Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 27 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №106 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационни жалби от подсъдимия С. Г. И. и защитника му и Т. Б. А. и защитника му срещу решение №165 от 08.12.2011 г., постановено по ВНОХД №342/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна, с което е потвърдена изцяло присъда №54 от 22.06.2011 г. постановена по НОХД №441/2011 г., с която подсъдимите С. И. и Т. А. са били признати за виновни в това, че на 29.08.2010 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление с съучастие помежду си като съизвършители са се съвкупили с лице от женски пол- Е. Й., като я принудили за това със сила и заплашване и престъплението е било извършено от две лица и при условията на повторност- престъпление по чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, като на основание чл.54 и чл.58а НК на подсъдимия И. е било наложено наказание осем години „лишаване от свобода” (редуцирано от дванадесет години „лишаване от свобода”), а на подсъдимия А. е било наложено наказание шест години „лишаване от свобода” (редуцирано от девет години „лишаване от свобода”). С присъдата двамата подсъдими са били признати за виновни в това на същата дата и място противозаконно са отвлекли пострадалата Й. с цел да бъде лишена от свобода, като деянието е било извършено от две лица- престъпление по чл.142, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 НК, като на основание чл.54 и чл.58а НК на подсъдимия И. е било наложено наказание осем години „лишаване от свобода” (редуцирано от дванадесет години „лишаване от свобода”), а на подсъдимия А. е било наложено наказание шест години „лишаване от свобода” (редуцирано от девет години „лишаване от свобода”). С присъдата двамата подсъдими са били признати за виновни в това на същата дата и място, в съучастие помежду си, като съизвършители, противозаконно са лишили от свобода пострадалата Й.- престъпление по чл.142а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като на основание чл.54 и чл.58а НК на подсъдимия И. е било наложено наказание три години „лишаване от свобода” (редуцирано от четири години и шест месеца „лишаване от свобода”), а на подсъдимия А. е било наложено наказание две години „лишаване от свобода” (редуцирано от три години „лишаване от свобода”). С присъдата подсъдимият И. е бил признат за виновен в това на същата дата и място, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесет годишна възраст- пострадалата Й.- престъпление по чл.150, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като на основание чл.54 и чл.58а НК на подсъдимия И. е било наложено наказание три години „лишаване от свобода” (редуцирано от четири години и шест месеца „лишаване от свобода”). С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия И. е било наложено едно общо най- тежко наказание в размер на осем години „лишаване от свобода”, което на основание чл.24, ал.1 НК е било увеличено с две години. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е било приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия И. по НОХД №516/2005 г. по описа на Районен съд- гр.Провадия наказание в размер на три години „лишаване от свобода”. С присъдата на основание чл.61, т.2 ЗИНЗСЗ по отношение на подсъдимия И. е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното с настоящата присъда наказание и това приведено в изпълнение по чл.68, ал.1 НК. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия А. е било наложено едно общо най- тежко наказание в размер на шест години „лишаване от свобода”, което на основание чл.24, ал.1 НК е било увеличено с една година. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е било приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия А. по НОХД №87/2009 г. по описа на Районен съд- гр.Провадия, наказание в размер на три години „лишаване от свобода”. С присъдата на основание чл.61, т.2 ЗИНЗСЗ по отношение на подсъдимия И. е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното с настоящата присъда наказание и това приведено в изпълнение по чл.68, ал.1 НК. С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е било зачетено времето, през което двамата подсъдими са били задържани с мерки за неотклонение „задържане под стража”. С присъдата подсъдимият И. е бил осъден да заплати на пострадалата Й. сумата от осем хиляди лева, в едно със законната лихва до окончателното изпълнение на задължението, като приетия граждански иск е бил отхвърлен до пълния му размер от 10 000 лева като неоснователен. С присъдата подсъдимият А. е бил осъден да заплати на пострадалата Й. сумата от шест хиляди лева, в едно със законната лихва до окончателното изпълнение на задължението, като приетия граждански иск е бил отхвърлен до пълния му размер от 10 000 лева като неоснователен. С присъдата двамата подсъдими са били осъдени да заплатят разноски по водене на делото в размер на по 442, 60 лева, както и подсъдимият И. сумата от 320 лева, а А. сумата от 240 лева- държавна такса върху уважената част от гражданските искове. С присъдата иззетия по делото като веществено доказателство лек автомобил- „Фолксваген Пасат” с ДК№В 1141 АТ и ключовете за него са били върнати на А. Р. Ж., а останалите веществени доказателства са били унищожени, като вещи без реална стойност. В жалбата на подсъдимия И. са посочени всички касационни основания, като се поддържа, че съдът е нарушил закона, като неправилно е приложил чл.24 НК, допуснати са съществени нарушения на процесуални правила, свързани с неправилен анализ на доказателствените материали и конкретно приложените по делото веществени доказателства- косми и рокля на пострадалата и се поддържа, че отмерените наказания са явно несправедливи. Прави се искане атакуваните съдебни актове да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В жалбата на защитата на подсъдимия И. се твърди, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, като незаконосъобразно този подсъдим е бил признат за виновен в извършване на престъпление по 142 НК. Моли се подсъдимият да бъде изцяло оправдан по това обвинение, като се поддържа, че такова престъпление не е извършвано. По отношение на оплакванията за явна несправедливост на наложените наказание се поддържа, че неправилно съдът е определил размера им и се моли те да бъдат редуцирани. В жалбата на подсъдимия А. са посочени всички касационни основания, като се поддържа, че съдът е постановил осъдителна присъда при липса на доказателства за някои от престъпленията и въз основа на неправилно изяснени факти. Оспорват се и приложението на чл.24 НК и се поддържа, че отмерените наказания са завишени. Предлага се атакуваната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В жалбата на защитата на подсъдимия А. се твърди, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, като незаконосъобразно този подсъдим е бил признат за виновен в извършване на престъпление по 142 НК и по чл.142а НК. Твърди се, че умисъла на този подсъдим е бил насочен единствено към осъществяване на насилствен полов акт. Моли се подсъдимият да бъде изцяло оправдан по тези обвинения, като се поддържа, че тези престъпления не са извършвани. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложените наказания, като се твърди, че те са завишени. Предлага се решението на въззивния съд да бъде изменено, като подсъдимият бъде оправдан по посочените по- горе обвинения, бъде отменено приложението на чл.24 НК и бъдат редуцирани наказанието за престъплението по чл.152 НК. В касационното съдебно заседание защитниците на двамата подсъдими поддържат подадените жалби, като отново възпроизвеждат отразените в тях искания. Предлага се двамата подсъдими да бъдат оправдани по обвиненията за извършване на престъпления по чл.142 НК и чл.142а НК, да бъде отменено приложението на чл.24 НК и да бъдат редуцирани наложените им наказания. Представителят на ВКП твърди, че касационните жалби на подсъдимите и защитниците им са неоснователни и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбите са частично основателни. По оплакванията за допуснати нарушения на закона Основните оплаквания в касационните жалба и на двамата подсъдими и техните защитници са свързани с искане И. и А. да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл.142, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 НК и по чл.142а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Касационната инстанция прие, че тези оплаквания са свързани не с установените по делото релевантни за тези обвинения факти (отразени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт), а единствено с правната им квалификация. При внимателен преглед на доказателствената маса може да бъде направен извод, че и двамата подсъдими са осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл.142, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 НК. Те са извършили активни действия, изразили се в хващане на пострадалата, отправянето на заплахи да не се дърпа, влаченето й през квартала, където първоначално са я видели до мястото в близост до „Аспарухов мост”, след това насилственото й натоварване в автомобил, откарването й в местност в близост до стария път гр.Варна- гр.Бургас, откарването й отново в гр.Варна и изоставянето й на ул. „Искър”. Двамата са действали са в съучастие, като съизвършители, като всеки сам и заедно са допринесли за настъпване на общественоопасния и противоправен резултат от престъплението. Престъплението е било осъществено и от субективна страна, като двамата подсъдими са действали при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, възможността да настъпят общественоопасните му последици и пряко са целели настъпването им. Двамата са осъществили инкриминираното деяние при общност на умисъла, като са съзнавали, че осъществяват задружна престъпна дейност. Осъществяването на престъплението при условията на съучастие от двамата подсъдими е обусловило и квалификацията по чл.142, ал.2, т.1 НК. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че престъплението по чл.142 НК не е осъществено от субективна страна, тъй като нито един от двамата подсъдими не се е стремил към отвличането на пострадалата, а единствено е имал умисъл за извършване на престъпленията по чл.150 НК и чл.152 НК. Няма съмнение, че и И. и А. са съзнавали, че насилствено придвижват пострадалата от мястото където са я срещнали до мястото, където са я изоставили, както и че в периода на извършване на останалите престъпления тя е била лишена от възможност да се придвижва по собствена воля. Това, че те са осъществили отвличането с цел да бъдат извършени други престъпления не е основание двамата подсъдими да не носят отговорност и за престъплението по чл.142 НК. Предходните съдебни състави са преценили, че наред с престъплението по чл.142 НК двамата подсъдими са осъществили и престъплението по чл.142а, ал.1 НК. В мотивите на първоинстанционната присъда и въззивното съдебно решение съставите на двете престъпления са обсъдени заедно, като не могат да бъдат отграничени решаващи мотиви по отношение на двете иначе самостоятелни престъпления. Касационният съдебен състав прие, че така формулираното срещу И. и А. обвинение е неправилно и противоречиво защото е принципно невъзможно да бъдат осъществени при условията на идеална съвкупност престъпленията по чл.142 и чл.142а НК. В правната доктрина, а и в практиката на съдилищата (Р 0179/2010 г. по НД №53/2010 г. ВКС, І НО, Р №232/2011 г., по НД №1334/2011 г., ВКС, І НО, Р №234/2003 г. по НД №33/2003 г. ВКС, І НО и др.) се приема, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.142 НК е сложно и включва два самостоятелни акта- отвличане на пострадалия (изразяващо се принудително преместване или отвеждане на жертвата от едно място на друго) и противозаконното й лишаване от свобода (изразяващо се в поставяне на пострадалия в невъзможност да се придвижва свободно в пространството). Естеството на изпълнителното деяние на престъплението по чл.142 НК изключва възможността то да бъде осъществено при условията на идеална съвкупност с това по чл.142а НК, тъй като второто иманентно се съдържа в първото престъпление. Ето защо няма как обсъжданите две продължени престъпления да бъдат осъществени едновременно, респективно квалификация за извършване на престъпленията по чл.142 и чл.142а НК при условията на идеална съвкупност.е принципно невъзможна. Предвид изложеното касационната инстанция прие, че атакуваните съдебни актове следва да бъдат частично отменени, като двамата подсъдими бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение да са извършили престъпление по чл.142а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. В касационните жалби не са направени оплаквания във връзка с правната квалификация на престъпленията по чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК и по чл.150, във вр. с чл.26, ал.1 НК или с приложението на материалния закон във връзка с тези обвинения. Ето защо касационната инстанция не намира за необходимо да прави задълбочен и подробен анализ на евентуално допуснати нарушения на закона по тези обвинения, като намира за необходимо единствено да отбележи, че правилно предходните съдебни състави са квалифицирали поведението на двамата подсъдими по обсъжданите законови текстове и законосъобразно са приели, че те са осъществили тези престъпления от обективна и субективна страна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила В касационните жалби на двамата подсъдими и техните защитници единствените оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са свързани с твърдения за това, че веществените доказателства косми (открити в автомобил, ползван от подсъдимите) и рокля със следи от кръв (принадлежала на пострадалата) са неправилно ценени като доказателства подкрепящи обвинението. По отношение на първите вещи трябва да бъде отбелязано, че те са приобщени към доказателствената маса, като са иззети по предвидения процесуален ред с протокол за оглед на местопроизшествие от 31.08.2010 г. Те са били изследвани и изготвената въз основа на това изследване експертиза дава заключение, че са сходни с космите на пострадалата. Ето защо правилно решаващите съдилища, са ценили тези веществени доказателства и са преценили те установяват, че пострадалата е била в автомобила, ползван от подсъдимите. Правилно те са били преценени като доказателства, подкрепящи обвинителната теза. По отношение на оплакването, че роклята (принадлежала на пострадалата) неправилно е ценена при установяването на релевантните за изхода на делото факти същото не може да бъде споделено. Тази вещ нито е била приобщавана към доказателствената маса по делото, нито е била обсъждана и ценена в мотивите на постановените съдебни актове. На това основание не може да бъде споделено и оплакването, че постановената присъда почива на негодно доказателство и това, че липсата на посочената рокля опровергава обвинението. При преглед на доказателствените материали, събрани в хода на воденото досъдебно и съдебно производство може да бъда направен извод, че те установяват по несъмнен и категоричен начин фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават основание да бъде преценено, че двамата подсъдими са осъществили съставите на престъпленията по 152, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, по чл.150, във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.142, ал.2, т.1 НК. При обсъждането на касационните жалби на плоскостта на допуснати нарушения на процесуални правила трябва да бъде отчетено това, че първоинстанционното производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК. Както неведнъж касационната инстанция е отбелязвала, когато подсъдимият избере този ред на развитие на съдебното производство той не може да оспорва отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, респективно да твърди, че те не са осъществени. Именно възприемането им е дало основание на първостепенния съд да приложи разпоредбата на чл.58а НК и подсъдимите да получат редуцирано наказание. Няма как пред въззивната, а и пред касационната инстанция те да оспорват факта на извършване на престъплението и авторството защото е невъзможно едновременно да ползват привилегията по чл.58а НК, получена въз основа на направеното признание по реда на съкратеното следствие и да оспорват фактите по обвинение. Ето защо касационната инстанция прецени, че правилно съдебното производство се е развило по реда на съкратеното следствие и законосъобразно решаващите съдилища се преценили, че самопризнанията на подсъдимите по чл.373, т.2 НПК се подкрепят от събраните в хода на производството доказателствени материали. Предвид изложеното съдът прие, че оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила са необосновани и не могат да бъдат възприети. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание Касационният съдебен състав прецени, че при индивидуализация на наказанията на подсъдимите и С. И. и Т. А. правилно е било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелства проявеното съжаление за стореното, а по отношение на подсъдимия А. и по- малкото му участие в осъществяването на престъпленията по чл.142 и чл.152 НК. Законосъобразно, като отегчаващи отговорността обстоятелства, са били отчетени предходните осъждания на двамата подсъдими, това, че престъпленията- предмет на производството са били осъществени в изпитателен срок по тези осъждания, високата степен на обществена опасност на осъществените престъпления по чл.142, чл.150 и чл.152 НК, надхвърлящи съществено обществената опасност на престъпления със сходна правна квалификация и бруталността при осъществяване на посегателствата срещу личността на Й. и явното незачитане на правото и на лична неприкосновеност. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанията на подсъдимите са били определени при превес на отегчаващите отговорността им обстоятелства- към горната граница на санкционната част на съответното престъпление (за подсъдимия И.) и над средния размер (за подсъдимия А.). Правилно е била приложена и разпоредбата на чл.58а НК, като законосъобразно наказанието не е било определено по реда на чл.58, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК. Определените наказания за подсъдимия И. в размер на осем години „лишаване от свобода” (редуцирано от дванадесет години „лишаване от свобода”) за престъплението по чл.152 НК, осем години „лишаване от свобода” (редуцирано от дванадесет години „лишаване от свобода”) за престъплението по чл.142 НК и три години „лишаване от свобода” (редуцирано от четири години и шест месеца „лишаване от свобода”) за престъплението по чл.150 НК и наказанията, отмерени на подсъдимия А. в размер на шест години „лишаване от свобода” (редуцирано от девет години „лишаване от свобода”) за престъплението по чл.152 НК, шест години „лишаване от свобода” (редуцирано от девет години „лишаване от свобода”) за престъплението по чл.142 НК са правилно определени и са достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК. Правилно по отношение на двамата подсъдими на основание чл.23, ал.1 НК са били определени общо най- тежко наказание девет години „лишаване от свобода” за подсъдимия И. и шест години „лишаване от свобода” за подсъдимия А.. Законосъобразно на основание чл.68, ал.1 НК е било приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия И. по НОХД №516/2005 г. по описа на Районен съд- гр.Провадия наказание в размер на три години „лишаване от свобода” и на основание чл.68, ал.1 НК е било приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия А. по НОХД №87/2009 г. по описа на Районен съд- гр.Провадия наказание в размер на три години „лишаване от свобода”. Правилно по отношение и на двамата подсъдими е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложените с настоящата присъда наказание и този, които са били приведени в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 НК. Касационната инстанция сподели изцяло решението на първостепенния и въззивен съдебен състав, относно приложението на чл.24 НК. Законосъобразно съдилищата са преценили, че са налице предпоставките за увеличение на наложените общи най- тежки наказания на двамата подсъдими за извършените от тях при условията на реална съвкупност престъпления, като вярно са отчели високата степен на обществена опасност на извършените престъпления, начина на осъществяването им, данните, относими към личността им, обстоятелството, че те са осъждани за идентични престъпления, както и това, че предходните им осъждания не са постигнали целите на специалната превенция. Правилно при отчитане на необходимостта от приложението на чл.24 НК е било отчетено и това, че и двамата подсъдими са осъществили престъпленията в изпитателен срок по предходни осъждания. Законосъобразно е бил отчетен и личния принос на всеки един от тях в осъществяването на престъпленията, като правилно по реда на чл.24 НК е било увеличено наказанието на подсъдимия И. с две години, а това на подсъдимия А. с една година „лишаване от свобода”. Няма спор, че за съдилищата съществува възможност по реда на чл.24 НК да увеличи определеното общо най- тежко наказание независимо, че производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 НПК и тя е била правилно използвана. Независимо от необходимостта атакуваната присъда и въззивно решение да бъдат отменени в осъдителната им част по отношение на обвинението за извършване на престъпление по чл.142а НК определените общи наказания на подсъдимите са справедливи, правилно определени и трябва да бъдат изцяло потвърдени. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА въззивно решение №165 от 08.12.2011 г., постановено по ВНОХД №342/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна, като ГО ОТМЕНЯВА, в частта му с която е била потвърдена присъда №54 от 22.06.2011 г., постановена по НОХД №441/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна, с която подсъдимите С. Г. И. и Т. Б. А. са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.142а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК и на основание чл.304 НПК ОПРАВДАВА подсъдимите по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл.142а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №165 от 08.12.2011 г. по ВНОХД №342/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.