Р Е Ш Е Н И Е №71 гр. София, 30 март 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас И. наказателно дело № 210 по описа за 2016г. Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Направено е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 1074/2015г. по описа на Софийски градски съд. В искането се твърди, че във въззивното производство по делото съдът е развил порочна процесуална дейност по оценка на релевантни факти. Това довело до допускането на съществени процесуални нарушения, които довели до формиране на правни изводи в нарушение на закона – че концентрацията на алкохол е под изискуемия се минимум от 1.2‰ по чл.343б, ал.1 от НК. Иска се възобновяване на наказателното въззивно дело, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В становище по искането от страна на съденото лице се твърди, че изложените доводи са били незаконосъобразни и непочиващи на доказателствата по делото. Презумпции в наказателния процес не били допустими, Наредба № 30/2001г. била относима км административно-наказателната, но не и към наказателната отговорност на съденото лице. От обективна страна се изисквало да се установи концентрацията на алкохол в кръвта, не в издишания въздух, каквато установявало техническото средство. Оспорва се и компетентността на касационната инстанция. Прокурорът от ВКП пледира, като поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, като се позовава на същите основания. Страната по искането, редовно призована, не се явява, представлява се от защитник, който пледира искането да се остави без уважение. Сочи, че не били налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30/2001г. била императивна дотолкова, доколкото в нея се сочел надлежен ред за установяване наличието на алкохол в кръвта. С извършените от съда процесуални действия се достигнало до извод, че обвинението останало недоказано по несъмнен начин. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо. В насрещното на искането възражение ( озаглавено като становище) се оспорва и компетентността на касационната инстанция. Този довод е неоснователен, тъй като в случая предмет на искането е нова присъда, постановена от окръжният съд ( Софийски градски съд ) като въззивна инстанция – изключението от чл.424,ал.1 от НПК. Разгледано по същество, се явява основателно. С присъда № 173/26.05.2015г., Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен състав,н.о. е отменил осъдителна присъда от 15.10.2014г. на СРС, 17-ти състав,н.о. и е постановил нова, оправдателна такава, с която е признал К. И. М. за невинна по обвинението да е извършила престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Съдът от въззивната инстанция е приел по начало установените по делото факти, които били и безспорни – на 25.08.2012г. в [населено място], по [улица],пред № 5, в посока от [улица]посока на [улица], около 03.55ч. съденото лице е управлявало моторно превозно средство - л.а.“Ф.“, модел „П.“, с рег. [рег.номер на МПС] , спряно е за проверка от полицейските служители , св.Г. и С., като след извършената такава с техническо средство - „А.“ , с фабр.№ ., последният е отчел 1.35 ‰ в издишания въздух. Техническото средство е било преминало периодичен преглед, като тази проверка била с валидност до месец февруари на 2013г. Съдът е приел за установено по технически показатели, че допустимото отклонение при измерване от 1 ‰ до 2 ‰ е ± 5%, което в случая означавало отклонение в двете посоки от 1.28‰ до 1.42‰. Съдът е ползвал назначена в съдебното производство съдебномедицинска експертиза, която е установила възможни отклонения при изследване с техническото средство на издишания въздух във връзка с начина на дишане и с оглед температурата на околната среда – т.н. „хипервентилация“ и „хиповентилация“. Приел е, че с оглед на това как изследваното лице диша преди извършването на теста, и каква е температурата на околната среда, при отчетени 1.35‰, в действителност били възможни алкохолни концентрации в кръвта от 1.21‰ до 1.80‰. Съдът е съотнесъл към този диапазон техническото допустимо отклонение на „А." съгласно приетата по делото съдебнотехническа експертиза от -0.07‰ и е заключил, че има възможност концентрацията на алкохол в кръвта на М. да е била 1.14‰, тоест под изискуемия се минимум от 1.2‰. Съдът е анализирал тази възможност и е приел, че в такъв случай осъдителната присъда би следвало да се основава на предположение относно вината на М.. С оглед на това и че обвинението не било доказано по несъмнен начин, е оправдал подсъдимата. Касационната инстанция намира, че въззивната инстанция е достигнала до този извод, като е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила. За да се постановят окончателен съдебен акт, съдилищата следва да изчерпят всички възможни доказателствени средства, за да осъществят закрепения в чл.13,ал.1 от НПК принцип на разкриване на обективната истина. В случая въззивната инстанция се е позовала на обстоятелства, които не са били установени с надлежни доказателства в процеса, а са плод на допускане. В стремежа си да избегне произнасяне, основано на предположение, втората съдебна инстанция е допуснала именно такова. По делото не са установени обстоятелства, свързани с твърдените възможности за допустимо отклонение в зависимост от начина на дишане и величината на външната, околна температура. Тези възможности следва да се основават на установени факти относно конкретната температура в този ден и част на денонощието, в точно определен сезон, начина на дишане се установява с гласни доказателства при целенасочен разпит. Вместо това въззивната инстанция се е задоволила със заключението на експерт, което не се основава на подобни установени по делото факти, а развива принципни съображения. По този начин въззивната инстанция е ограничила правото на държавното обвинение, като за първи път в мотивите си към присъдата се е позовала на правнозначими факти (относно начина на дишане и външната температура), които не са били установявани с надлежни доказателствени средства и способи по време на процеса. Отделен е въпросът, че и представителите на държавното обвинение имат право и задължение да проявяват собствена процесуална инициатива за попълване на доказателствената съвкупност. Нещо повече, избраният от въззивната инстанция начин за установяване на възможните отклонения противоречи на избрания от законодателя, установен в Наредба № 30/27.06.2001г. и конкретно в чл.2, ал.1, както и на разрешението, дадено в приложимото ППВС № 1/83г., т.4,д., основано на идентичната Наредба № 9/80г. Възражението в тази връзка от защитата, относно разпростирането на приложното поле на Наредба № 30 само за административно-наказателното производство, е неоснователно, тъй като процесуалния закон не ограничава кръга от доказателствени средства, а материалния препраща именно към този ред. Нормативната уредба дава възможност за оспорване на показанията на техническото средство и тя е предоставена на свободния избор на проверяваното лице – чрез съответното химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта. М. сама се е отказала от тази своя законова възможност, по свой избор, при което надлежния ред повелява да се възприемат показанията на техническото средство, което е било сертифицирано, надлежно проверено съобразно Закона за измерванията и не се спори,че е отговаряло на изискуемия се стандарт. Съчетано с несъбиране на доказателства относно значими за изясняване на обективната истина по делото факти, се е достигнало до заобикаляне нормативно установената в Наредба № 30/2001г. процедура – „agere in fraudem legis“. Разбира се, изтъкнатия довод от страна на вносителя на искането относно невъзможност едни доказателствени средства да бъдат противопоставени на други, не може да бъде споделен, тъй като в рамките на наказателното производство са допустими всички доказателствени средства, предвидени в НПК и съответната нормативна уредба, като задачата на съда е обсъди всички събрани по този начин доказателства и да вземе правилното решение, с други думи доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. В заключение касационната инстанция констатира, че искането се явява основателно, тъй като действително е налице, както се посочи, порочна процесуална дейност на въззивната инстанция, допуснато е съществено нарушение на процесуални правила, при което правото на прокуратурата да поддържа обвинението е било ограничено, и това нарушение поради естеството на съдебната фаза, не е било отстранено. Водим от горното и и на основание чл.425, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1074/2015г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен състав,н.о., като ОТМЕНЯ постановената нова присъда № 173/26.05.2015г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав и от стадия на съденото заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове