Р Е Ш Е Н И Е № 416 София, 26.10.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 271/2012 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. на отбраната /МО/, представлявано от министъра на отбраната А. А. срещу въззивно решение № V-169/25.11.2011 г. на Бургаски окръжен съд. С определение № 601/21.05.2012 г. постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно исковете по чл. 203 ЗОВСРБ /отм/ и по чл. 86 ЗЗД. В касационната жалба е направено оплакване, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като пасивно легитимиран по исковете, предявени от ищеца е не МО, а поделението, в което той е служил. Ответникът по касационната жалба Т. С. Т.,чрез процесуалния си представител адв. М. П. оспорва жалбата . Касационно обжалване е допуснато по въпроса кой е надлежният ответник по исковете на военнослужащи с правно основание чл. 203 ал.3 ЗОВСРБ/отм/-МО или съответното военно поделение и дали тези искове срещу МО са допустими. Разрешението по делото е в противоречие с решение № 426/03.11.2011 г. по гр.д.№1356/2009 г. на ВКС на РБ, ІV г.о., според което надлежен ответник е съответното поделение на МО.Допуснато е касационно обжалване на решението, като постановено в противоречие с практиката на ВКС на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По така поставения правен въпрос ВКС, ІV г.о. приема следното: Орган по назначението на кадрови офицер в българската армия е министърът на отбраната. Заплатата, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен.Това разрешение на въпроса е дадено с решение № 128/29.04.2011 г. по гр.д.№1356/2009 г. на ВКС на РБ, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика. По касационната жалба съдът приема следното: Ищецът е предявил обективно съединени искове по чл. 237, чл.255 ал.2, чл.203 ал.3,чл.250 ал.1 изр.2 ЗОВСРБ /отм/ срещу МО. Той е бил назначен на първа офицерска длъжност в поделение 34030-гр.С., а впоследствие бил преназначен в поделение 32920-гр.Б..След прекратяване на договора му за кадрова военна служба е отчислен от списъчния състав със заповед на командира на поделението, считано от 20.06.2009 г.С решение № 80/11.03.2011 г. по гр.д.№5237/2009 г. на Бургаския районен съд предявените от ищеца искове са уважени изцяло.С обжалваното въззивно решение то е потвърдено. С оглед отговора на въпроса по повод на който е допуснато касационно обжалване на решението, то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Съгласно чл.101 ал.1 ГПК съдът служебно следи за надлежното извършване на процесуалните действия.На първо място това е правилното конституиране на страните.Когато посоченото лице като ответник в исковата молба не е пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск, то съдът следва да укаже на ищеца да насочи претенцията си към надлежен ответник.Като не е сторил това, въззивният съд е разгледал един недопустим иск и е постановил недопустимо решение по него. Следва решението да бъде обезсилено в частите, за които е допуснато касационно обжалване и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане следва да се остави без движение исковата молба и да се дадат указания на ищеца да насочи иска си към надлежна ответна страна. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.3 ГПК ,ВКС състав на ІV г.о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № V-169/25.11.2011 г. на Бургаски окръжен съд, в частите с които е потвърдено решение № 80/11.03.2011 г. по гр.д.№5237/2009 г. на Бургаския районен съд, с които е : -уважен предявения от Т. С. Т. против М. на отбраната иск въз основа на чл.203 ал.3 ЗОВСРБ /отм/., в размер на сумата 9 144,74 лв.,представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд от носени дежурства в системата на МО през периода 01.10.2001 г.-01.06.2009 г.,; - уважен предявения от Т. С. Т. против М. на отбраната иск въз основа на чл.86 ЗЗД в размер на сумата 4 150,98 лв. представляваща мораторна лихва за времето от 01.12.2001 г. до завеждане на делото на 17.07.2009 г., както и законната лихва от 17.07.2009 г. ВРЪЩА делото за същия съд за ново разглеждане от друг състав. В останалите части решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: