4 Р Е Ш Е Н И Е N 64 София, 29.05.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело N 2787/2013 година Производството е по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по молба на П. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.6, чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. Н., за отмяна на влязлото в сила решение № 217 от 11.01.2002 г. по гр.д. № 188/2000 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.състав, с което Х. Г. И. от [населено място] и П. Н. Г. са осъдени да заплатят солидарно на Кооперация” Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – М. инвест”, [населено място] сумата 3 000 лева – представляваща предоставен кредит на Х. И. по договор № 148 от 01.06.1998 г. и договор за поръчителство № 148/27.04.1998 г., сключен между кооперацията и П. Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата 1 031.95 лв. – договорна неустойка съгл. чл.9 от договора за кредит за просрочване на погасителните вноски, ведно с разноски по делото в размер на 349.20 лв. Молителят, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като с влязло в сила на 04.12.2012 г. решение № 1188 от 04.08.2011 г. по в.гр.д. № 607/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, 5-ти граждански състав е признато за установено съставянето на неистински документ, а именно договор за кредит № 148/01.06.1998 г., сключен между Кооперация ”Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани „М. инвест”/ сега „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни стопани „М. инвест” и лицето Х. Г. И. от [населено място], [улица], от лицето И. Б. И., със същия адрес, подписал договора вместо И.. Твърди се, че осъдителното решение на Районен съд – Пловдив е основано именно на този договор за кредит, като установената с последващото решение на ОС – Пловдив неистинност на договора в частта на подписите, положени от името на заемателя, съставлява основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2, предл.1-во ГПК. Ответникът по молбата „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни стопани „М. инвест”, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявана от председателя Р. Б., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Р., счита молбата за процесуално недопустима, а по същество за неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор и в защита, поддържани в публично съдебно заседание на 09.04.2014 г., с искане за присъждане на разноски по делото. Ответницата по молбата Х. Г. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адвокат К. Славчева, изразява становище за основателност на исканата отмяна на влязлото в сила решение на РС – Пловдив. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по релевираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1 т.2 ГПК. Началният момент на този преклузивен срок е влизането в сила на решението по чл. чл.124 ал.5, предл.2 от ГПК по гр.д. № 607/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, считано от 04.12.2012 г., на която дата е постановено решение № 462 по гр.д. № 1574/2011 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, ІV г.о. за потвърждаване на въззивното решение по установителния иск. Молбата за отмяна е с вх. № 10187/ 01.03.2013 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена е в рамките на посочения срок и е процесуално допустима. Доводите на първия ответник по молбата, основани на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, са неотносими, тъй като в случая не се касае за предявен установителен иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, а за иск по чл.124, ал.5 ГПК, чиято допустимост е преценена както от въззивната, така и от касационната инстанция преди произнасяне по съществото на спора и съответно преди уважаване на този иск. Правилността на извършената в тази насока преценка от съответните съдебни състави на Окръжен съд – Пловдив и ВКС не би могло да се проверява в настоящото извънинстанционно производство. За да постанови осъдително решение по гр.д. № 188/2000 г. по описа на Районен съд – Пловдив /понастоящем унищожено поради изтичане на срока за съхранението му/ съдът е приел, че на 01.06.1998 г. между Кооперация „В. – М. инвест” в качеството й на заемодател и Х. И., в качеството й на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който кооперацията е предоставила кредит в размер на 3 000 лв., като договорът е влязъл в сила, считано от усвояването на кредита – 01.06.1998 г. Съобразено е валидно учреденото поръчителство от страна на П. Г., както и доказателствата по спора за непогасяване от страна на кредитополучателя на главницата по кредита и съответно наличието на основание по чл.9 от договора за заплащане на договорната неустойка за просрочване на погасителните вноски. След влизане в сила на този съдебен акт, с влязлото в сила решение № 1188 от 04.08.2011 г. по в.гр.дело № 607/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, по предявен от П. Г. иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, е признато за установено наличието на престъпно обстоятелство и неистинността на посочения договор за кредит, тъй като не е подписан от заемодателя Х. И., а от И. И., който е употребил документа, за да обоснове получаването на сумата. За да е налице инвокираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.2, предложение първо ГПК, е необходимо влязлото в сила решение да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за неистински. В случая, влезлият в сила осъдителен съдебен акт, предмет на настоящото извънинстанционно производство, е основан на договора, чиято неистинност/неавтентичност/ е надлежно доказана по исков ред, при установено по гражданскоправен ред престъпно обстоятелство – осъществяване на състава на чл.309, ал.1 НПК от подписалия договор за кредит съпруг на Х. И. – И. И., който е употребил документа за да обоснове получаването на сумата. Прието е за доказано неистинността на писменото изявление на посочения в договора за кредит кредитополучател и използването на документа, в който е материализирано. След като е установена неистинността на документ, имащ значение за решаване на материалноправния спор между страните, следва да се приеме за доказано предвиденото в чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна на решението по гр.д. № 188/2000 г. на Пловдивския районен съд. С оглед основателността на молбата, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след провеждане на производство по възстановяване на останалите книжа по унищоженото дело. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски и за настоящото извънинстанционно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1 т.2 ГПК влязлото в сила решение № 217 от 11.01.2002 г. по гр.д. № 188/2000 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след провеждане на производство по възстановяване и на останалите книжа по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: