Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 17.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 7323 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.304 ГПК. Образувано е по молба на С. Атанасова Н. с вх. № 11246 от 26.07.2013 г. (на РС Пазарджик) за отмяна на влязло в сила решение № 139 /25.03.2013 г. по гр.д. № 72 /2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение от 15.11.2012 г. по гр.д. № 2378 /2012 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която са уважени искове на Я. С. Н. срещу Ф. Г. С. и Т. А. П. с правно основание чл.53,ал.2 З. и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени. П. решение по гр.д. № 2378 /2012 г. не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са уважени искове на Я. С. Н. срещу К. Я. Й., А. Д. Г. и Г. Д. Ц. с правно основание чл.53,ал.2 З.. На тази част от решението нито е искана, нито е допускана до разглеждане молба за отмяна. С. Атанасова Н. сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл.304 ГПК – че е трето лице, по отношение на което решението има сила, т.к. е съпруга на Я. Н.. С. Н. твърди, че решението е неправилно поради процесуални нарушения на чл.146,ал.2 ГПК - въззивният съд не е указал необходимостта от посочване и представяне на доказателства за релевантни факти. Заявява и искане за нова техническа експертиза. Представя удостоверение за граждански брак с Я. Н., сключен на 10.04.1977 г. С молба от 10.03.2014 г. молителят представя писмено доказателство – съдебно решение от 03.04.2008 г. по гр.д. № 1363 /2005 г. на Пазарджишкия районен съд, за което твърди, че доказва, че по силата на съдебното решение нейният съпруг Я. Н. е получил в дял процесния недвижим имот по време на брака с нея, т.к. е бил осъден да заплати парична сума за уравнение на дяла. Насрещни страни са Ф. Г. С. и Т. А. П.. Те твърдят в отговори (л.11 и сл. и л.51 и сл.), че молбата на С. Н. е недопустима и неоснователна, т.к. е просрочена – представена е след изтичане на преклузивния срок, т.к. и е житейски неоправдано С. Н. да не е знаела за воденото от съпруга и дело. Твърдят и че молбата е неоснователна, т.к. С. Н. няма качеството на трето лице в процеса по смисъла на чл.304 ГПК, т.к. в исковата молба на Я. Н. се твърди, че е придобил имота единствено по наследяване, а не чрез възмездна правна сделка. В съдебно заседание поддържат оспорванията, като по отношение на представеното допълнително (за с.з.) доказателство твърдят, че няма данни да е заплащано уравнение на дяла. Я. С. Н. (съпруг на молителя) твърди, че молбата и за отмяна е основателна, т.к. като негова съпруга, влязлото в сила решение има законна сила и по отношение и на нея и затова тя е следвало да вземе участие в процеса. По допустимостта на молбата на С. Н. за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 375 от 20.12.2013 г. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : :Съгласно правилото на чл.304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл.216,ал.2). Съгласно приетото с т.12 от ППВС 2 /1977 г. при спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които са необходими другари по смисъла на чл.172,ал.2 ГПК (от 1952 г., отм.), чиято разпоредба е идентична с тази на чл.216,ал.2 ГПК от 2007 г. Когато в такъв спор относно вещ от имуществената общност единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото, защото поради естеството на спорното правоотношение то е еднакво за двамата съпрузи. В този случай способът за защита за неучаствалия по делото съпруг е този на отмяната по чл.304 ГПК. За да е основателна молбата за отмяна, решението трябва да обвързва и молителя С. Атанасова Н. поради неделимостта на спорното правоотношение. Видно от представено с молбата удостоверение за граждански брак от НС П. бракът между С. Атанасова Н. и Я. С. Н. е сключен на 10.04.1977 г. От приложеното въззивно гражданско дело №72 /2013 г. на П.. ОС, решението по което се иска да бъде отменено, към което е приложено първоинстанционното гр.д. № 2378 /2012 г. на П.. РС, се установява следното: Я. Н. е ищец по гр.д. № 2378 /2012 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Предявеният от него и разгледан от съда иск е с правно основание чл.53,ал.2 З.. Това е иск за собственост към един минал момент - момента на приемане на кадастралния план, който е послужил за основа за приемане на регулационния план. В случая този момент е 08.07.1976 г. - датата на заповедта за заснемане и одобряване на кадастър. Като основание на иска си Я. Н. твърди, че е собственик на поземления имот на основание наследство на баща му С. А. Н., за което се позовава на удостоверение от 2011 г., който е придобил имота през 1975 г. и придаваеми към него части по силата на регулацията през 1990 г. Я. Н. не твърди в исковата молба, че е женен, нито сочи като основание на иска си факти, от които произтича придобиването на имота в съпружеска имуществена общност. За да се произнесе по исковете, въззивният съд е приел, че е сезиран със съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр. чл.53,ал.2 З. – за установяване на грешки в кадастралната основа към минал момент. В. съд е установил, както и първоинстанционния, че Я. Н. е единствен наследник на покойния му баща, който е починал през 2011 г. (на 6.10.2011 г.) и че към 1975 г. собственик на имота е бил бащата на ищеца. Въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че части от имота на неговия наследодател погрешно са заснети като части от имотите на ответниците, поради което е приел исковете за неоснователни. Т.к. по делото не е въведено като предмет на спора, нито е установено от съда придобиването на процесния имот от ищеца Я. Н. по време на брака с молителя С. Н., то спорното правоотношение не е неделимо, не придава на С. Н. качеството на необходим другар в процеса и решението, чиято отмяна се иска, не обвързва молителя С. Н. като участник в неделимо спорно правоотношение на съпружеска имуществена общност с нейния съпруг ищецът Я. Н. по отношение на процесния имот. Представеното на 10.04.2014 г. (молбата за отмяна е подадена на 26.07.2013 г.) доказателство - съдебно решение от 03.04.2008 г. по гр.д. № 1363 /2005 г. е неотносимо към предмета на спора по гр.д. № 72 /2013 г. на П.. ОС, т.к. Я. Н. при навеждане на основанието на иска не се е позовал на съсобственост, нито на него, нито го е представил по делото, нито друга страна го е представила по делото. Затова това доказателство не се отнася до спора по гр.д. № 72 /2013 г. на П.. ОС. Крайният извод от изложеното е, че молбата на С. Н. за отмяна на основание чл.304 ГПК е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно за Ф. Г. С. за сумата 250 лева, от които 100 лева (половината от 200 лева за подаване на отговор на двете молби за отмяна - на Я. Н. и на С. Н.) и 150 лева за явяване в съдебно заседание и за Т. А. П. за сумата 400 лева, от които 150 лева (половината от 300 лева за подаване на отговор на двете молби за отмяна - на Я. Н. и на С. Н.) и 250 лева за явяване в съдебно заседание, чието уговаряне и заплащане е доказано с подписаните разписки, които се съдържат в представените пълномощни. К. Я. Й., А. Д. Г. и Г. Д. Ц. не са насрещни страни въпреки неправилното им вписване в списъка на призованите лица и нямат право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Атанасова Н. с вх. № 11246 от 26.07.2013 г. (на РС Пазарджик) за отмяна на влязло в сила решение № 139 /25.03.2013 г. по гр.д. № 72 /2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Осъжда С. Атанасова Н. да заплати на Ф. Г. С. сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Осъжда С. Атанасова Н. да заплати на Т. А. П. сумата 400 (четиристотин) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.