7 Р Е Ш Е Н И Е №. 155 гр.София , 09 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №638/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от подс. Г. С. С. черз защитника му – адв. Р. И., срещу решение № 14 от 26.06.2020г., постановено по внохд № 71/2019г. на Военно апелативния съд. С присъда № 15 от 01.08.2018г. по нохд № 162/2017г. по описа на Военен съд – Пловдив, подсъдимият Г. С. С. е признат за виновен в това, на 03.04.2017г. около 19.50 часа в [населено място], област Пловдив, управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „Пежо”, модел „308” с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,04 на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7410+ RS” с фабричен № ARRB 0125, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 03.04.2017г. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на разноските. По жалба от подс. С. чрез защитника му срещу първоинстанционната присъда е било образувано внохд № 54/2018г. по описа на Военно апелативния съд и с решение № 15 от 26.08.2019г., постановено по делото, присъдата е била потвърдена. Срещу това решение е била подадена касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник и с решение № 251 от 09.12.2019г. по н.д. № 1046/2019г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. При новото разглеждане на делото е постановено атакуваното сега пред касационната инстанция решение № 14 от 26.06.2020г. по внохд № 71/2019г. на Военно апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. В касационната жалба срещу въззивното решение подадена от подс. С. чрез защитника му – адв. Р. И., се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на ВКС. Излагат се доводи за това, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Навеждат се съображения, че въззивната инстанция не е дала отговор на въпроса кое е използваното техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол и поради това е неправилен изводът, че установяването е по „надлежния ред“. Възразява се срещу оценката на показанията на свид. Г. поради противоречията относно заявените от него обстоятелства. Навеждат се съображения, че полицейските служители при извършената проверка и констатиране на нарушение са нарушили редица разпоредби на Инструкция № 8121з-479 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Посочва се, че в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30/2001г. подсъдимият е тестван с две неизправни технически средства. Излагат се съображения, че невярно е отразен часа на издаване на талона за медицинско изследване, че в него е посочено несъществуващо здравно заведение, че подсъдимият е бил задържан за времето до идване на Военна полиция и не е бил откаран до медицинското заведение – все обстоятелства, които според защитата сочат на нарушаване на реда за установяване на употребата на алкохол. Описват се и твърдения, че използваното техническо средство не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията. Прави се оплакване, че по тези възражения решаващият съд не е взел отношение. Искането е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подс. С.. В съдебно заседание пред касационната инстанция не участват подсъдимият Г. С., както и упълномощеният му защитник. Последният е депозирал писмена молба, в която се повтарят съображенията в подкрепа на касационната жалба, както и се поддържа направеното искане. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли атакувания съдебен акт на бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената чрез защитника на подсъдимия С. касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В решение № 251 от 09.12.2019г. на ВКС, първо Н.О., с което е отменено решението, постановено при първото въззивно разглеждане на делото, касационният съд е дал задължителни указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В изпълнение на това при новото разглеждане на делото от Военно-апелативния съд е проведено въззивно съдебно следствие за изясняване на обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието, както и в решението съдът е обосновал отговорите си на възраженията на защитата. В този смисъл оплакването на касатора за това, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на ВКС, са лишени от основание. Всъщност в касационната жалба, инициирала настоящето производство, отново се релевират доводите и възраженията, които са били предмет на разглеждане и от Военно-апелативния съд и доколкото с тях се аргументира наличието на касационите основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, им се дължи отговор. Касаторът мотивира твърдението си за недоказаност на обвинението с конкретни възражения срещу доказателствената дейност на решаващия съд. Оспорва се извода в атакуваното решение за това, че употребата на алкохол от подсъдимия при управлението на МПС е установена по надлежния ред. Тези доводи не са основателни. Въззивният съд е дал мотивиран отговор на въпроса, поставян от защитата в хода на наказателното производство, кое е техническото средство, с което е била установена концентрация на алкохол 2,04 на хиляда при подс. С.. Без основание е оплакването, че извън вниманието на съда са останали противоречивите данни за индивидуализиране на техническото средство, съдържащи се в съставения при проверката на водача АУАН, в който е посочено, че същият е тестван с „Алкотест – дрегер 7401+“, и тези, изводими от писмените документи – Писмо от Държавната агенция по метрология и технически надзор (л. 177 от първоинстанцинното производство), Писмо на Лаборатория за проверка на средства за измерване (л. 62-74 от ДП) за наличие на различни модификации на базовия модел на „Алкотест – Дрегер“ 7410. В съответствие с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, контролираният съд е изискал и приел по делото Писмо изх. № 15/10.01.2020г. от управителя на „Дрегер С. България“ ЕООД, съдържащо информация за това, че фабричният номер ARRB 0125 е на апарат „Алкотест 7410+ RS”, собственост на МВР, като този номер е уникален и няма други апарати с този номер, независимо от модификацията. Преценката на приложените по делото писмени доказателства, касаещи техническите характеристики, одобрението за използване, последващите проверки на техническото средство с фабричен ARRB 0125, във връзка с цитираното писмо от официалния вносител, са дали възможност на въззивния съд да направи стабилен извод, че подс. С. е бил тестван за употреба на алкохол на инкриминираните дата и място с техническото средство „Алкотест 7410+ RS”, идентифицирано с уникален фабричен номер. Обстоятелството, че в АУАН не е посочена точната модификация на базовия модел на Алкотест 7410+, след като е цитиран фабричният номер на техническото средство, не сочи на липса на конкретност и яснота кое е техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол при водача. Прочем, позоваването в касационната жалба на заключението на допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена при първото въззивно разглеждане на делото, е некоректно, понеже в сега контролираното въззивно производство тази експертиза не е приемана. Възраженията на касатора срещу кредитирането на показанията на свид. Г. също са неоснователни. След неговия повторен разпит в хода на въззивното съдебно следствие и оценявайки резултатите от проведената очна ставка между този свидетел и подс. С., съдът е обективирал преценката си за кредитиране на показанията на Г. относно обстоятелствата на съставяне и връчване на талон за кръвна проба. Недоволството от кредитирането на тези показания, заявено в жалбата, не може да бъде споделено. Това е така, защото оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд, в което касационната инстанция не може да се намесва. Едновременно с това не се констатират нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, понеже възприемането на показанията на свид. Г. не е произволно, а е резултат от тяхната преценка както самостоятелно – за последователност и надеждност, така и при съпоставяне с други доказателствени източници – приложения по делото талон за медицинско изследване № 0426549. В касационната жалба се заявява и недоволство от това, че не е дадена вяра на обясненията на подс. С. относно часа, в който талона за медицинско изследване му е бил връчен, и по отношение на мотивите му да впише, че не желае да даде кръв. Лишаването от доверие на заявеното от подсъдимия също е защитено от решаващия съд, като са съобразени показанията на свид. Г., а те са в кореспонденция с показанията на свид. М. пред първоинстанционния съд. Твърдението в жалбата, че тези двама свидетели като служители на МВР при осъществяване на контрола за пътна безопасност на инкриминираната дата са нарушили Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. и това обосновава лишаване от доверие на техните показания е незащитимо, защото по делото няма данни да са констатирани такива дисциплинарни нарушения от страна на тези служители, нито пък може да се изведе връзка между спазването на правилата по Инструкцията и достоверността на показанията им като свидетели. Изложеното обосновава извода на настоящата инстанция, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Не се констатира също и нарушение на материалния закон с осъждането на подс. С. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Доводите на касатора за нарушаването от полицейските служители, извършили проверката, на правилата, установени в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, са лишени от основание. Евентуалното нарушаване на установени в посочения вътрешноведомствен акт правила не може да се отъждестви на нарушаване на надлежния ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвната проба на водача. Оспорването на изводите за съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия, се основава на доводи за нарушаване на предвидения ред за установяване на употребата на алкохол от подсъдимия като водач на МПС. На идентични съображения е отговорил в съдебния си акт въззивният съд и настоящата инстанция няма основание да не сподели правните му изводи. Правилни са съображенията на контролирания съд за това, че проверката с техническо средство, извършена на подс. С. след спирането на управлявания от него автомобил, не е опорочена поради обстоятелството, че първо е бил тестван с Дрегер алкотест 7510. Това е така, понеже от доказателствата по делото е установено, че получаването на резултат от тестването с това техническо средство е било невъзможно поради изтощеност на батериите и следователно не е налице твърдяната от защитата хипотеза по чл. 2 от Наредба № 30/2001г. Не е налице и нарушение на изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30/2001г. за посочване, наред с другите изискуеми обстоятелства, и на „вида, модела, фабричния номер“ на техническото средство, понеже тези характеристики са описани в АУАН – посочен е моделът на техническото средство, макар да не е посочена модификацията на базовия модел. Твърдяните от касатора нередности при съставяне на талона за медицинско изследване, свързани с часа на съставянето му и с последователността на съставяне на АУАН и на талона, не съответстват на възприетите от решаващия съд фактически обстоятелства. Обстоятелството, че в обсъждания талон за изпращане на медицинско изследване е вписано неточно здравното заведение, е било правилно преценено от въззивния съд като необосноваващо нарушение на надлежния ред за установяване на алкохолната концентрация. Този извод се споделя от настоящия състав, понеже от правилно установената фактология по делото е видно, че подс. С. при връчването на талона е вписал собственоръчно отказ да даде кръв за изследване. Не могат да бъдат възприети като основателни и доводите за нарушаване на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол поради това, че подсъдимият не е бил откаран от полицейските служители в болнично заведение за вземане на кръв, както и че е бил лишен от възможността да даде кръв в съответния срок поради фактическото му задържане в РУП – Хисаря. При отговора на тези съображения отново следва да се съобрази възприетото за установено обстоятелство, че подс. С. изначално, още при връчването на талона за медицинско изследване, е направил в писмен вид изявление, че не желае да даде кръв. Мотивите и подбудите да стори това, развити в обясненията му, не намират опора в доказателствения материал. Освен това, в чл. 4 от цитираната Наредба е установена възможност, а не задължение за съответния полицейски служител да придружи лицето до здравното заведение. Също така при заявения отказ от даване на кръв от С. изчакването на служителите от Военна полиция не може да се възприеме като препятстващо обстоятелство, още повече, че подсъдимият не е бил задържан. Настоящата инстанция споделя подробно изложените съображения (л. 5 от решението) на въззивния съд за това, че техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол при подсъдимия, е определено и одобрено по реда на Наредба № 30/2001г., в съответствие е с изискванията по Закона за измерванията /ЗИ/ и е технически годно. Развитият в касационната жалба довод за негодност на използваното техническо средство и за това, че служителите на МВР не са имали право да го ползват, предвид на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, съдебният състав намира за неоснователен. На първо място, твърдението на касатора, че по делото е категорично доказано, че процесния Дрегер няма поставени знаци за първоначална проверка, е произволно. На второ място, съобразно чл. 39, ал. 2 от ЗИ, първоначалната проверка на средства за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, така че знакът за първоначалната проверка не би удостоверял актуална годност на измервателното средство и следователно използването на средство без такъв знак не попада в хипотезата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. В случая същественото е, че техническото средство, с което е тестван подсъдимият, успешно е преминал последваща проверка като средство за измерване, което е удостоверено от оправомощената за това Лаборатория за проверка на СИ (л. 62 от ДП). Видно от изложеното, концентрацията на алкохол при водача подс. С. е установена по надлежен ред, понеже резултатът от пробата с годно техническо средство е бил 2,04 промила. В съответствие с правилата на Наредба № 30/27.06.2001г., която е действала към момента на деянието, чл. 6 от цитирания нормативен акт, при отказ на водача да даде кръв за изследване употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Развитите съображения сочат на неоснователност на оплакването в касационната жалба за несъставомерност на деянието поради това, че употребата на алкохол не е била установена по надлежния ред. В рамките на установената фактология няма основание подс. С. да бъде оправдан, понеже това може да бъде сторено само в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Поради това, подадената жалба от защитника на подс. Г. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14 от 26.06.2020г., постановено по внохд № 71/2019г. на Военно апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.