3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 368/10 г. на ВКС, І ГО, стр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 462 гр. София,15.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 368 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от К. Р. П. и Р. Р. П. срещу определение № 784 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 457/10 г. на Окръжен съд гр. П.. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата А. Г. К., Г. И. К. и М. Д. В. оспорват същата. Останалите ответници по жалбата не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Видно е от данните по делото, че с определение № 2649 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 847/08 г. Районен съд гр. П. е оставил без разглеждане исковата молба на К. П., Р. П., К. Д. Д., М. С. Р., Е. С. Т., З. С. Т. и П. С. Т. и е прекратил производството по делото. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу първоинстанционното определение. Приел е, че ищците са предявили няколко обективно съединени иска. Въпреки указанията на съда да конкретизират петитума на исковете си, вкл. да посочат и правен интерес от предявения установителен иск, в дадения им срок ищците не са отстранили нередностите на исковата си молба, затова били налице предпоставките на чл. 100 ал. 3 ГПК /отм./. Освен това, било недопустимо съединяване на иск по чл. 76 ЗН с иск за собственост. В частната касационна жалба касаторите твърдят, че касационно обжалване е допустимо, като формулират следните въпроси: дали е била нередовна исковата им молба по чл. 98 и 99 ГПК /отм./ депозирана в районния съд и ако е била нередовна, дали пороците са отстранени; дали е допустимо предявяване на инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН да бъде обективно съединен с иск за собственост. Излагат доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е фактически, поради което не е основание за допустимост на касационно обжалване. По втория формулиран въпрос се сочи противоречие с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/04 г. на ОСГК ВКС. Настоящият състав счита, че по този въпрос има основание за допускане на касационно обжалване. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ е относително недействителен. Легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282 ал. 1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри на правото на собственост. Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С исковата молба са предявени множество обективни и субективно съединени искове. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като с определение от 03.04.2008 г. е дал точни указания на ищците да отстранят посочени конкретни нередности. С определение от 26.03.2009 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да конкретизират исковете си по предмет и страни, да посочат кой иск е главен и кой евентуален, да конкретизират правния си интерес от предявяване на установителните искове за собственост и за какъв конкретен обем от права претендира всеки ищец. С определение № 2649 от 06.04.2009 г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството. Следва да се посочи, че формулираният въпрос, по който касационното обжалване е допуснато не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а производството е прекратено на основание чл. 100 ал. 3 ГПК /отм./. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Правилно е прието, че ищците не са изпълнили указанията на съда в дадения им срок. Както е констатирал и въззивния съд в обжалваното определение, обстоятелствената част и петитумът на исковата молба, въпреки че многократно са уточнявани, са неясни, а без изложение на фактите въз основа на които се претендира твърдяното право, ясен петитум и страни, за съда е невъзможно да се произнесе по предявените искове. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по касация А. К., Г. К. и М. В. претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 784 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 457/10 г. на Окръжен съд гр. П.. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 784 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 457/10 г. на Окръжен съд гр. П.. ОСЪЖДА К. Р. П. и Р. Р. П. да заплатят на А. Г. К., Г. И. К. и М. Д. В. 300 лв. разноски по делото за настоящата инстанция. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: