Р Е Ш Е Н И Е
№76
[населено място], 08.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6647 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 275 от 27.06.2014г. по гр.д. № 139/2014г. на Смолянски окръжен съд, с която е отменено решение № 600 от 20.12.2013 г. на Смолянски районен съд по гр.д. № 1647/2014г. в частта за допускане на съдебна делба на 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 67563.925.103.1.5 по кадастралната карта на [населено място] с адрес: [населено място], [улица], ет.3, представляващ жилище, апартамент с площ 83,57 кв.м. между съделители и при посочени квоти; както и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на 2/3 ид.ч. от същия имот и вместо това е постановено ново решение за допускане на делба на имота изцяло между съделителите: К. И. Д. с квота 2/12 ид.ч., К. Н. Д. с квота 1/12 ид.ч., И. Н. Д. с квота 1/12 ид.ч., М. И. Д. с квота 4/12 ид.ч. и В. И. Д. с квота 4/12 ид.ч.
Касационната жалба е подадена от М. И. Д. и В. И. Д. чрез пълномощника адв.Маринова. На първо място се поддържа неправилност на решението по отношение на отхвърленото възражение за неприемане на наследството по завещание от страна на А. Д.. На второ място са наведени съображения за допуснато нарушение на закона /чл. 297 ГПК/, изразяващо се в незачитане на влязлото в сила решение по гр.д. № 998/2004г. на Смолянски районен съд, с което е извършено намаляване на универсалното завещателно разпореждане на наследодателя на основание чл. 30 ЗН.
Ответникът К. И. Д. в писмен отговор счита, че не са налице касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК.
Останалите ответници не са взели становище.
С определение № 80 от 20.02.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила решение, с което универсално завещателно разпореждане е намалено до размера на запазената част на наследник по закон и трябва ли да бъде съобразено това намаление в последващо производство по делба на наследствени имоти.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й. Страните са наследници на А. И. Д., починал 2000г., който се наследява от тримата си братя: К. И. Д. -ищец по делото, Н. И. Д., починал 1991г. и оставил за наследници К. Д. и И. Д. - ответници по делото, и Б. И. Д., починал 1999г., чийто наследници са касаторите М. И. Д. и В. И. Д..
Предмет на исковата молба за делба са два апартамента в сградата на [улица] [населено място], а именно апартаменти №№ 5 и 6. По отношение на апартамент № 6 искът е отхвърлен и въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Двата апартамента се намират на таванския етаж на жилищната сграда, построени са въз основа учредено през 1967г. право на строеж от двамата братя А. и Б. Д.. При извършена делба помежду им апартамент № 5 - недовършен е поставен в дял на А. Д.. През 1975г. А. Д. е продал апартамента на брат си Б., който по това време е бил в брак с М. Х. Д.. Б. Д. е съставил през 1980г. универсално саморъчно завещание в полза на брат си А.. Завещанието е обявено през 2001г. когато А. Д. е вече починал. Обявяването е извършено по искане на другия брат К. - ищец по делото.
В първото съдебно заседание по делото на 20.06.2013г. от името на М. Х. Д. /впоследствие починала в хода на процеса и заместена от касаторите/ е направено възражение за намаляване на завещателното разпореждане на Б. Д., като е заявено, че ще се ползва от решение № 153 от 22.04.2005г. по гр.д. № 998/2004г. на Смолянски районен съд. Посоченото съдебно решение не е било представено по делото. Първоинстанционният съд е изискал и приложил служебен препис от решенията на първата и на въззивната инстанция. Видно от тях, че е разгледан иск за делба на магазин, находящ се в същата сграда, между същите наследници. В производството ищецът К. Д. е представил саморъчното завещание на Б. Д. и от страна на М. Х. Д. - преживяла съпруга и И. Б. Д. - син на завещателя е предявено възражение по чл. 30 ЗН за накърняване на запазените им части. С решението е намалено завещателното разпореждане, извършено от Б. Д. в полза на А. Д. за размера над 1/3 част, които 2/3 части представляват запазена част на М. Х. Д. и И. Б. Д..
За да допусне делбата на апартамент № 5 Смолянски окръжен съд е приел на първо място, че жилището е било собственост на Б. Д., който е завещал на брат си А. Д. цялото си имущество; последният е починал единадесет месеца след завещателя. Според съда наследството по завещание е било прието с действия на ищеца К. Д., който е един от наследниците на А. Д.; именно К. Д. е извършил обявяване на завещанието през 2001г. На следващо място съдът е установил, че възражението по чл. 30 ЗН е предявено не с отговора на исковата молба, а в съдебно заседание пред първата инстанция, поради което е несвоевременно и не е следвало да бъде разглеждано. Също така е посочил, че искането по чл. 30 ЗН е погасено по давност, тъй като не е упражнено в петгодишен срок от предявяване правата по завещанието; а такова предявяване е извършено по гр.д. № 998/2004г. на Смолянски районен съд. Затова съдът е допуснал делбата като при определяне на дяловете е отчел извършеното завещание за ½ ид.ч. от имота.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Несъмнено е от практиката, послужила като основание за достъп до касационен контрол, че влязлото в сила решение, с което е уважена претенция за възстановяване на запазена част от наследство, макар и предявена чрез възражение, е задължително за страните по делото и че извършеното намаляване на универсално завещание следва да бъде взето предвид при последваща делба на други имущества на завещателя.
По касационната жалба.
В обжалвания акт въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 297 ГПК като не е зачел влязлото в сила решение, с което на основание чл. 30 ЗН е извършено намаляване на универсалното завещателно разпореждане на Б. Д. като е възстановена запазената част на наследниците М. Х. Д. и И. Б. Д. в размер на 2/3 от наследството. Предмет на делба в настоящето производство е имот, принадлежал на същия наследодател и при определяне на участниците в съсобствеността и техните дялове следва да бъде съобразено извършеното намаляване на завещателното разпореждане.
Несъстоятелно е схващането на въззивния съд, че възражението по чл. 30 ЗН в случая не е предявено своевременно с отговора на исковата молба, а едва в първото съдебно заседание, поради което е следвало да бъде оставено от първоинстанционния съд без разглеждане. Производството по съдебна делба е особено исково производство и съгласно разпоредбата на чл. 342 ГПК именно в първото съдебно заседание сънаследниците могат да навеждат възражения срещу участието на някои съделители в съсобствеността, срещу дяловете им и срещу включването на някои имоти в наследствената маса. А разпоредбата на чл. 343 ГПК изрично сочи, че в това производство се разглеждат искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения.
Напълно неоснователни са и съображенията на въззивния съд за погасяване на възражението по чл. 30, ал.1 ЗН по давност. Д. срок за предявяване на иск или възражение за възстановяване на запазена част, накърнена със завещание, тече от момента, в който бъдат упражнени правата по завещанието /така ППВС № 7/73г./. В случая правата по завещанието са упражнени от К. Д. в предходното производство по съдебна делба на останалия в наследство магазин. В това производство е предявено своевременно, разгледано е и е уважено възражението по чл. 30 ЗН, като е извършено намаляване на завещателното разпореждане. Затова в настоящето производство влязлото в сила решение следва да бъде зачетено и не може да бъде поставян въпроса дали е погасено правото по чл. 30 ЗН, след като то вече е реализирано.
По поддържаното от настоящите касатори възражение, че наследството по завещание, не е било прието, тъй като няма данни А. Д. до смъртта си през 2000г. да е извършил действия, обективиращи приемане на завещанието. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че в случая приемане на завещанието и упражняване на правата по него и извършил К. Д. в качеството си на наследник на А. Д. - чл. 57 ЗН. Отделно от това, доколкото с влязло в сила решение по чл. 30 ЗН е извършено намаляване на завещанието поради накърняване на запазена част, то спорът за приемане на наследството по завещание, е преклудиран.
За определяне квотите на съделителите от значение са следните обстоятелства: Апартаментът е придобит от Б. Д. чрез възмездна сделка по време на брака му с М. Х. Д., т.е. в режим на съпружеска имуществена общност. С оглед на това ½ ид.ч. от имота представлява наследство на Б. Д., а останалата 1/2 ид.ч. е собственост на преживялата съпруга М. Х. Д.. Предмет на завещанието е ½ ид.ч. от имота и то е намалено за 2/3 ид.ч., от които 1/3 се полага на преживялата съпруга М. Х. и 1/3 на сина И. Д.. Така, наследникът по завещание А. Д. получава 1/6 ид.ч. от целия имот, по 1/6 ид.ч. притежават М. Х. и И. Д. като възстановена запазена част от наследството и 3/6 ид.ч. притежава М. Х. като дял от съпружеската имуществена общност. След смъртта на наследника по завещание А. Д. през 2000г. притежаваната от него 1/6 ид.ч. се разпределя на три равни части, така че по 1/9 ид.ч. получават ищеца К. Д., наследниците на Н. Д. - К. Д. и И. Н. Д. /всеки от тях по 1/18 ид.ч./ и наследника на Б. Д. - И. Б. Д.. След смъртта на И. Б. Д. през 2012г. неговите части /1/6 ид.ч. запазена част и 1/9 ид.ч. от наследството по завещание/ се наследяват от дъщеря му М. И. Д. и сина му В. И. Д. /касаторите по делото/. След смъртта на М. Х. Д. през 2014г. нейният дял от общо 4/6 ид.ч. се наследява също от внуците й М. и В. Д.. В обобщение дяловете в съсобствеността, приведени под общ знаменател са: 2/36 ид.ч. за К. Д., по 1/36 ид.ч. за И. Н. Д. и К. Д. и по 16/36 ид.ч. за В. И. Д. и М. И. Д.. При тези квоти следва да се допусне делбата на имота.
При горните изводи и на основание чл. 293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно квотите на съделителите, при които е допусната делбата на апартамент № 5 и вместо това да се постанови ново, с което да бъдат определени горепосочените дялове. По отношение допускането на делбата на имота и участниците в съсобствеността решението следва да остане в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 275 от 27.06.2014г. по гр.д. № 139/2014г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите, при които е допусната съдебната делба на недвижимия имот и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ дяловете, при които да се извърши съдебната делба на недвижимия имот - самостоятелен обект с идентификатор 67563.925.103.1.5 по кадастралната карта на [населено място] с адрес: [населено място], [улица], ет.3, представляващ жилище, апартамент с площ 83,57 кв.м. с припадащите се идеални части от общите части на сградата, както следва: за К. И. Д. - 2/36 ид.ч., за И. Н. Д. - 1/36 ид.ч., за К. Н. Д. - 1/36 ид.ч., за В. И. Д. - 16/36 ид.ч. и за М. И. Д. - 16/36 ид.ч.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която е допусната съдебна делба на посочения недвижим имот между посочените съделители.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|