1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71 София, 22.02.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч.т.д. № 2005/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на адвокати Д. В. К., С. А. С. и И. Б. Б. срещу определение № 2145/09.08.2021 г. по в.ч.т.д. № 2034/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 177/28.06.2021 г. по т.д. № 1035/2021 г. на Софийски градски съд за връщане на искове молба, подадена срещу Адвокатско дружество „Карадалиев и партньори“ за прекратяване на дружеството. Жалбоподателите правят оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и молят то да бъде отменено, а съдопроизводствените действия по иска – продължени. В жалбата инвокират доводи за неправилно прилагане на уредената в чл. 73, ал. 2 от Закона за адвокатурата хипотеза. Тя регулира отношения между адвокатите съдружници, когато самото дружество не притежава никакви активи - недвижими имоти и/или движими вещи. При тази хипотеза всеки от съдружниците взема собствената си компютърна техника и клиентела и продължава практиката си. В процесната хипотеза Адвокатско дружество „Карадалиев и партньори“ притежава активи на значителна стойност. В закона има празнота, тъй като не е предвидена хипотеза, която да урежда разпределяне на активите между напускащите съдружници. Ето защо, жалбоподателите считат, че е наложително да бъде приложен по аналогия ТЗ и по – специално уредената от чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ хипотеза. Оспорват правилността на извода, формиран от въззивния съд, че дейността на адвокатското дружество, макар и възмездна, не е търговска. Според тях адвокатското дружество извършва правни услуги по занятие срещу възнаграждение, поради което формира печалба и подлежи на данъчно облагане, като в тази област регулацията е приравнена на отнасящата се до ООД. Адвокатското дружество е капиталово такова и се различава от сдруженията по ЗЮЛНЦ, които преследват идеална цел. Всеки съдружник има право на дивидент и на ликвидационен дял при прекратяването му. Частните касатори мотивират и становище за неправилност на изводите на съда относно персоналния състав на адвокатското дружество, от което е изведен довод, че не може да се приложи по аналогия ТЗ. След като дружеството се вписва първо в регистъра при Окръжния съд и след това в регистъра на адвокатската колегия, то следва и да бъде прекратено с решение на Окръжния съд. При тези доводи касаторите правят искане за постановяване на акт, с който определението на Апелативен съд София да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основания за достъп до касация жалбоподателите формулират следния въпрос: “Приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл. 155, т. 1 ТЗ при прекратяване на адвокатско дружество, респ. могат ли адвокатите съдружници да искат прекратяване на адвокатското дружество на основание чл. 155, т. 1 ТЗ?“ Поддържат, че по въпроса е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и наличие на основание за директен достъп до касационен контрол поради недопустимост на определението - чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд София е потвърдил определение на Софийски градски съд за връщане на искова молба, предявена от тримата адвокати частни касатори, като е приел, че празнота в Закона за адвокатурата /ЗАдв/ по повод прекратяване на адвокатско дружество липсва, а основанията за това са регламентирани изчерпателно в чл. 73, ал. 1 ЗАдв. Мотивирал е определението си и като е приел, че дейността на адвокатското дружество, макар и възмездна, не е търговска и нейната специфика е обусловила необходимост от регламентация в отделен закон. Поради тази причина съдът е приел, че, с оглед разликата в качеството на субектите, чието сдружаване регулират ТЗ и ЗАдв, ТЗ не е приложим по аналогия за адвокатските дружества. Макар адвокатското дружество да формира печалба, то прекратяването му, освен имуществени, има и персонални последици. Именно поради персоналния си състав адвокатското дружество не е сходно с дружество с ограничена отговорност. Аргументът, развит от жалбоподателите, че спрямо дейността на адвокатските дружества се прилага ЗДДС, въззивният съд е счел за неоснователен. Доводите за неефективност на прекратяването на адвокатското дружество по решение на адвокатския съвет е счел неотносими към спора. В мотивите на обжалваното определение е посочил, че имуществените интереси на адвокатите могат да бъдат напълно защитени чрез прекратяване на участието им с едностранно предизвестие и като резултат от това получаване на ликвидационен дял. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Соченото в частната касационна жалба основание за директен достъп до касация не е налице, тъй като определението на Апелативен съд София не страда от порок, който да го прави недопустимо. Настоящият състав намира поставения от касационните жалбоподатели въпрос за обуславящ изхода на производството пред въззивния съд, с което е осъществено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос следва да бъде редактиран в следния смисъл :“Допустимо ли е член на адвокатско дружество по смисъла на Раздел II, Глава десета ЗАдв да иска прекратяването му по исков ред?“. По отношение на този въпрос удовлетворен се явява и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е получил отговор в съдебен акт на ВКС, формиращ съдебна практика. По касационния въпрос: За да бъде отговорено на въпроса, следва да се изясни възможно ли е допустимостта на преобразуващите искове да се извежда по аналогия. Макар разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК да регламентира, че иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените от закона случаи, то в правната теория /така С., Б./ и съдебна практика /решение № 30/2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на I ТО/ възможността за прилагане по аналогия не е отречена, но това трябва да става с предпазливост и рядко, след като съдът се убеди, че няма друг способ, чрез който да даде дължимата на гражданите защита и съдействие. Другият аспект, който следва да бъде изяснен, за да се отговори на поставения въпрос, е спецификата на адвокатската дейност. Тя е предвидена в Конституцията и е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Осъществява се в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатска професия може да упражнява само адвокат или адвокат от Европейския съюз, практикуващ самостоятелно или в сдружение по смисъла на ЗАдв. В Глава десета на ЗАдв е регламентирано съвместното упражняване на адвокатската професия чрез адвокатско съдружие или адвокатско дружество. По отношение на първото е посочено, че приложими са правилата за гражданско дружество, обективирани в чл. 357 - чл. 364 ЗЗД. По отношение на адвокатското дружество, което е корпоративно юридическо лице, не е предвидена препратка към коя от големите групи юридически лица на частното право принадлежи – юридически лица със стопанска цел /търговски дружества/ или юридически лица с нестопанска цел /сдружения, партии, синдикални организации и др./. За всяка от тези групи законът допуска прекратяването им да бъде постигнато чрез предявяване на конститутивен иск от съдружник/член – чл. 93, т. 7 ТЗ, към който препраща чл. 99, ал. 2 ТЗ за командитното дружество, чл. 155, т. 1 ТЗ, чл.13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ. Отделно, такава възможност е предвидена и за съдружник в гражданско дружество – чл. 363, б. „д“ ЗЗД, която разпоредба е приложима за адвокатското съдружие. Относно адвокатското дружество в чл. 73, ал. 1 ЗАдв е посочено, че то се прекратява по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете, както и по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и/или Етичния кодекс на адвоката. Ето защо, настоящият състав счита, че в Глава десета, Раздел II ЗАдв действително е налице празнота, която следва да бъде попълнена с правоприлагане по аналогия на закона, предвидено в чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. В този смисъл е и отговорът на поставения въпрос : „Допустимо е член на адвокатско дружество по смисъла на Раздел II, Глава десета ЗАдв да иска прекратяването му по исков ред?“ По същество на частната касационна жалба : С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, определението на въззивния съд се явява неправилно. За да бъде извършено правоприлагане по аналогия на закона, следва да се издири онази правна норма, която регулира подобен случай, т. е. в хипотезиса си съдържа факти, които стоят най – близо до тези, за които липсва нормативна регулация, като това прилагане следва да отговаря на целта на съдържащия празнота акт. Адвокатите предоставят правни услуги срещу възнаграждение съобразно предвиденото в чл. 38 ЗАдв. Дейността на адвокатите не е търговска по аргумент от чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 42, ал. 1 ЗАдв, а икономическа в широкия смисъл на думата. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за ДДС определя тази дейност като независима икономическа дейност, за която е приложимо данъчното облагане. Упражняването на адвокатската професия следователно не е спекулативно – с цел реализиране на печалба, а тя се явява страничен ефект от предоставяните адвокатски услуги. В адвокатските дружества всеки адвокат съдружник има право на част от печалбата, казва чл. 67 ЗАдв. Дружеството има свое имущество, но не и капитал, то отговаря пред трети лица солидарно със съдружника до размера на направените от него вноски. По аргумент от това правило, следва да се приеме, че и съдружникът отговаря за задължения на дружеството до размера на вноската си. При прекратяване се извършва ликвидация и имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците. Членуването в адвокатско дружество не ограничава съдружниците за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора - чл. 64 ЗАдв. Изложените характеристики на адвокатската дейност и в частност на адвокатското дружество се доближават до характеристиките на капиталовото дружество с персонален елемент, каквото е дружеството с ограничена отговорност, макар и да не се припокриват напълно. В същото време разликата между адвокатското дружество и юридическите лица с нестопанска цел е по – осезаема, доколкото последните, съобразно предвиденото в чл. 12 от Конституцията на Република България, се създават с цел задоволяване и защита на техните интереси, като дейността им може да бъде в частна полза, т. е. в полза на членовете им, или в обществена полза, т. е. в полза на социална група, надхвърляща членствената маса. Те също нямат капитал, но, за разлика от адвокатските дружества, не разпределят печалба /чл. 3, ал. 6 ЗЮЛНЦ/, а членовете им нямат право на ликвидационен дял /чл. 15 ЗЮЛНЦ/, макар ликвидацията да се извършва по реда на Търговския закон по изрична препратка на чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Юридическите лица с нестопанска цел извършват ограничена стопанска дейност само, доколкото това е необходимо за осъществяване на предмета им на дейност, и, ако използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели – чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Изложеното налага извод, че най – близко до спорните факти стои регулацията в чл. 155, т. 1 ТЗ, която в случая следва да намери приложение. Предявеният иск се явява допустим и следва да бъде разгледан от съда, който дължи да предостави защита и съдействие като приеме да разреши спора, релевиран от ищците, частни касатори в настоящото производство. Искането за прекратяване на адвокатското дружество, в което членуват, предвид общото им дялово участие от 50 %, равно на участието на другия съдружник адвокат Л. Карадалиев, и невъзможността да бъде взето решение как да бъдат движени дружествените работи, обосновава допустимостта му. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2145/09.08.2021 г. по в.ч.т.д. № 2034/2021 г. на Апелативен съд София. ОТМЕНЯ определение № 2145/09.08.2021 г. по в.ч.т.д. № 2034/2021 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него определение № 177/28.06.2021 г. по т.д. № 1035/2021 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от Д. В. К., С. А. С. и И. Б. Б. иск. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.