Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 01.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................. и в присъствието на прокурора Мария Михайлова ............................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 129 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите С. С. Г. и Х. К. М. (чрез адв. Й. Г.) против решение № 421 от 10.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 652/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК с доводи за неправилен доказателствен анализ и погрешно приложен материален закон. Правят се атернативни искания за оправдаване на подсъдимите, за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието на подсъд. С. Г. до минимално допустимото. Пред касационната инстанция подсъдимите С. С. Г. и Х. К. М. не вземат становище. Техният защитник адв. Й. Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Частният обвинител П. Н. З. настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита атакувания съдебен за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 421 от 10.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 652/ 2015 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав потвърдил присъда № 14 от 22.05.2015 г. по н.о.х.д. № 398/ 2014 г. на Кюстендилски окръжен съд, с която подсъдимите С. С. Г. и Х. К. М. били признати за виновни в това, че на 04.03.2013 г., около 23:50 ч., в [населено място], в района на железопътната гара, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи – парична сума от 300 лева, от владението на П. Н. З., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и деянието за подсъд. Г. представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на подсъд. Г. е наложено наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнението му в затвор, а на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на подсъдимия М. е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години. В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. Постъпилата касационна жалба е неоснователна. Несъстоятелно е оплакването, че осъдителната присъда почива върху неправилно формирано вътрешно убеждение на съда по доказателствата и по правната квалификация на престъплението грабеж. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на принципа, залегнал в чл. 14, ал. 1 от НПК. С дължимото внимание и задълбоченост въззивната инстанция е обсъдила показанията на пострадалия З., които са основен източник на факти от съществено значение за повдигнатото обвинение. В извършената преценка за достоверност съдът е обосновал изводите си защо се е позовал на показанията на свидетеля за извършен над него побой и отнемане на паричната сума от двамата подсъдими, в чиято компания същата вечер е пребивавал в дома на свид. Л. И.. Съпоставяйки показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимите въззивният съдебен състав е посочил кои от изложенията и поради какви причини възприема с доверие, и в кои части констатира противоречия и или несъответствия. Последните не засягат главния факт на доказване, а обстановката, присъстващите лица и техните взаимоотношения по време на домашната почерпка, в каквато насока са отправени възраженията на касатора. Доколкото престъплението е извършено на друго място протеклите в дома на свидетелите Л. И. и Б. Г. събития нямат съществено значение за делото. Приетите за установени от съда доказателства представят прецизна правна квалификация. Материалният закон е приложен правилно, тъй като поведението на двамата дейци от обективна и субективна страна реализира състава на престъплението грабеж. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е проявено по делото. Не са налице законовите предпоставки за оправдаване на двамата подсъдими Г. и М., в каквато насока е направеното искане с касационната жалба. Не е допуснато и нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подсъд. С. Г. наказание от шест години лишаване от свобода е съобразено с разкритите по делото смечаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предходните осъждания на подсъдимия водят до по-тежка правна квалификация на престъплението (опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК) и по-висок специален минимум на наказанието лишаване от свобода. Посочените във въззивното решение отегчаващи деянието обстоятелства (стр. 18-19) завишават обществената опасност на извършеното престъпление и не предпоставят за основателно искането на касатора за намаляване на определеното му наказание до минимално предвидения в закона размер от пет години. Не са допуснати посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Липсват материално-правните и процесуалните предпоставки за оправдаване на подсъдимите, за отстраняване на съществени процесуални нарушения или за намаляване на наказанието на подсъд. Г.. Обжалваното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421 от 10.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 652/ 2015 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.