5 Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 06 юли 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Христина Михова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 505 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава двадесет и трета от НПК и е образувано по жалба на подсъдимия Н. Н. А., чрез служебния му защитник – адвокат Е. А. от АК – [населено място], срещу решение № 89 от 31 март 2017 година на Великотърновския апелативен съд, НО, по внохд № 1 / 2017 година, с което е изменена в частта относно определяне вида пенитенциарно заведение и потвърдена в останалата й част присъда № 57 от 18 ноември 2016 година на Плевенския окръжен съд, постановена по нохд № 872 / 2016 година. Единственото заявено в жалбата касационно основание е това по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Обвързано с него е и отправеното до ВКС искане за изменяване на атакувания съдебен акт при намаляване на наказанието, в рамките на правомощията на касационата инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. В подкрепа на възражението си подсъдимият излага довод, свързан с направеното от него самопризнание на досъдебното производство, кореспондиращо с всички установени факти и обстоятелства по делото, поради което счита, че наложеното му наказание е твърде завишено. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят – подсъдим Н. А. не участва лично, редовно призован. Изрично е отбелязал в призовката си, че не желае да участва лично в заседанието пред ВКС. Представлява се от служебния си защитник – адвокат Е. А., който поддържа подадената жалба при посочените в нея основания и доводи в тяхна подкрепа и отправено до съда конкретно искане за определяне на наказание в рамките на 5 години лишаване от свобода спрямо подсъдимия. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК – при признаване изцяло от подсъдимия А. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След надлежна преценка на обстоятелствата по чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е провел процедурата на съкратеното съдебно следствие и е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Н. Н. А. за виновен в това, че на 02. 09. 2016 година, в [населено място], област Плевен, [улица], № 7, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 551.40 лева от владението на П. Г. Г. от същото село, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на шест години и осем месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият А. е задържан в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 02. 09. 2016 година. Съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и е присъдил направените разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия А.. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия А., е постановен атакуваният сега по реда на касационното обжалване въззивен съдебен акт, с който присъдата е изменена само в частта относно определения вид затворническо заведение за изтърпяване на наказанието. Присъдата е потвърдена в останалата й част. ВКС намира касационната жалба за неоснователна. В жалбата на подсъдимият А. и неговия служебен защитник, се съдържа недоволство от размера на наложеното наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода. Прави се възражение, че при индивидуализацията му съдът е надценил установените по делото отегчаващи отговорността му обстоятелства и не е отчел в достатъчна степен оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина чрез направеното самопризнание за извършеното престъпление. Необходимо е да се отрази констатацията, която настоящата инстанция прави, че касационната жалба е копие на въззивната жалба и идентични доводи срещу тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия са били предмет на проверката, извършена от второинстанционния съд. Очевидно обстоятелството, че те не удовлетворяват защитната теза, е дало повод на подсъдимия да упражни и правото си на касационно обжалване. Известно е, че обществената опасност на деянието, наред с тази на дееца, изрично са посочени в чл. 54 от НК като обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на конкретната тежест на извършеното престъпление. В рамките на тази преценка се вземат предвид, както обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите (конкретният престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за въздействие и пр.), така и субективните му характеристики (подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца и пр.). Така че, съдът винаги дължи оценка на конкретната обществена опасност на деянието, с всички посочени по-горе нейни елементи и параметри. В конкретния случай, въззивният съд е изложил съображенията си за степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимия (л. 23 - 24 от решението), основаващи се изцяло на данните по делото и на закона, поради което няма причини те да не бъдат споделени. Предходните инстанции правилно са приели, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, като са обсъдили с необходимото внимание всички установени обстоятелства, при това в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Надлежно са отчели като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства предходни негови осъждания за извършени тежки престъпления от общ характер, извън обуславящите квалификацията на настоящите деяния като „опасен рецидив”. Съдилищата правилно са оценили и отчели и обстоятелствата относно трайно изградената у подсъдимия склонност към неправомерен начин на живот, проявената упорита престъпна активност при осъществяване на инкриминираното деяние, както и факта, че същото е извършено малко повече от месец след изтърпяване на определено общо наказание лишаване от свобода, при това отново за извършени от подсъдимия престъпления против собствеността. Проявената безпричинна жестокост по отношение на пострадалият Г. в неговия дом, въпреки тяхното познанство, с нанасяне на множество удари в областта на лицето и осъществената с хладно оръжие заплаха за живота му, единствено с цел да бъдат отнети пари и вещи с ниска стойност, сочат на висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца (вж. съдебномедицинската експертиза за освидетелстване №734 / 2016 година). Тези обстоятелства позволяват извода, че наложените до момента на подсъдимия А. и изтърпяни от него наказания лишаване от свобода, не са оказали положително си въздействие за възпирането му от извършване на престъпления и мотивирането му към спазване на закона и добрите нрави и обуславят необходимостта от изолиране за по-продължителен срок и препятстване на възможността за извършване на други противообществени прояви. Направеното от подсъдимия А. признание на фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, няма как да бъде отчетено допълнително като смекчаващо отговорността му обстоятелство, извън необходимото за провеждане на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Тази преценка на съда е правилна и съответна на даденото от ВКС тълкуване с ТР № 1/2009 година на ОСНК, т. 7. По делото не се установяват обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му по смисъла на чл. 55 от НК и да предпоставят други условия при индивидуализацията на наказанието. Наказанието е определено при средния размер, предвиден в закона, правилно е редуцирано с една трета, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК до размера на шест години и осем месеца лишаване от свобода. Настоящата инстанция не намира основания за намеса и промяна в размера на това наказание. Затова, възражението в касационната жалба за игнориране от съда на факта на направеното от подсъдимия А. самопризнание и дадени обяснения още на досъдебното производство, следва да бъде преценено като неоснователно. Така определено наказанието на подсъдимия А. удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на личната и генерална превенция за подсъдимия и за другите членове на обществото по чл.36 от НК, поради което не се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 31. 03. 2017 година на Великотърновския апелативен съд, по внохд № 1/2017 година, с което е изменена присъда № 57 от 18 ноември 2016 година на Плевенския окръжен съд, постановена по нохд № 872 / 2016 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.