Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр.София, 21.07.2017г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева търговско дело № 60144/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. П. Г., чрез адв. Ю. В. Р. от АК - София, срещу въззивно решение № 2428/08.12.2015 г., постановено от Софийският апелативен съд по гр.д. № 3055/2015 г. Касационното обжалване е допуснато по въпроса може ли в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за връщане на дадено по развален договор, съдът да преценява договорната връзка между насрещните страни, какви са задълженията им по нея, включително при разваляне на договора, какви са уговорките за последиците при разваляне, както и уредбата на финансовите им отношения след това. Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: Задължението за реституция на полученото във всички хипотези на неоснователно обогатяване, вкл. по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е извъндоговорно. В същото време, хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между двете страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила. Тогава, освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт, обуславящ извод за заличаване на последиците от основанието. Всичко това налага, при твърдение, че се дължи връщане на дадено по развален договор, съдът да прецени наличието на договорна връзка между страните, нейното съдържание, настъпили ли са основания за разваляне на договора и това сторено ли е. Ако страните са постигнали уговорка за последиците при евентуално разваляне на облигационната връзка, имащи отношение към даденото до тогава по договора, съдът трябва да вземе предвид това. Правилата за изпълнение и неизпълнение на задълженията са диспозитивни (общите в чл. 93-98 ЗЗД, доколкото няма нарочна уредба). Страните могат да се отклонят от тях, като уредят режима на реституционното задължение било преди, било след възникването му, относно времето, мястото, разноските, начина на изпълнение, страните. По касационните оплаквания: Касаторът А. П. Г. излага касационни доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост – фактическите изводи не съответстват на събраните доказателства, превратно тълкуване, а още и поради противоречие с материалния закон - чл. 20 и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете. Насрещната страна Г.... [фирма], не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК; изразява становище за неоснователност на касационната жалба в открито съдебно заседание, като заявява, че не е ясно какво следва да се тълкува на предварителния договор за покупко-продажба – ясно е, че продавачът трябва да продаде, купувачът – да купи. След като продавачът не е прехвърлил собствеността, повече от логично, а и законосъобразно е, да върне това, което е получил; всякакви уговорки с трети лица по повод на други взаимоотношения са ирелевантни. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил А. П. Г. да заплати на Г.... [фирма] 29 000 евро „във връзка с развалянето на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2010 г.“, на осн. чл. 55, ал. 1, педл. 3 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2013 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски, сторени в първа инстанция. За да постанови този резултат, съдът установил, че на 10.09.2010 г. А. П. и Г... [фирма] сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, като при подписването купувачът платил 29 000 евро, а остатъкът следвало да преведе чрез банков кредит, след издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Страните са уговорили, че при посочени в договора условия, купувачът има право да развали договора и да поиска неустойка – двойният размер на платеното капаро. На 11.09.2010 г. страните са подписали допълнително споразумение, като се съгласили капарото (задатъкът) в размер на 29000 евро да се заплати от купувача не по-късно от 20.01.2011 г. срещу разписка от обещателя П.; променен е срокът, след който, поради неизпълнение, купувачът може да иска разваляне на договора плюс уговорената неустойка. Съдът установил още, че на 10.09.2010 г. Н.-А“О., като продавач, и Групова практика за специализирана помощ по хирургия [фирма], като купувач, сключили предварителен договор за продажба на друг обект в същата сграда (новострояща се). На 29.02.2012 г. А. П., Г...[фирма] и [фирма] подписали споразумение, съгласно което А. Г. отпуснала на строителя [фирма] заем за довършване на обектите, предмет и на двата предварителни договора, а в случай, че до срок до 01.06.2012 г. не е подписан протокол обр. 15 за сградата, в която се намират обектите, купувачът имал право да развали договора и да поиска връщане на капарото в двоен размер. На 21.12.2012 г. страните по изследваните до тук споразумения, както и М. А. Л., подписали ново, съгласно което се съгласили да продължи действието на предварителния договор, въпреки надлежно връчена нотариална покана от купувача; променили са крайния срок за подписване на акт обр. 15, както и, че след това купувачът има право да развали договора и да търси двойния размер на капарото, което задължение се поема солидарно от М. Л. и [фирма]. Уговорено е още, че ако купувачът не се възползва от правото да развали договора, действието му продължава, но [фирма] и Л. солидарно му дължат неустойка в размер на 30000 евро. Купувачът е уведомил А. Г., че разваля договора, с нотариална покана, връчена на 02.10.2013 г. При така установеното, съдът приел, че купувачът по договора и ищец по делото – Г.... [фирма] е изправна страна по договора; ответникът – обещател по предварителния договор – А. Г. е в забава, за което е виновна. За търговското дружество е възникнало право да развали договора, което е упражнено и облигационната връзка е отпаднала с обратна сила, поради което е отпаднало и основанието, по силата на което търговецът е престирал пари на Г.. Получената от нея сума от 29 000 лв. подлежи на връщане. Искът е по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и с него се реализира правото да се получи обратно заплатена сума по развален договор, сключен между страните; искът не е предявен на договорно, а на извъндоговорно основание; търси се връщане на дадено по развален договор, а не обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението или от развалянето на договора. Поради тези съображения, съдът намерил, че уговорката от четиристранното споразумение от 21.12.2012 г. няма отношение към предмета на иска, като доводите на Г., че именно по силата на това споразумение е „освободена“ от отговорност при разваляне на договора, са неоснователни. Искът е уважен. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото тълкуване по реда на чл. 290 ГПК. Неправилно съдът е изключил изобщо възможността съдебния спор да се разреши според каквато и да е договорна клауза, щом искът е по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и не е обсъдил уговорките между страните по повод евентуално разваляне на договора. Въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде касирано, а спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд, като искът се отхвърли. Предявен е срещу ненадлежна по материалноправното отношение страна. Видно от съдържанието на първоначалния договор и последващите изменения, сумата от 29 000 евро е дадена като задатък. Това значи, че при разваляне на договора, получилият задържа парите, ако вината е на насрещната страна, а ако вината за разваляне на облигационното правоотношение е на получилия ги, той дължи връщане на сумата в двоен размер. Идеята е изправната страна да бъде обезщетена със сума, равна на задатъка. Когато правото е на този, който го е дал, той получава още и първоначалната сума, защото тя вече се явява дадена на отпаднало основание след разваляне на договорната връзка; в имуществото на далия задатъка се възстановява предоставената сума. Няма пречка той да потърси връщане само на първоначално даденото, което намира основание в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В случая съконтрахентите са се споразумели отговорността за връщане на задатъка да се поеме от трети лица – солидарно от М. Л. и строителят [фирма], които също изрично са се съгласили с това. Поемането на задължението включва, както възстановяване на първоначалната сума от 29 000 евро, така и заплащане на втора сума в същия размер. Това означава, че отговорността на третите лица е налице и в случай, че Г.... [фирма] иска само връщане на вече даденото като задатък. Тълкувайки волята на страните по допълнителните споразумения, включително и съпътстващите уговорки за предоставяне на пари от А. Г. на строителя, вкл. доказателствата за дадени от нея суми в общ размер на 44 000 лв. за строежа, съдът приема, че намерението на съконтрахентите е отговорността при евентуално разваляне на предварителния договор за продажаба на строящия се обект, да се поеме изцяло от строителите вместо обещателя (собственик на терена); те не отговарят за връщане на задатъка само, когато се търси двукратният размер на сумата. Както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, страните могат да се уговорят валидно за това кой да отговаря за връщане на полученото на отпаднало основание и той може да е различен от получилата го страна. Така е станало в случая. М. Л. и [фирма] са поели задължението да върнат на Г.... [фирма] дадената сума от 29 000 евро и те са надлежна страна да изпълнят. Искът се явява неоснователен, предявен против освободената от задължението да изпълни А. Г., и следва да бъде отхвърлен. Предвид резултата по иска, ищецът дължи на насрещната страна всички сторени по делото съдебноделоводни разноски, които са общо в размер на 2298 лв. за трите инстанции. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 2428/08.12.2015 г., постановено от Софийският апелативен съд по гр.д. № 3055/2015 г.и вместо това ПОСТАНОВИ ОТХВЪРЛЯ иска на Г.... [фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. Р., против А. П. Г. за връщане на сумата в размер на 29 000 евро, дадена й като задатък по предварителен договор от 10.09.2010 г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2013 г., до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА Г.... [фирма], [населено място] да заплати на А. П. Г. сумата в размер на 2298 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, сторени по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: