Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр. София, 20 юни 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 402 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Т. С. против въззивно решение № 32/28.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, пети състав, постановено по ВНОХД № 1158/2015 г., с което е било потвърдено наложеното му наказание по присъда № 234/28.09.2015 г. на Софийски градски съд по НОХД № 2707/2015 г. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието (поради недостатъчно отчитане на направените самопризнания, изразеното съжаление, проявената самокритичност, младата му възраст и частичното възстановяване на отнетите вещи). Претендира се намаляване на наказанието, която позиция се заявява от подсъдимия и в последната му дума. Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не изразява позиция по жалбата. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б“ от НК за това, че на 27.02.2015 г. в [населено място] отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10 лева, мобилен апарат марка „Н.“, модел „.....“, мобилен апарат марка „Л.“, модел „А .“, 3 бр. СИМ карти, червено дамско портмоне от изкуствена кожа, дамско портмоне от изкуствен лак, тигрово на цвят, 1 бр. очила два диоптъра, 3 бр. секретни ключове, тефтерче за документи, 2 бр. тефтерчета обикновени, калъф за очила, всички на обща стойност 300.60 лева, от владението на П. Г. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и във вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било определено наказание 6 години лишаване от свобода, намалено с 1/3 в окончателен размер от 4 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Осъден е бил и да заплати на гражданския ищец П. Г. Д. сумата от 1000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Подсъдимият е обжалвал присъдата в частта относно наказанието, като с постановеното въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, същото е било потвърдено. Касационната жалба е неоснователна. Неприемливи са твърденията за игнорирането на обстоятелства със смекчаващо значение. Идентични по съдържание възражения са били направени и пред апелативния съд и те са намерили убедителен отговор в атакуваното решение. Наказанието на А. Т. С. е било определено при условията на чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК на 6 години лишаване от свобода (при предвиден минимум от 5 години и максимум от 15 години), след което е било редуцирано с 1/3, обуславяща окончателния размер от 4 години. Коректно и последователно въззивната инстанция е откроила обема на смекчаващите обстоятелства, като оценявайки тяхната тежест и значение правилно е заключила, че те не са нито многобройно, нито някое от тях е изключително. В тази категория оправдано са били включени младата възраст на подсъдимия и изразеното съжаление за стореното. Настоящият състав напълно споделя извода на контролираната инстанция, че в процесния случай нито съдействието от страна на С., нито частичното възстановяване на отнетите вещи са обстоятелства, които биха могли да се отразят на размера на наказанието. ВКС намира обаче за основателно твърдението в касационната жалба, че както първоинстанционният, така и въззивният съд неправилно са приели като отегчаващо вината обстоятелство времето, мястото и начина на извършване на деянието, което действително по своята същност не се отличава с нищо от други сходни случаи. Въпреки това, с оглед останалите установени по делото отегчаващи обстоятелства (високата обществена опасност на деяние, но с оглед механизма на осъществяването му, престъпната упоритост и изградени престъпни навици на подсъдимия – извън обуславящите правната квалификация за опасен рецидив), съпоставени със смекчаващите такива, разгледани самостоятелно и в тяхната съвкупност, и с индивидуалната тежест на самото деяние, не повлияват извод за явна несправедливост на наказанието. Определеният размер на последното е съответен на извършеното и е достатъчен за реализирането на всички цели по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32/28.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, пети състав, постановено по ВНОХД № 1158/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: