О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 90 София, 09.07.2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. РУМЕН ПЕТРОВ разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 694 по описа за 2018 г. Производството е по реда на чл. 44 от НПК за разрешаване на повдигнат спор за подсъдност между Софийския градски съд и Софийския военен съд. Прокурор Мария Михайлова при Върховната касационна прокуратура е изразила писмено становище, че компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд, за което са развити подробни съображения по приложимото право. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното: Пред касационната инстанция са образувани четири частни наказателни дела, съответно с №№ 692/ 2018 г., № 693/ 2018 г., № 694/ 2018 г. и № 695/ 2018 г., за повдигната препирня за подсъдност спрямо едно и също наказателно производство, поради което спорът се решава по идентичен начин. Предвид невъзможността Върховният касационен съд да обедини четирите частни производства в едно, съдебните актове са с еднакво съдържание. Касационният съдебен състав, разгледал посочените частни наказателни производства, е определен съобразно разпореждане № 48/ 26.06.2018 г. на заместник-председателя на ВКС и председател на Наказателна колегия, негова резолюция от 04.07.2018 г. и автоматичен начин на разпределение на съдията-докладчик, затова съдебният състав се състои от едни и същи членове на Наказателната колегия. Повдигнатият от Софийския военен съд спор за подсъдност със Софийски градски съд е по повод постъпили по д.п. № ІІ-048/ 1999 г., по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура, молби от четирима граждани – И. Д. Л., Е. М. А., Р. Х. А. и Ф. О. М. за ускоряване на наказателното производство по реда на чл. 368-369 от НПК. Делото е изпратено от Софийската военно-окръжна прокуратура на Софийски градски съд, който с определение № 2705 от 14.06.2018 г. по н.ч.д. № 2489/ 2018 г. е прекратил съдебното производство и приел, че не е компетентен да го разгледа, позовавайки се на §37, ал. 2 от ЗИДНПК (обн., ДВ, бр. 109/ 2008 г.) и чл. 396 от НПК. Софийският военен съд, с определение № 206 от 27.06.2018 г. по н.ч.д. № 254/ 2018 г. прекратил образуваното пред него съдебно производство и също намирайки, че не е компетентен да разгледа искането за ускоряване на наказателното производство, прекратил делото и повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че местно компетентен да разгледа съдебното ускорително производство е Софийският градски съд. Досъдебното производство се е движело по особените правила за разглеждането му от военната прокуратура затова, защото един от обвиняемите по делото е бил о.з. генерал Д. С., който в качеството му на министър на вътрешните работи е обвинен за това, че в периода от 08.05.1984 г. до 15.12.1988 г. извършил деяние по чл. 387, ал. 2 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което бил подбуден от обвиняемите Т. Ж. (председател на Държавния съвет) и Г. А. (министър-председател). Наказателното производство срещу обвиняемите С. и Ж. било прекратено след настъпването на смъртта им (с постановление от 29.09.1998 г. за Т. Ж. и с постановление от 28.12.1999 г. за С.), но продължило да бъде висящо за обв. Г. А.. Правните основания наложили досъдебното производство като подсъдно на военните съдилища отпаднали – със смъртта на обв. С., който единствен от всички обвиняеми подлежал на съдене от военен съд и с последвалите изменения в чл. 396 от НПК (преди това – чл. 388 от НПК отм). Подсъдността на делата пред военните съдилища се определя от специалната норма на чл. 396 от НПК съобразно длъжностното качество на субекта на престъпление, преценявано към момента на извършване на престъплението, а не според систематичното място на престъпленията в глава тринадесета от НК „Военни престъпления“, в чийто раздел трети е регламентиран съставът по чл. 387 от НК. Производството срещу обв. Г. А. се е движело по особените правила, заради качеството му съучастник в деянието с лице, подлежащо на съдене от военен съд (в т.ч. и чл. 31 от НПК (отм), сега – чл. 40 от НПК). След прекратяване на наказателното производство спрямо обв. С., делото подлежи на разглеждане вече по общите правила и затова не е подсъдно на военните съдилища. С влизането в сила на §37, ал. 2 от ЗИДНПК (ДВ, бр. 109/ 2008 г.), на който неправилно се позовал Софийският градски съд, се въвежда изключение от общото правило за промяна в подсъдността на някои наказателни производства, като се запазва компетентността на органа упражнявал вече ръководство и контрол над конкретното дело, защото според текста на закона – неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи. Следователно Софийската военно-окръжна прокуратура е задължена да приключи д.п. № ІІ-048/ 1999 г. (тук не се разглеждат въпросите с давността). Законът не е въвел други специални изисквания за заварените дела, поради което новообразуваните досъдебни или съдебни производства се подчиняват на новите правила за определя на подсъдността им. Ето защо в случаите, когато решаването на въпросите по д.п. № ІІ-048/ 1999 г., по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура, налага разглеждането им по съдебен ред, компетентният съд се определя по действащите към съответния момент общи процесуални правила. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК делата за престъпления от общ характер, извършени от членове на Министерския съвет, са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд. И тъй като с четири молби от български граждани е поискано провеждането на ускорително производство по реда на глава двадесет и шеста (чл.чл. 368-369) от НПК, то компетентен да ги разгледа е Софийският градски съд, комуто делото следва да бъде изпратено. Върховният касационен съд използва възможността да обърне внимание на съответните административни ръководители от Софийски градски съд и от Софийски военен съд, които неправилно образували отделни съдебни производства по всяко от постъпилите искания, въпреки връзката помежду им с досъдебното производство, по което са направени. Смущаващ е случаят, при който Софийският градски съд е образувал четири самостоятелни производства за ускоряване на едно и също досъдебно производство, а по-рано Софийският военен съд е образувал 156 частни дела (от № 49/ 2018 г. до № 204/ 2018 г., по описа на съда) – всяко по искане на заедно постъпили на 19.03.2018 г. заявления от 156 български граждани, които дори не били решени по същество или изпратени на компетентния съд, а върнати обратно на Софийската военно-окръжна прокуратура на 16.05.2018 г. (всички 156 броя определения са постановени на 04.05.2018 г.); като на 21.05.2018 г. постъпили отново 4 искания, изпратени на Софийски градски съд, по които по-късно Софийски военен съд повдигнал препирня също с четири отделни съдебни производства. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44, от НПК О П Р Е Д ЕЛ И : ИЗПРАЩА н.ч.д. № 254/2018 г. (прекратено), по описа на Софийски военен съд, за разглеждане от Софийски градски съд. Препис от определението да се изпрати на Софийски военен съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.