Р Е Ш Е Н И Е N 326 София, 05.12.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети октомври.................................... две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря.....Р. Иванова.....................….…..................................................... в присъствието на прокурора .............……..................................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.................................. гр.дело N 1395/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение № 290 от 28.06.2010 година по гр.д. N 398/2010 година на Русенски окръжен съд, с което е отменено частично решение № 597 от 9.04.10 година по гр.д. № 7999/2009 година на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на И. П. П. от [населено място] против касатора за сумата 3921, 07 лева, която представлява неизплатени средства за социално-битово и културно обслужване, дължими въз основа на решения на общото събрание на работниците и служителите от 2.04.2007 г., 10.12.2007 г., 5.03.2008 г., 17-04.2008 г. и от м. 12.2008 г., ведно със законната лихва от 18.12.2009 г. до изплащане на задължението и разноските по делото. Потвърдено е същото решение в отхвърлителната му част, с която се претендира лихва за забава над сумата 496, 39 лева до 1 398, 97 лева. Поддържат се оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е процесуално допустима. С определение № 564 от 05.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, без да са поставени на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази насока касационният състав се е съобразил с приетото в т.1 на ТР № 1/10 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК разрешение, според което при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение по подадената касационна жалба и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора. По допустимостта на иска: Въпросът е поставен от състава на ВКС във връзка със съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр.д. №№ 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г.о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими. Това становище е обосновано с нормите на чл.292, 293 и чл.294 КТ, които възлагат на работодателя финансирането на тези дейности, а на общото събрание на работниците и служителите – разпределението и използването на средствата. Дали работодателят може да отдели средства и в какъв размер е негово дискреционно право, което е извън прерогативите /преценката/ на съда, а разпределението и използването на средствата е въпрос от компетентността на колективен орган - общото събрание на работниците и служителите. Разглежданият случай е различен. Установено е по делото, че през периода август 2006 г. – декември 2008 г. вкл. работодателят на шест пъти е предоставял допълнителни средства за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието, които са били разпределени от общото събрание по равно. Установено е също така, че ищцата не е получила съответна част от тях, тъй като е била в отпуск по майчинство. Следователно в случая са преодолени изискванията на чл.292 и 293 КТ, тъй като работодателят е предоставил средства и е посочил техния размер, а начинът на използването им е бил решен от общото събрание на работниците и служителите, видно от предоставените протоколи. Щом се касае до иск, свързан с изпълнението на трудовото правоотношение, по който дължимата сума може да се определи на базата на посочените вече предпоставки, той е допустим и следва да се разгледа от съда. По съществото на спора: В изложението към касационната жалба и в самата касационна жалба не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, съобразени с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/19.10.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК, а твърдения за неправилност на решението поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Поради това касационно обжалване не е допуснато по съществото на спора, а служебно от касационния съд само във връзка с допустимостта на постановения съдебен акт. Ето защо и на основание чл.293, ал.1, предл.1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила – в този смисъл решение по чл.290 ГПК № 344 от 26.09.2011 г. по гр.д. № 1603/2010 г. на състав на IV г.о. По изложените съображения В. касацонен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОСТЯВЯ В СИЛА решение № 290 от 28.06.2010 година по гр.д. N 398/2010 година на Русенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.