Р Е Ш Е Н И Е № 198 гр. София, 11.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 467 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. В. Ш. против въззивна присъда № 7/31.01.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 543/2011 г. С тази присъда Кюстендилският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 90/05.10.2011 г. по НОХД № 863/2011 г., с която Районен съд –Дупница е оправдал подсъдимия Н. В. Ш. по повдигнатото му обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 09.04.2011 г., около 05. 30 ч., в гр. С.б. е управлявал л. а. “БМВ 316 І” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 45 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1 от НК му е наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години и кумулативно на основание чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 343б ал. 1 от НК като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда и конкретно 1, 49 на хиляда, въззивният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения, както и правилно е приложил материалния закон. Възраженията за нарушено право на защита поради отказ за прилагане на чл. 20 ал. 3 от Наредба № 30/2001 г., даващ възможност изследваното лице да поиска за своя сметка повторен химически анализ и основаване на присъдата върху Протокол за химическа експертиза № 233/11.05.2011 г., назначена преди повдигане на обвинението, не могат да бъдат споделени. Поначало, не може да не се отрази, че изцяло погрешно с постановлението си от 26.04.2011 г. (л. 1 от ДП) и с това от 01.06.2011 г. (л. 38 от ДП) прокурорът е отчел първото химическо изследване, инкорпорирано в Протокол № 181/13.04.2011 г., за негодно доказателствено средство, поради което е приел, че се налага извършване на повторна химическа експертиза по реда на НПК – тази по протокол № 233/11.05.2011 г. Всъщност, протоколът за химическа експертиза по чл. 17 от Наредба № 30/2001 г. (№ 181/13.04.2011 г.), съдържащ данни за извършено химическо изследване на пробите кръв и резултатите от него, е годно писмено доказателствено средство за установяване употребата на алкохол по надлежен ред и няма никакво значение, че изготвянето му не е в хода на по-късно образуваното наказателно производство. Експертизата по чл. 144 ал. 1 от НПК се назначава за изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални знания и поначало служи за проверка на събрани доказателства. Грешката в оценката на първия протокол за ХЕ е довела до назначаване на химическа експертиза по реда на НПК, при което практически е било изчерпано количеството кръв, иззето от подсъдимия и поставено в две отделни шишенца. Това е препятствало и възможността, предвидена в чл. 20 ал. 3 от Наредба № 30/2001 г., по негово искане и за негова сметка да се извърши повторно извършване на химически анализ в срока по чл. 19. ВКС обаче счита, че нарушението не е съществено, тъй като формално е налице извършване на повторен химически анализ при това с оглед назначаване на химическа експертиза по чл. 144 от НПК, чието заключение въззивният съд разумно е приобщил след разпит на вещото лице (поправяйки порока на първата инстанция). По този начин с предвиден по НПК способ за доказване е преодоляно съмнението относно валидността на резултата от първото химическо изследване (по протокол № 181/13.04.2011 г.), като същото предназначение има и уредената възможност по чл. 20 ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. В този смисъл липсва основание да се счита, че не е бил спазен надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от 1, 49 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б ал. 1 от НК. Неоснователни са и останалите схематично изложени доводи за съмнения относно реда за транспортиране и съхраняване на кръвните проби, в каквато връзка се съдържат конкретни данни както в писмените материали, така и в разпита на експерта в с. з. пред въззивната инстанция. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че сочените в жалбата основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са налице, поради което и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 7/31.01.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 543/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.