Р Е Ш Е Н И Е № 413 София, 05.10.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 369 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия М. С. Д. от 15.02. 2010 г. против решение № 44/10 от 15.02.2010 г.по внохд № 786/2009 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи само едно касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, което според жалбоподателя не е съобразено с направеното от него самопризнание и изразеното в хода на процеса разкаяние. С тези аргументи се отправя искане за намаляване на определения срок лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като развива становище за възможно приложение на чл. 55,ал.1 от НК предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, установени по делото. Подсъдимият моли за намаляване на санкцията. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Монтана с присъда от 18.09.2009 г. по нохд № 78/2009 г. признал М. С. Д. за виновен в това , че на 01.01.2009 г. в с.Игнатово , област М., умишлено умъртвил с особена жестокост Г. В. Ц. от същото село , поради което и на основание чл. 116, т.6 отНК във връзка с чл.115 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от деветнадесет години. Със същата присъда М. Д. бил признат за виновен и за това , че на 01.01.2009 г. откраднал от Г. В. Ц. сумата 700 лева , като кражбата е извършена повторно и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.7 от НК във връзка с чл. 194,ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Съгласно чл. 23, ал.1 от НК съдът групирал наказанията до размера на най-тежкото - деветнадесет години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на С. Г. М. и В. Г. В. обезщетения в размер на 20 000 лева за понесените от тях неимуществени вреди от престъплението, ведно с дължимите, лихви , такси и разноски. Софийският апелативен съд с решение № 4/10 от 15.02.2010 г. по внохд № 786/2009 г.потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Не е налице очевидно несъответствие между наказанията, наложени на подсъдимия от една страна и обществената опасност на деянията и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. При проверка на дейността на първата инстанция по индивидуализация на санкциите въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Той се е солидаризирал с извода за висока степен на обществена опасност на първото деяние, като е подчертал влиянието на зачестилите случаи на посегателства върху живота на самотните стари хора върху деструктивните обществени нагласи на страх и несигурност. Правилна е и констатацията за висока степен на обществена опасност на подсъдимия, произтичаща от неговото криминално минало и демонстрираната пълна липса на емпатия, обективирана в убийството на услужливия стар съсед и последвалата след това кражба в дома му. Въззивният състав коректно се е спрял на младата възраст на подсъдимия, но тя, дори в съчетание с изтъкнатите в касационната жалба и посочени още в първоинстанционната присъда смекчаващи обстоятелства – признанието и тежкото семейно положение, не формира съвкупност, която да отговори на критерия за многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК. Освен това по делото не се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянията и дееца , които да правят и най-лекото , предвидено от закона наказание несъразмерно тежко.Обстоятелствата по делото показват точно обратното.Много точно в тази връзка предходните инстанции са акцентирали върху изключително укоримите подбуди за извършване на престъпленията , грубо пренебрегващи всякакви норми на човешко общуване.Подсъдимият пребил до смърт възрастния човек , който многократно подкрепял материално семейството му, изоставил на студа безжизненото му тяло, но не пропуснал по-късно да се върне , за да претършува дома му и спокойно да харчи откраднатите оттам пари. Наложеното наказание за квалифицирано то убийство е в рамките на най-благоприятната алтернативна санкция, предвидена от законодателя , и не подлежи на ревизия в желаната от касатора насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44/10 от 15.02.2010 г.по внохд № 786/2009 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.