Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр.София, 09.07.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1310 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 312 от 14.01.2019 г., подадена от „ТРАТЕК” ЕООД – гр. Гоце Делчев срещу Решение № 464 от 26.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 845/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Ответниците по молбата Б. Ю. К. и А. Е. К. застъпват становище за нейната недопустимост и неоснователност. Претендират присъждането на разноски. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 73 от 19.04.2019 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна поради следното: С решение № 464 от 26.01.2018 г. по в.гр.д.№ 845/2017 г. Благоевградският окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение № 2781 от 20.07.2017 г. по гр.д.№ 995/2015 г. на Районния съд - гр. Гоце Делчев в частта му досежно признатата недействителност на решение № 7034 от 26.10.2010 г. на Поземлената комисия - с. Гърмен, а в останалата част първоинстанционното решение е отменено и вместо него е признато за установено по отношение на „Тратек” ЕООД, че ищците Б. Ю. К. и А. Е. К. са собственици по покупко-продажба, обективирана с н.а.№ 26/2010 г. на недвижим имот в [населено място] с идентификатор *** с площ от 1 654 кв.м., както и са отхвърлени като неоснователни оспорванията на истинността на съдържанието на скица № 19180 от 18.10.2010 г. на СГКК Благоевград и скица № 724 от 01.11.2010 г. на Община Гърмен. Въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК – предвид постановеното Определение № 467 от 16.10.2018 г. по гр.д.№ 1612/2018 г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от „Тратек” ЕООД касационна жалба. С въззивното решение е прието, че с решение № 7034 от 26.10.2010 г. на Поземлената комисия - с. Гърмен е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. У. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива, понастоящем представляваща процесния недвижим имот в [населено място] с идентификатор ***. Последният е закупен от Б. Ю. К. по време на брака му с А. Е. К., съгласно н.а.№ 26 от 10.11.2010 г., като продавачите са наследници на Е. У. С.. По отношение на същия имот са сключени и други договори за продажба, въз основа на които „Тратек” ЕООД е поддържало, че е придобило собствеността, считано от 07.03.2013 г. Продавачи по втората група сделки не са лицата, легитимиращи се като собственици по силата на земеделската реституция. По искане на „Тратек” ЕООД е упражнен косвен контрол за законосъобразност върху възстановителното решение № 7034 от 26.10.2010 г. на ПК - с. Гърмен, в резултат от което е прието, че последното е валидно и материално законосъобразно предвид отсъствието на пречки за реституиране на имота в стари реални граници. Решение № 7034 е издадено въз основа на решение № 407 от 13.11.2009 г. по адм.д.№ 708/2008 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което е отменен предходно постановен отказ на ПК - с. Гърмен досежно процесния имот, обективиран в решение № 4511 от 06.11.1993 г. на ПК - с. Гърмен. Подчертано е, че с отменяването му, решение № 4511 от 06.11.1993 г. е елиминирано от правния мир. Напротив - като валидно и законосъобразно, възстановителното решение № 7034 от 26.10.2010 г. е произвело своето правно действие, съответно - продавачите по н.а.№ 26 от 10.11.2010 г. са прехвърлили собствеността върху имота в патримониума на ищците в процеса (а понастоящем – ответници по молбата за отмяна), с което е обосновано уважаването на установителния иск за собственост срещу „Тратек” ЕООД. В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят заявява, че след влизане в сила на атакуваното въззивно решение е открил нови писмени доказателства, които му дават основание да счита, че е възможно да се направи различен извод относно законосъобразността на възстановителното решение № 7034 от 26.10.2010 г. на ПК - с. Гърмен. Става въпрос за три решения на ПК - с. Гърмен: № 11162 от 13.03.2000 г., № 1340З от 09.09.2002 г. и № 1340БЗ от 06.10.2008 г. Молителят поддържа, че от документите се установява, че възстановяването на собствеността върху спорния имот № *** е извършено, след като наследниците на Е. У. С. са били обезщетени (със земеделска земя и поименни компенсационни бонове) заради невъзможността да се възстанови собствеността върху процесния терен. Причината новите три решения на ПК да не бъдат приети като доказателства по делото не е в поведението на дружеството - то не е бездействало; по негово искане като доказателство в процеса е приобщена цялата преписка по заявление вх.№ 1340 от 23.01.1992 г., но новите документи не са били част от нея, а от друга преписка – тази с № 1340 от 02.10.1998 г. