2 Р Е Ш Е Н И Е № 33 С., 17.02. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 601/2011 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1189 от 04.11.2011 г. по касационна жалба на П. Г.А.М. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 63 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 378/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 593 от 10.10.2008 год. по гр. дело № Е 3105/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на П. Г.А.М. К. за допускане изпълнението на Присъда P./А/534 от 10.09.2007 г. на Върховния съд на Англия и У. и на Присъда PR 0604654 от 16.01.2008 г. на Върховния съд на Англия и У.. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива съдебна практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос - в производство по признаване и допускане на изпълнение на решение постановено в държава членка на Европейския съюз, представеният Сертификатът по чл. 54 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, може ли да замести удостоверението за влизане в сила на решението, чието признаване се иска по съдебен ред, предвиденото в чл. 622, ал. 2 ГПК - приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С обжалваното решение е приетото, че молителят не представя удостоверение от съдебния орган постановил присъдите за съдебни разноски, че същите са влезли в сила - изискване по чл. 622 ГПК. Прието е, че представения сертификат по чл. 54 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. с отбелязване, че присъдите са „изпълними в О. кралство срещу Б. А. В.” не замества изискването на закона за доказване, че съдебният акт е влязъл в сила, при което е отказано признаване и допускане изпълнението на присъдите за съдебни разноски. В противоречие с това виждане в определение № 599/14.07.2010 г. по т. д. № 157/2010 г. ВКС; разпореждане от 03.09.2008 г. по ч.гр.д. № 187/2009г. на Габровски окръжен съд (влязло в сила); решение № 19/26.01.2009г. по гр. д.№ 2178/2008 г., решение № 734/03.05.2011 г. по гр. д. № 651/2010 г.; решение № 238/19.03.2010 г. по гр. д. № 3127/2009 г. всички на Софийски апелативен съд е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 622 ГПК, правомощията на съда в производството по признаване и допускане на изпълнението на решения постановени в държави членки на Европейския съюз са ограничени до проверка наличие на съдебно решение в препис, заверен от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила, като сертификата по образец установен в приложение V към чл. 54 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съюза установяващ изпълняемост на решението удовлетворява изискването на чл. 622, ал. 2 ГПК за окончателност на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира за правилно възприетото в съдебната практика виждане, че когато към чуждестранното съдебно решение постановено в държава - членка на Европейския съюз е представено удостоверение за изпълняемост - сертификат, издаден от съда или от компетентен орган на държавата членка, където е постановено съдебното решение и този сертификат е съставен по образец установен в приложение V към чл. 54 от Регламента, предпоставките за признаване и допускане изпълнението на решението в замолената държавата са изпълнени. Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. урежда международната компетентност и екзекватура по граждански и търговски дела и е непосредствено приложим в държавите членки на ЕС. Разпоредбата на чл. 38 от Регламента постановява, че съдебно решение постановено в държава-членка и подлежи на изпълнение в тази държава-членка, се изпълнява в друга държава - членка, когато по искане на всяка заинтересована страна то бъде обявено за изпълняемо там, а съгласно чл. 33, съдебното решение постановено в държава - членка се признава в другата държава-членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура. От изложеното е видно, че Регламента не поставя изискване решението да е влязло в сила като предпоставка за признаване неговата изпълняемост, от което следва, че съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, съгласно сертификат по чл. 54, стандартен формуляр в приложение V към Регламента, се изпълнява и в друга държава членка, когато по искане на всяка заинтересована страна то бъде обявено за изпълняемо. Разпоредбата чл. 622, ал. 2 ГПК постановяваща, че решението се зачита и признава въз основа на препис, заверен от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила, когато акт на Европейския съюз изисква това, се отнася до установителните и конститутивни решения на чуждестранния съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за процесуална незаконосъборазност и необоснованост на обжалваното решение с искане за неговата отмяна и признаване изпълнение на присъдите за съдебни разноски по представени заверени преписи и сертификат за изпълняемост по чл. 54 от Регламента (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета. Ответницата Б. А. В. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Неправилно с обжалваното решение съдът е поставил уважаване на искането за признаване изпълнение на съдебните решения - присъди за съдебни разноски от установяване на влизането им сила. Касае се до осъдителни решения постановени от държава-членка на Европейския съюз, признати за изпълняеми в държавата по произход със сертификат по чл. 54 по стандарт указан в приложение V от Регламент (ЕО) № 44/29001 г. на Съюза, изпълнението на които се дължи и в държавата по предявяване. Този извод е в съответствие с отговора на поставения правен въпрос. Като неправилно обжалваното решение следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново решение, с което да се допусне изпълнение на присъдите за съдебни разноски. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по касационната жалба следва да заплати на касатора съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 125 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 63 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 378/2010 г. на Софийски апелативен съд. ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнение на Присъда P./А/534 от 10.09.2007 г. на Върховния съд на Англия и У. и на Присъда PR 0604654 от 16.01.2008 г. на Върховния съд на Англия и У.. ОСЪЖДА Б. А. В. да заплати на П. Г.А.М. К. съдебни разноски в размер на 125 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