Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 28.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказ. дело № 348 по описа за 2021 г. Касационното производство е образувано по протест на Пернишката окръжна прокуратура и по жалба на частния обвинител и граждански ищец С. Б. А. против въззивна присъда № 2 от 20.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 270/ 2020 г., по описа на Пернишкия окръжен съд. Протестът и жалбата навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В касационния протест се твърди, че с постановената оправдателна присъда е нарушен материалният закон, след неправилно изведения извод на въззивната инстанция за верността на удостоверителния документ, ползван от подсъдимата и погрешна съдебна оценка на нейното поведение като несъставомерно, заради липса на умисъл. Окръжната прокуратура счита, че осъщественото от подсъд. В. К. В. деяние представлява документна измама по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, за което престъпление е внесен обвинителния акт и е постановена осъдителната присъда на първоинстанционния съд, поради което развива искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Пернишкия окръжен съд. Частният обвинител и граждански ищец С. Б. А. счита за незаконосъобразна обжалваната присъда. Излага съображения, че приетите от съдилищата факти представят извършено престъпление и неоснователно подсъдимата е била оправдана, а гражданският му иск – отхвърлен. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че знанието на подсъдимата за сключения брак от нейната наследодателка с частния обвинител и извършените в нейна полза имуществени разпореждания представят извършеното измамливо деяние, като оправдателните изводи на въззивния съд са неоснователни и подлежат на отмяна. Частният обвинител С. Б. А. и неговият повереник адвокат Михаил Михайлов поддържат касационната жалбата по доводите в нея и настояват за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимата В. К. В. и нейният защитник адвокат Емануил Бастрев считат касационния протест и жалба за неоснователни, а атакуваната с тях въззивна присъда – за правилна и законосъобразна, поради което пледират за оставянето ѝ в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 348 от 06.06.2018 г. Пернишкият районен съд е признал подсъдимата В. К. В. за виновна в това, че в периода от 09.03.2015 год. до 08.05.2015год., в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на официален документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници № 531/28.01.2015 г., издадено от Перник, е получила без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, на обща стойност от 30 632,70 лв, собственост на С. Б. А., с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК наложил наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 5 години. Подсъдимата била осъдена да заплати на гражданския ищец С. Б. А. сумата от 30 632,70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, заедно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимата районния съд възложил разноските по делото. С присъда № 2 от 20.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 270/ 2020 г. Пернишкият окръжен съд отменил изцяло осъдителния съдебен акт, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и признал подсъдимата В. К. В. за невиновна по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление документна измама по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и отхвърлил предявеният от С. В. А. граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 30 632,70 лева, като неоснователен. Протестът на окръжната прокуратура и жалбата на частния обвинител и граждански ищец С. В. А. са процесуално допустими, подадени в законовия срок, от легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на касационна проверка по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледани по същество протестът и касационната жалба са основателни. Въззивният съд оправдал подсъдимата В. защото приел, че извършеното от нея деяние – двукратно прехвърлени на нея парични средства, принадлежали на починалата ѝ сестра, е несъставомерно от субективна страна поради липса на умисъл. Пред органите по месторабота и пред банковите служители подсъдимата се явила като единствен наследник по закон, представяйки удостоверение за наследници, издадено от общинските власти. Затова съдът счел, че престъплението документна измама в големи размери не е извършено от подсъд. В. и отменил осъдителния съдебен акт. Правните изводи на Пернишкия окръжен съд не могат да бъдат споделени, защото са неправилни. Инстанционните съдилища са приели идентична фактическа обстановка, представяща еднотипното поведение на подсъд. В. да иска изплащане на натрупаното по месторабота обезщетение за неизползван от починалата ѝ сестра А. Н. платен годишен отпуск в размер на 1620.18 лв, както и прехвърляне на валутния влог на починалата за сумата от 22 664,99 евро (44 328.87 лв). И при двете срещи с длъжностните лица подсъдимата показвала удостоверение за наследници № 53/ 28.01.2015 г., в който тя била посочена за единствен наследник по закон. Доказателственият анализ не разкрива нарушения, а такива не се сочат и в касационните протест и жалба, поради което касационната проверка ползва изцяло фактическите констатации в преценката за правилността на въззивните правни изводи. Проблемните въпроси по наказателното производство са два и се отнасят до верността на официалния документ – удостоверение за наследници № 53/ 28.01.2015 г., издаден от Перник, както и за липсата на умисъл към престъпление и неговата вярна правна квалификация. Изводът на въззивната инстанция, че удостоверителният документ за наследници № 53/ 28.01.2015 г. е с вярно съдържание, не е правилен. Документът отразява нанесените в регистрите за гражданско състояние в общината отбелязвания към датата на издаването му, но категорично не е достоверен за кръга от наследници на починалата на 14.01.2015 г. А. Н., защото освен подсъдимата като нейна сестра, починалата е наследена и от съпруга си – частният обвинител С. А.. Двамата сключили граждански брак през 1996 г. според законодателството на Социалистическа народна либийска арабска джамахирия, но решението на районния съд в гр. Ал Мардж с български превод и апостил не било предоставено на българските дипломатически власти, нито на длъжностното лице по гражданското състояние в Перник до месец юли 2015 г. Въззивният съд изрично е приел правните последици от сключения в чужбина граждански брак и правото на наследяване на частния обвинител. От правна страна удостоверението за наследници № 53/ 28.01.2015 г., издадено по искане на подсъд. В., е с невярно съдържание. Документът не отразява достоверно правното състояние на починалата А. Н. като омъжена и нейните наследници по закон. Въззивният съд е цитирал съдебно решение № 670/ 1996 г. на ВКС, ІІ н.о., според което вярно издаден документ не може впоследствие, след новонастъпили обстоятелства, да се превърне в такъв с невярно съдържание, но случаят е съвсем различен от разглеждания и не подкрепя направената от окръжните съдии преценка. Процесният удостоверителен документ е бил изначално с невярно съдържание още при неговото изготвяне, като неговият издател, общинският служител в Перник, няма вина за невярното удостоверяване. За разлика от длъжностното лице обаче, подсъдимата В. несъмнено е съзнавала, че удостоверението е с невярно съдържание, защото в него е изключен като наследник частният обвинител А., неин зет. Според приетите по делото доказателства и фактически анализ подсъдимата е знаела за сключения от сестра ѝ граждански брак в чужбина, познавала е частния обвинител като съпруг на по-малката ѝ сестра, дори са им гостували в Либия през годините. След 2012 г. починалата и съпругът ѝ А. заживели в къща в същия двор, в който отделно, в друга къща, живеела подсъдимата със своите дъщери. Подсъдимата В. е съзнава невярното съдържание на документа и поради естеството на издаването му. В искането за издаването на удостоверение за наследници молителят изрично описва известните му наследници по закон на починалия, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието). Текстът е идентичен и в образеца на искането, съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 от наредбата. Удостоверението за наследници № 53/ 28.01.2015 г. е издадено от Перник по изричното искане на подсъд. В. В.. Тя безспорно е съзнавала, че получавайки удостоверителния документ от общината се възползва от невярното му съдържание, според което фигурира като единствен наследник, за да придобие цялото наследство на сестра си, включително и запазената наследствена част на зет си С. А., а не само припадащата ѝ се част. Именно с цел да увреди имотните интереси на частния обвинител подсъд. В. двукратно въвела в заблуда различни лица (касиер в МБАЛ „Р.Ангелова“, гр. Перник и банков служител при „ОББ“ АД), за да се сдобие по неправомерен начин с чужди парични средства, принадлежащи на частния обвинител А. по наследяване. От така изложените логически изводи се налага като неоснователна и въззивната преценка за липсата на умисъл у подсъдимата В. към престъпление. Окръжният съд подходил лекомислено в разсъжденията си, според които подсъдимата се съмнявала в брачната връзка на сестра си и считала, че сключеният в чужбина брак няма валидно действие на територията на България, поради което нямала вина за извършените в нейна полза имуществени разпореждания на 1620.18 лв от местоработата на сестра ѝ и 22 664,99 евро (44 328.87 лв) от валутния влог на починалата. Напротив, разкритите по делото факти показват не само активното поведение на подсъд. В. да получи чуждия дял от наследството, като се възползвала от издадения документ за наследници с невярно съдържание. Съзнавайки невярното съдържание на официалния документ подсъдимата е успяла да въведе в заблуда съответните лица от болничното заведение и от банковата институция да извършат имуществени разпореждания в нейна полза и във вреда на частния обвинител А.. Ако лицата-разпоредители бяха запознати с действителното правно състояние на починалата и с обстоятелството, че тя има още един наследник по закон – преживелият съпруг С. А., не биха предоставили неговия наследствен дял на подсъдимата. Изводът на окръжния съд за липса на умисъл у подсъд. В. към измама е неверен. Несъставомерно би било нейното деяние само, ако подсъдимата не знаеше изобщо за сключения брак на сестра си и се снабди с невярното удостоверение за наследници, в което е посочена като единствен наследник. Но приетите от Пернишкия окръжен съд факти са съвсем различни от горната хипотеза и умисълът се разкрива от поведението на подсъд. В., както и от доказателственото разкритие на знанието ѝ за наследяване заедно със зет си. Правилни са изводите на въззивната инстанция, че поведението на подсъдимата не разкрива състава на престъплението документа измама, макар изводите да са насочени изцяло към субективната несъставомерност. След като е приел, че деянието не е престъпно по чл. 212, ал. 4 от НК, окръжният съд е бил длъжен да разгледа възможността дали действията на подсъдимата не осъществяват друг състав на престъпление от особената част на НК. Употребеният от подсъд. В. удостоверителен документ за наследници № 53 от 28.01.2015 г., не съдържа в себе си основание за имуществено разпореждане. Неговото предназначение е да посочи кръга от наследници на починалото лице. Представянето на такъв документ пред съответен орган, без нареждане за плащане, не води до задължение за парично изпълнение. Затова и удостоверението за наследници, макар и с невярно съдържание, не може да бъде основание за извършване на двете имуществени разпореждания от 09.03.2015 г. (на касиера при МБАЛ „Р.Ангелова“, гр. Перник]) и от 08.05.2015 г. (на банковия служител от „ОББ“ АД, гр. Перник). Подсъдимата В. В. не е осъществила документна измама по чл. 212 от НК, а класическа измама по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, защото тя е въвела в заблуждение касиера на болницата и банковия служител, че е единствена наследница на починалата ѝ сестра, за да придобие цялото наследство и с това – да увреди имуществените интереси на частния обвинител С. А. като наследник по закон. Това е пряката цял на дееца, разкрит от поведението му. Налице е пряк умисъл към престъпление измама по чл. 209 от НК. Документът с невярно съдържание всъщност е послужил като допълнителен метод за въвеждане в заблуждение, представен в подкрепа на устното искане на дееца за прехвърляне на цялата парична маса от наследството. Документът не е начин за заблуда по смисъла на чл. 212 от НК и не съдържа основание за плащане. Предвид величината на наследствения дял на преживелия съпруг неправомерно присвоено от подсъдимата имущество може да реализира и квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК – големи размери (при 360 лв минимална работна залата за първото шестмесечие на 2015 г.). При така изложените съображения Върховния касационен съд намира, че с оправдателната присъда Пернишкия окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимата В. В. е осъществила престъпния състав на чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК (евентуално и при квалифициращото обстоятелство „големи размери“ по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК), но въззивната инстанция не е разгледала проявлението на този състав на престъпление, неправилно оправдавайки дееца. Въззивният съд може да преквалифицира престъплението документна измама, за което подсъд. В. В. неправилно е осъдена по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, в по-леко наказуемо престъпление – за класическа измама, което дори и в големи размери е с по-ниска санкционна част отколкото първоначално повдигнатото с обвинителния акт. Допуснатото касационно основание по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК не може да бъде отстранено от касационната инстанция. Макар и при неизменчиви факти за деянието въззивният съд е постановил изцяло оправдателна присъда, поради което настоящият съдебен състав не може да промени правната квалификация на извършеното престъпление в по-леко наказуемо. Неправилният съдебен акт следва да бъде изцяло отменен, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание (етап на действия на съда по чл. 327 от НПК). При новото разглеждане на делото на обсъждане следва да бъдат поставени отново въпросите за основателността на предявения граждански иск от С. А., както и за точния размер на доказаното обезщетение за имуществени вреди, чиято главница следва да бъде еднаква по размер с наследствения дял на гражданския ищец по чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството, а именно - 2/3 от наследството за преживелия съпруг при брак, продължил повече от десет години. Това е и предметът на извършеното престъпление измама по чл. 209-210 от НК, който следва да бъде съобразен при правната квалификация на деянието и при определяне на наказанието. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 2 от 20.01.2021 г., по в.н.о.х.д. № 270/ 2020 г., по описа на Пернишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.