О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 363 гр. София, 17.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1575 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], срещу решение № 101/19.03.2021г., постановено по в.гр.д.№ 484/2020г. от Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 248/21.02.2020г. по гр.д.№ 2801/2019г. на Великотърновски районен съд за приемане за установено по главния иск, че „Транспорт – гарант“ АД, [населено място], не дължи на „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД, [населено място], сумата от 23412,74 лв., представляваща начислена цена за електроенергия по партида клиентски № 5500000318 и абонатен № 05252048 за периода от 14.09.2018г. до 12.12.2018г. за обект [населено място], Западна промишлена зона, ИТН 4329501, за която е издадена фактура № 1700214881 от 31.05.2019г., както и по обратния иск „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД сумата от 23412,74 лв., за която е издадена фактура № 0105705967 от 18.02.2019г., като получена без основание, ведно със законната лихва от 30.07.2019г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД и „Транспорт – гарант“ АД оспорват жалбата. Претендират разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по първоначалния иск „Транспорт – гарант“ АД и „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД е сключен договор за продажба на електрическа енергия от 14.12.2017г., като имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа на ответника по обратния иск и настоящ касатор „Електроразпределение Север“ АД. Издадената фактура на 31.05.2019г. от „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД за сумата от 23412,74 лв. се претендира от „Транспорт – гарант“ АД като дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Решаващият състав е изложил съображения, че нито в рамковия договор, нито в договора от 14.12.2017г. за продажба на електрическа енергия е предвиден ред и начин за извършване на корекция на сметката за електрическа енергия на крайните клиенти за минал период от време. Корекцията е била допустима само при изрично уредените в ПИКЕЕ хипотези поради неправомерно поведение на потребителя, каквото в случая не е установено по делото. Към датата на извършване на проверката на СТИ и към датата на извършването на корекцията (преизчисляването на количествата електрическа енергия) ПИКЕЕ са били изцяло отменени с решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д.№ 2385/2016г. на ВАС и решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/2017г. на ВАС. В този смисъл за исковия период от 14.09.2018г. до 12.12.2018г. липсва законосъобразно проведена корекционна процедура, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, поради което първоначалният иск е отхвърлен и съответно е уважен обратният иск. Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в които е прието за недоказано неточно или непълно измерване на потребената електрическа енергия поради монтирано допълнително устройство на СТИ. Решаващият състав е кредитирал заключението на техническата експертиза, според което не са установени механични дефекти или нарушения на пломбите на електромера, а независимо от поставеното допълнително устройство към платката, точността на измерването на енергията не се променяла. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1.“След отмяната на ПИКЕЕ от 2013г. с решения на ВАС, постановени по адм.д.№ 2385/2016г., в сила от 14.02.2017г. и № 3879/2017г. в сила от 23.11.2018г., може ли да се ангажира договорната отговорност на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД при установено неправомерно въздействие върху средство за измерване, в резултат на което с него не е измерена и съответно заплатена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия?“; 2.“Следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД за заплащане на електрическа енергия при неизпълнение на договорните му задължения – неправомерно въздействие върху средство за измерване и потребяване на електрическа енергия, без тя да се измерва в цялост от него?“; 3.“При наличие на доказателства за съществуването на правопораждащите факти на спорното материално право, съдът може ли да отхвърли иска като неоснователен по съображения, че няма достатъчна данни за неговия размер? Длъжен ли е съдът в този случай съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК да определи размера по своя преценка или да взема заключение на вещо лице?“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая въззивният съд се е произнесъл по първите два въпроса в смисъл, че основанието за корекция на потребеното количество електрическа енергия, регламентирано в ПИКЕЕ, е отпаднало с отмяната на правилата с решения на ВАС, но това не е единственият решаващ извод на отхвърляне на първоначалния и съответно за уважаване на обратния иск. Съставът на Софийски градски съд е приел, че не е доказано да е налице непълно или неточно измерване на количеството енергия, което би било евентуално предпоставка за извършване на корекцията. В този смисъл поставените въпроси не са от значение за крайния изход от спора в обжалваното решение, тъй като предпоставят, че фактът на нерегламентирана намеса в СТИ, водещ до неточно измерване, е безспорно установен. Първата част на третия въпрос също се основава на доказано неточно или непълно измерване на количеството енергия, поради което, така както е формулиран, не е обуславящ за формиране на волята на съда. Предвид на това обстоятелство въззивният съд не е коментирал и не се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС и по втората част на третия въпрос. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответниците разноски в касационното производство – на „Транспорт – гарант“ АД в размер на 1850 лв. по договор от 24.06.21г. и платежно нареждане от 25.06.21г. и на „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД за юрисконсултско възнаграждение, което ВКС определя в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101/19.03.2021г., постановено по в.гр.д.№ 484/2020г. от Великотърновски окръжен съд. ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], Варна – Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, да заплати на „Транспорт – гарант“ АД, [населено място], ул.“Никола Габровски“ № 74, сумата от 1850 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева) – разноски за касационното производство. ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], Варна – Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, да заплати на „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД, [населено място], бул.“Цар Освободител“ № 14, ет.3, сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.