Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * разкриване на обективната истина * гражданскоправен спор * измама * несъставомерно деяние

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

421

 

                                 гр. София, 05 ноември 2009 г

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ТОМОВ            

                                                         ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА         

                                                                        БЛАГА ИВАНОВА

 

при секретаря Аврора Караджова      

и в присъствието на прокурора Николай Любенов       

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 455 по описа за 2009 г

 

Производството е образувано по искане от Главния прокурор, депозирано на 15.07.2009 г, за възобновяване на ВНЧД № 389/09 на Варненски окръжен съд, по което е постановено определение № 231 от 27.03.2009 г, с което, по реда на чл. 243, ал. 6 НПК, е потвърдено определение на Варненския районен съд от 12.02.2009 г, по НЧД № 5190/08, с което е потвърдено постановление на Варненска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 465/06 по описа на ОДП, Варна, водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, за това, че в периода от 10.02.2005 г до 15.08.2005 г, в гр. В., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил у Р. Н. Н. заблуждение и с това й причинил имотна вреда в големи размери.

Искането е направено, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразени в това, че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина. Сочи се, че не са разпитани всички лица, имащи възприятия за правнорелевантните факти, че не е изяснен механизмът на ползване на пълномощното, че не са изследвани по експертен път печатите на нотариусите, поставени, съответно на: пълномощното, предоставено от пострадалата, и това, ползвано при разпоредителната сделка, че не и изяснено с какви действия и в каква последователност е възбудено и поддържано заблуждение у пострадалата, както и какъв е размерът на причинената й имотна вреда. Иска се да бъде отменено въззивното определение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

 

В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането.

Пълномощникът на З. Д. Д. моли искането да бъде оставено без уважение.

Процесуалният представител на пострадалата Р. Н. Н. пледира за уважаване на искането.

 

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е неоснователно.

 

ВКС прие, че не е налице релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Съдебният контрол, по реда на чл. 243, ал. 4-7 НПК, има за цел да бъде проверена обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Въззивният съд, постановил определението, чиято отмяна се иска, по реда на възобновяването, е проверил правилността на първоинстанционното определение и е достигнал до верни изводи относно обосноваността и законосъобразността на прекратителното постановление.

Настоящата инстанция намира, че в хода на досъдебното производство са проведени необходимите за разкриване на обективната истина процесуално-следствени действия, а становището за несъставомерност на деянието, послужило като основание за прекратяване на наказателното производство, е правилно и не следва да бъде преразгледано.

По делото е установено от фактическа страна, че през 2004 г св. Р закупила 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в гр. В., в съсобственост със св. Д, син на св. З, който притежавал другата 1/2. Съсобствениците предприели действия по застрояване на имота и за целта, на 30.03.2005, взаимно си учредили право на строеж / били съставени нотариални актове от нотариус С. /. Същия ден, по нотариален ред, св. Н заверила подписа си върху пълномощно, регистрирано под № 1901/30.03.2005 г по регистъра на нотариус С. , с което предоставила на св. Д права върху имота, едното от които било „да продава на лица и при условия по нейна преценка идеални части” от описания в пълномощното имот. На 13.05.2005 г, ползвайки пълномощното, св. Д продала на сина си / св. Д/ идеалните части от имота, собственост на св. Н, за което бил изготвен нотариален акт. Впоследствие, св. Н оспорила валидността на представителната власт на св. Д, оттеглила пълномощното си / със заявление от 15.08.2005 г / и завела иск по чл. 108 от Закона за собствеността. В хода на разследването е установено / чрез назначаване на Тройна Графологична експертиза /, че оспореното пълномощно е автентично, че върху него няма следи от монтаж от друг документ, добавка или заличаване на част от текста, както и че подписът на упълномощител е положен от Р. Н. Н..

При тези фактически положения изводите, че се касае за гражданско-правен спор, а не за престъпление измама, са правилни. От изложените факти следва, че у пострадалата не е възбудено и поддържано заблуждение, в резултат от което да й е причинена имотна вреда, тъй като такива действия, в случая, не са извършени. Св. Н. е предоставила определени права на св. Д, едно от които е за разпоредителни действия със собствения й имот, тоест, тя е съзнавала, че упълномощеното от нея лице би могло да осъществи такива действия. Отделен е въпросът дали описаното в пълномощното разпоредително право е годно да предизвика настъпилата правна промяна в имуществената сфера на упълномощителката / отчуждаване на притежаваните от нея идеални части и прехвърлянето им на другия съсобственик /. Този въпрос обаче е предмет на гражданското дело и няма отношение към съставомерността на деянието като измама. Не могат да бъдат споделени залегналите в искането доводи, че не са събрани всички необходими доказателства. За разкриване на обективната истина е достатъчно да бъдат събрани относимите доказателства, допринасящи за изясняване на делото от фактическа страна, което, в случая, е изпълнено. Разпитани са като свидетели лицата, узнали факти от предмета на доказване, каквито са св. Н, св. Д, св. Д, св. С, приложени са писмени доказателства / пълномощно, нотариални актове, експертна справка, установяваща автентичността на подписа на упълномощител, строителни книжа /, назначена е Тройна Графологична експертиза. Изброените доказателствени източници са достатъчни за изясняване на релевантните факти, а оттам и за правилното решаване на делото. Процесуално-следствените действия, за провеждането на които се настоява в искането, не биха допринесли за разкриване на други обстоятелства, които биха променили изводите по фактите и по съставомерността на деянието. Ето защо, искането за отмяна на въззивното определение, по реда на възобновяването, е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на ВНЧД № 389/09 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено определение № 231 от 27.03.2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: