство и задължение образуваното да се прекрати наличието на незавършено наказателно производство или влязъл в сила съдебен акт, касаещ същия предмет. Той има предвид момента на образуване на делото, а не влизане на съдебният акт в сила. Когато съдът бъде сезиран в различно време с две отделни искания за групиране на наказанията на прекратяване поджели това, което е образувано по-късно. Видно от съдържащите се в кориците на делото данни, делото по което е постановено определението, предмет на настоящата проверка е образувано през 1997 год., а другото посочено от представителя на обвинението дело е образувано през 2008 год.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява производството по НЧД № 16231/2007 год. по описа на С. районен съд. Отменява постановеното по делото въззивно решение от 30.12.2008 год. по ВНЧД № 1685/2008 год., с което е потвърдено протоколно определение от 13.04.2008 год. по НЧД № 16231/2007 год. на С. районен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание въз въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: