Р Е Ш Е Н И Е №.74 гр. София,18.07.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1113 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. срещу решение №828 от 19.12.2014 г. по в.т.д.№1262/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е отменено решение №285 от 23.06.2014 г. по т.д.№105/2013 г. на ОС Пловдив в обжалваната част, вместо което са отхвърлени исковете на Н. Д. Д. – за признаване нищожността на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.07.2010 г. поради липса на предвидена форма и за признаване на установено, че със заявление вх.№20100720172624 по партидата на [фирма] в АВ-ТР на 18.08.2010 г. са вписани следните несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове, заличаване на Н. Д. Д. като съдружник, вписване на Д. Н. Д. като едноличен собственик на капитала и нов учредителен акт, предявени съответно срещу [фирма] и Д. Н. Д. и срещу [фирма]. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по предмет на спора – за материалната доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса, различен от очертания в исковата молба – за нищожност на договор за покупко-продажба на дружествени дялове поради липса на предписана от закона форма и за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства. Навеждат се доводи, че в представения пред АВ-ТР дружествен договор от 15.07.2010 г., подписът на купувача не е бил нотариално заверен /в удостоверителния печат на нотариуса, поставен на същата дата, не се е съдържала заверка на подписа/, като тази липса не може да бъде преодоляна чрез последващо дописване, допълване, поставяне на кръгъл печат и прочее незаконосъобразни действия върху вече извършеното нотариално удостоверяване. В този смисъл се поддържа, че изводът на въззивния съд за допусната техническа грешка при удостоверяването, отстранена впоследствие с отразяване на името на купувача в надписа на частния документ, поставен от нотариуса, потвърждаващ се според съда и от извлечението от регистъра по чл.590, ал.2 от ГПК, е в нарушение на закона, а самото дописване се явява нищожно нотариално действие по смисъла на чл.576 от ГПК. Сочи се, че необосновано е прието от съда, че липсва спор между страните, че на 15.07.2010 г. са потвърдили подписите си под процесния договор – в допълнителната искова молба изрично е оспорено потвърждаването на подписа на купувача, независимо от личното явяване на страните в нотариалната кантора, тъй като същите са извършвали и други нотариални действия. Предвид изложеното се иска обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Ответниците по касация - [фирма] и Д. Н. Д., заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. С определение №83 от 04.02.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Допустимо ли е неизвършено нотариално действие, в частност удостоверяване на подписа на лице под документ, да бъде санирано и прието за валидно извършено чрез просто последващо добавяне на името му във вече издаденото удостоверително изявление на нотариуса в документа. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.29 от ЗТР са отхвърлени, въззивният съд е приел въз основа на приетите писмени доказателства, заключение на СТЕ и показанията на нотариус С. Д., че при нотариалното удостоверяване на подписите на Н. Д. и Д. Д. по договора от 15.07.2010 г. за прехвърялне на дружествени дялове, е пропуснато да бъде отбелязано в надписа името на купувача Д. Д., който пропуск е бил отстранен от нотариуса 10 дни след извършване на нотариалната заверка, чрез вписване наред с името на продавача и това на купувача. Посочил е, че извършеното от нотариуса нотариално удостоверяване на подписа на купувача не се отразява върху валидността на това удостоверяване и може да бъде поправено по извършения от нотариуса начин – случаят не попада в нито една от хипотезите на нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.576 от ГПК, а се касае за допусната техническа грешка, която е отстранена с отразяване на името и на купувача в надписа на частния документ, поставен от нотариуса. Счел е, че направеният извод се потвърждава и от извлечението от специалния регистър по чл.590, ал.2 от ГПК, и от липсата на спор между страните, че същите са се явили лично при нотариуса, извършена е проверка на самоличността им и са потвърдени положените от тях подписи, под които са изписани собственоръчно трите им имена. По тези съображения е изложил мотиви, че договорът за продажба на дружествени дялове има предписаната от чл.129, ал.2 от ТЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите, като неоснователността на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД води до извод за неоснователност и на иска по чл.29 от ЗТР. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Регламентацията на удостоверяването на подпис на лице върху частен документ, се съдържа в разпоредбите на чл.589, ал.2 и чл.590 от ГПК. Към удостоверяването на подписа, като вид нотариално удостоверяване, са приложими разпоредбите на чл.576 от ГПК, поради което нарушението на някоя от нормите, посочени в тази разпоредба, както и на тези, към които чл.589, ал.2 от ГПК препраща, представлява основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. Самото удостоверяване се извършва от нотариуса с надпис върху документа, като относно съдържанието на нотариалното удостоверяване разпоредбата на чл.590, ал.1 от ГПК препраща към чл.580 от ГПК, а съобразно регламентираната в чл.17 от Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори /ДВ бр.12/1997 г./ възможност, удостоверителният надпис върху документа може да се постави и с щемпел по образец, съгласно приложение №6. Изложеното води до извод, че за да е налице валидно удостоверяване на подписа на лице върху частен документ, следва нотариусът да извърши удостоверяването, чрез поставяне върху документа на посочения в разпоредбата на чл.590, ал.1 от ГПК надпис с визираното съдържание, без при удостоверяването да е допуснато нарушение на нормите, посочени в чл.576 от ГПК, както и на тези, към които чл. 589, ал. 2 от ГПК препраща. Когато при валидно извършено нотариалното удостоверяване на подписа е допусната грешка, например в индивидуализацията/имената на нотариуса и/или на страните и др., в зависимост от етапа, в който е констатирана, същата подлежи на поправка – когато грешката е забелязана в хода на нотариалното удостоверяване, същата се отстранява чрез бележка, в която подробно и точно се описват всички извършени технически последващи промени, а когато грешката е констатирана след извършване на удостоверяването, тя се поправя чрез ново нотариално удостоверяване, което има доказателствена сила заедно с поправеното, важяща от деня на поправката. Когато обаче в надписа върху документа, който нотариусът поставя /било то чрез щемпел или по друг начин/, за да удостовери подписа, не е посочено изобщо името на лицето, чийто подпис се удостоверява, не е налице допусната техническа грешка, а по същество липсва извършено нотариално удостоверяване и в този смисъл отговорът на поставения правен въпрос е следният: Удостоверителното изявление на нотариус върху документ, в което липсва посочване на лицето, чийто подпис се удостоверява, се явява нищожно на основание чл.576, вр. чл.580, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК, същото не подлежи на поправка, още по-малко може да бъде санирано чрез последващо добавяне на името на това лице във вече издаденото удостоверително изявление. По основателността на касационната жалба: Установява се, че при нотариалното удостоверяване на подписите на Н. Д. и Д. Д. под договора от 15.07.2010 г. за прехвърляне на дружествени дялове, в надписа, удостоверяващ подписите върху документа, поставен от нотариуса с щемпел по образец, съгласно приложение №6 към Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, името на купувача Д. Д. не е било посочено. Тъй като както бе посочено в този случай е налице нищожно нотариално удостоверяване, същото не може да бъде санирано с извършеното от нотариуса вписване наред с името на продавача и това на купувача, 10 дни след нотариалната заверка. В този смисъл договорът за продажба на дружествени дялове няма предписаната от чл.129, ал.2 от ТЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите, което води до извод за евентуалната основателност на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26 от ЗЗД за установяване нищожността на сключения на 15.07.2010 г. договор по чл.129, ал.2 от ТЗ и за основателност на иска по чл.29 от ЗТР за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – прехвърляне на дружествени дялове, с посочения договор. В случая обаче произнасянето по валидността на договора за прехвърляне на дружествен дял, интересът от който иск, ищецът свързва с установяването на вписването на несъществуващи обстоятелства, се включва имплицитно в произнасянето по иска по чл.29 от ЗТР, поради което искането за самостоятелно произнасяне по иск за установяване на нищожността е лишено от правен интерес – договорът за прехвърляне на дружествен дял не се вписва в търговския регистър, а се представя с оглед вписване на обстоятелствата по прехвърляне на дяловете, както и с оглед обстоятелството по чл.119, ал.1, т.1 от ТЗ - отразяване в дружествения договор на собствеността и разпределението на капитала. Произнасяйки се по същество по такъв иск, АС Пловдив е постановил недопустимо решение в тази част, което подлежи на обезсилване, а производството по този иск - на прекратяване. По принцип, вписването на несъществуващото обстоятелство по прехвърлянето на дружествените дялове, опорочава и произтичащите от този факт промени по отношение на съдружниците, собствеността на капитала и учредителния акт. В случая обаче се установява, че с молба от 22.02.2010 г., Н. Д. Д. е формирал воля да напусне дружеството, като изявлението е направено писмено и с изтичане на тримесечния срок по чл.125, ал.2 от ТЗ /доколкото не се установява предвиден в дружествения договор по-дълъг срок/, членственото му правоотношение е било прекратено. Ето защо и тъй като законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането на субективното потестативно право на съдружника, наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, а разпоредбата на чл.125, ал.2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127, вр. чл.126, ал.3 от ТЗ, извършеното на 18.08.2010 г. по заявление от вх.№20100720172624, вписване на Д. Н. Д. като едноличен собственик на капитала, на нов учредителен акт на дружеството /приет с решение на едноличния собственик на капитала от 15.07.2010 г./ и със заличаването на Н. Д. Д. като съдружник, не е осъществено вписване на несъществуващи обстоятелства – визираните промени произтичат от прекратяването на членственото правоотношение на Н. Д. на основание чл.125, ал.2 от ТЗ, респективно вписаните обстоятелства са възникнали валидно. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1, вр. ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът по чл.29 от ЗТР за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство – прехвърляне на дружествени дялове, а тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество и посоченият иск следва да бъде уважен. В частта, с която са отхвърлени останалите искове по чл.29 от ЗТР, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Н. Д. Д. е осъден да заплати на [фирма] направени по делото пред първата инстанция разноски над сумата от 697.60 лв., и над сумата от 1573.20 лв. - разноски пред въззивния съд. [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на касатора, сумата от 773.80 лв., направени разноски пред ВКС, сумата от 997.30 лв., направени разноски пред въззивния съд и сумата от 1103.30 лв., направени разноски пред първата инстанция, като следва да се посочи, че настоящият състав, с оглед фактическата и правна сложност на делото, намира за неоснователно направеното пред въззивния съд и поддържано пред настоящата инстанция възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, заплатен за процесуално представителство пред въззивния съд /по отношение на същото възражение, направено и пред първата инстанция е налице произнасяне на първоинстанционният съд, спрямо което обаче не е подадена молба по чл.248 от ГПК, респективно настоящата инстанция не следва да обсъжда това възражение/ Касаторът дължи на [фирма] заплащане на направени разноски пред ВКС в размер на 1632 лв., а на Д. Н. Д. – направени разноски пред ВКС в размер на 1 700 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №828 от 19.12.2014 г. по в.т.д.№1262/2014 г. на АС Пловдив, в частта, с която е отменено решение №285 от 23.06.2014 г. по т.д.№105/2013 г. на ОС Пловдив в частта, с която е призната за установена по отношение на [фирма] и Д. Н. Д. нищожността, поради липса на предвидена форма, на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.07.2010 г. вместо което е отхвърлен иска на Н. Д. Д. по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26 от ЗЗД, за признаване нищожността на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.07.2010 г., както и решението на ОС Пловдив в посочената част, като прекратява производството по делото в частта по иска по чл.124, ал.1, вр. чл.26 от ЗЗД. ОТМЕНЯ решение №828 от 19.12.2014 г. по в.т.д.№1262/2014 г. на АС Пловдив, в частта му, с която е отменено решение №285 от 23.06.2014 г. по т.д.№105/2013 г. на ОС Пловдив в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че със заявление вх.№20100720172624 по партидата на [фирма] в АВ-ТР на 18.08.2010 г. е вписано несъществуващо обстоятелство: прехвърляне на дружествени дялове, вместо което искът по чл.29 от ЗТР за признаване на установено вписването на несъществуващо обстоятелство: прехвърляне на дружествени дялове е отхвърлен, както и в частта му, с която Н. Д. Д. е осъден да заплати на [фирма] направени по делото пред първата инстанция разноски над сумата от 697.60 лв., и над сумата от 1573.20 лв. - разноски пред въззивния съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.29 от ЗТР по отношение на [фирма][ЕИК], че по заявление вх.№20100720172624 по партидата на [фирма] в АВ-ТР на 18.08.2010 г. е вписано несъществуващо обстоятелство: прехвърляне на дружествени дялове с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 15.07.2010 г. ПОТВЪРЖДАВА решение №828 от 19.12.2014 г. по в.т.д.№1262/2014 г. на АС Пловдив в останалата му част. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на Н. Д. Д. [ЕГН] сумата от 773.80 лв., направени разноски пред ВКС, сумата от 997.30 лв., направени разноски пред въззивния съд и сумата от 1103.30 лв., направени разноски пред първата инстанция. ОСЪЖДА Н. Д. Д. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 1632 лв., разноски пред ВКС. ОСЪЖДА Н. Д. Д. [ЕГН] да заплати на Д. Киколаев Д. [ЕГН], сумата от 1700 лв., разноски пред ВКС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.