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Не съставляват основание за отмяна документи, които са представени и приети като доказателства при разглеждане на делото, както и документи, които макар да не са били представени при разглеждане на делото, не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства или не са от значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до промяна на формираните решаващи изводи. И по отношение на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. В разглеждания случай не се установява непредставянето на релевираните в настоящото производство документи пред инстанциите по съществото на спора да се дължи на процесуално бездействие на молителя. Като доказателство е приобщена преписката по заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, заведено с вх.№ 1340 от 23.01.1992 г., но процесните документи не са били част от нея, а от друга преписка – тази с № 1340 от 02.10.1998 г. По делото няма данни съществуването на преписката с № 1340 от 02.10.1998 г. да е било известно на молителя, поради което съдът приема, че незнанието му за съществуването на коментираните решения на ПК – с. Гърмен се дължи на обективни причини, които са довели до неприобщаването им към доказателствения материал. Горното налага да се изследва дали документите биха имали съществено значение за изхода на спора по установителния иск за собственост или не. В случая отговорът на този въпрос е отрицателен по следните съображения: С решение № 11162 от 13.03.2000 г. на ПК - с. Гърмен е определено право на обезщетение на наследниците на Е. У. С. за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в землището на [населено място] (1,5 дка в м. „Д. д.” и 2 дка в м. „К.” - процесният имот), на основание решение № 4511 от 06.11.1993 г. на ПК - с. Гърмен, за което в текста на решение № 11162 от 13.03.2000 г. е записано, че е „влязло в сила”. Последващото решение № 1340З от 09.09.2002 г. на ПК - с. Гърмен е издадено „на основание решение № 11162 от 13.03.2000 г.”, като с него е определено обезщетение за наследниците на Е. У. С. със земя на стойност 665 лв. и поименни компенсационни бонове на стойност 1 134 лв. Последното от трите - решение № 1340БЗ от 06.10.2008 г., е издадено въз основа на решение № 11162 от 13.03.2000 г. и решение № 1340З от 09.09.2002 г. и с него е конкретизирано имотното обезщетение (666/1542 ид.ч. от ПИ от ОПФ № 113047). В обобщение – първопричина за постановяването на трите акта на ПК - с. Гърмен е решение № 4511 от 06.11.1993 г. на ПК - с. Гърмен, по отношение на което административният орган е приел, че е „влязло в сила”. Тази негова констатация е несъвместима с безспорно установеното по делото обстоятелство, че решение № 4511 от 06.11.1993 г. на ПК - с. Гърмен, с което на наследниците на Е. У. С. е отказано възстановяването на правото на собственост върху нива с площ от 1 678,55 кв.м. – част от нива с площ от 2 дка, находяща се в м. „К.”, в землището на [населено място], е отменено с решение № 407 от 13.11.2009 г. по адм.д.№ 708/2008 г. по описа на РС – Гоце Делчев. Последвало е и издаването на позитивното решение № 7034 от 26.10.2010 г. на ПК - с. Гърмен, с което (предвид постановките на ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК) е настъпило възстановяването на собствеността върху конкретно обособения с него обект на собствеността. При условията на чл. 302 ГПК („Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.”) и чл. 177, ал. 1 АПК („Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.”) гражданският съд е длъжен да приеме, че решение № 4511 от 06.11.1993 г. на ПК - с. Гърмен в неговата отменена част не произвежда никакво правно действие. На следващо място - постановените като негово следствие решения на ПК - с. Гърмен с №№ 11162 от 13.03.2000 г., № 1340З от 09.09.2002 г. и № 1340Б от 06.10.2008 г. са нищожни на основание императивната разпоредба на чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК („Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.”). Това от своя страна означава, че тези документи не са годни да доведат до промяна на постановения с Решение № 464 от 26.01.2018 г. по гр.д.№ 845/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград правен резултат. Предвид отсъствието на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответниците по молбата направените разноски за защита в настоящото производство – по 500 лв. на всеки един от тях съгласно двата ДПЗС от л. 22 и л. 23 от делото. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 312 от 14.01.2019 г., подадена от „ТРАТЕК” ЕООД – гр. Гоце Делчев срещу Решение № 464 от 26.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 845/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. ОСЪЖДА „ТРАТЕК” ЕООД – гр. Гоце Делчев ДА ЗАПЛАТИ на Б. Ю. К. сумата 500 (петстотин) лева, както и ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. К. сумата 500 (петстотин) лева - разноски за защита в настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: