Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 480   София,10 януари  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                               ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                          ПАВЛИНА ПАНОВА        при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Явор Бояджиев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 339/2008 година.   Производството е образувано по жалби от защитника на подсъдимия И. Ж. И.-адв. Стоимен Г. от АК-Пловдив и на частните обвинители П. М. Т., Н. В. Н. и М. В. А., чрез повереника им адв. П от АК-Стара Загора против решение № 74 от 07.04.2008 год. по внохд № 126/08 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба на подсъдимия като основание за проверка на въззивното решение e посочено явната му несправедливост, в частта на определения четиригодишен изпитателен срок на “условното осъждане” по чл. 66, ал. 1 НК. Прави се искане за изменяване на решението, като този срок се намали. В писмено допълнение от защитника на подсъдимия, постъпило в Апелативния съд на 06.06.2008 год. се изразява становище, че касационната жалба на частните обвинители е просрочена и като процесуално недопустима, не подлежи на разглеждане. В касационната жалба на частните обвинители се сочи, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като деянието на подсъдимия представлява по-тежко наказуемо престъпление-такова, по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 1 от НК, а не както въззивният съд го е преквалифицирал по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК. Като функция от неправилното приложение на закона, наложеното на подсъдимия наказание е занижено и явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По отношение жалбата на подсъдимия, становището на повереника на частните обвинители е за оставянето й без уважение като неоснователна. Защитата на подсъдимия поддържа касационната си жалба на посоченото в нея основание, като в представената писмена защита, на реципрочна основа, прави искане за оставяне жалбата на частните обвинители без уважение. Прокурорът даде заключение, че жалбата на частните обвинители е основателна, ако се приеме, че е подадена в срока за обжалване на въззивното решение, а жалбата на подсъдимия е неоснователна, защото не са налице визираните в нея основания за изменяване на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 121 от 20.11.2007 год. по нохд № 409/2007 год. на Старозагорския окръжен съд, подсъдимият И. Ж. И. е признат за виновен в това, че на 30.11.2006 год. в гр. Р., причинил по непредпазливост смъртта на В. Н. Т. , вследствие на умишлено причинена телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка-постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години. Подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители П. М. Т., Н. В. Н. и М. В. А. направените от тях разноски по делото в размер на сто и петдесет лева. В тежест на подсъдимия са присъдени и направените съдебни и деловодни разноски в размер на шестстотин седемдесет и осем лева. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 128, ал. 1 НК в такова, по чл. 124, ал. 1, пр. 2, във вр. чл. 129, ал. 1 НК и намалил размера на определеното наказание от две години и шест месеца на една година и осем месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимия и на частните обвинители за неоснователни. В хода на наказателното производство частните обвинители са посочили адрес за кореспонденция чрез повереника им адв. П. Павлов -гр. Стара Загора, ул.”Митрополит Методи Кусев, № 35, вх.”А”, ет. 2, ап. 5, на който адрес са изпращани призовките за проведените съдебни заседания от първоинстанционния и въззивния съд. На л. 35 от въззивното дело е приложена разписка, адресирана до адв. П. Павлов-повереник на частните обвинители, от която е видно, че на 19.05.2008 год. лично той е получил обявление за въззивното решение по внохд № 126/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и възможността да го обжалва от името на доверителите си в петнадесетдневен срок. Касационната жалба от надлежно упълномощения повереник на частните обвинители /договор за правна помощ-л.98 от нохд № 409/2007 год./, е подадена чрез пощенски клон в гр. С. на 03.06.2008 год. /виж клеймото на пощенския плик/ и поради това, не се явява просрочена, тъй като срокът за обжалване по чл. 183, ал. 2 НПК е изтекъл в края на последния ден-03.06.2008 год. Ето защо, становището на защитата на подсъдимия за процесуална недопустимост на касационната жалба на частните обвинители, като подадена извън срока за обжалване на въззивния акт е неоснователно. По касационната жалба на частните обвинители. Доводът за неправилно приложение на материалния закон е неоснователен. Първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираните с обвинителния акт дата, час и място, по повод начина на паркиране на управлявания от свид. Вановски лек автомобил пред питейното заведение “Анели”, Вановски и свид. Керанов изяснявали отношенията помежду си, в присъствието на свидетелите Х, Т. Б. и И. И. . В този момент, пред заведението паркирал автомобила си и подсъдимият, който се приближил към Вановски и без причина му нанесъл силен удар в лицето, от който той паднал на земята. В помощ на Вановски се притекъл В. Н. Т. , като без да има контакт с подсъдимия, последният му нанесъл силен юмручен удар в лицето. В резултат на удара, Т. залитнал назад и паднал по гръб върху бетонната площадка.дарил си главата в тилната част в асфалта, изхъркал и изпаднал в безсъзнание. Въпреки оказаната му своевременна медицинска помощ на 16.01.2007 год. Трифонов починал в Неврохирургична клиника на УБ-Стара Загора. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза установила, че смъртта на пострадалия се дължи на усложненията от получената от него черепно-мозъчна травма-линейно счупване на черепа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъка. В заключението си експертът е изразил мнение, че описаните травматични увреждания са в резултат от действие на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат при падане върху терена с ускорение. В подкрепа на това си становище експертизата е посочила и полученото от пострадалия охлузване с подкожен хематом вляво теменно-тилно, което може да се обясни с падане върху терена и последващ от това удар в лявата теменно-тилна част на главата, където са установени и подлежащите увреждания на черепа и мозъка с обвивките му. При тази установена фактическа обстановка, в проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК производство, съдът е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1 НК като е приел, че с оглед конкретиката по случая, подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение причинената тежка телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в настъпването на кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и представляващо постоянно общо разстройство за здравето, опасно за живота, а по отношение на настъпилата смърт на Т. , деянието е извършено от подсъдимия при непредпазливост, тъй като, макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В рамките на приетите от първоинстанционния съд фактически положения, въззивната инстанция е направила други изводи от правно естество по приложимия материален закон и е преквалифицирала деянието по наказателния състав на чл. 124, ал.1, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 1 НК. В мотивите на решението са изложени обширни съображения за отликите между двата наказателни състава и това, че при първата от тях-постоянно общо разстройство, опасно за живота, не се изисква опасността да е налична, а е достатъчно да е налична възможността за настъпването на смърт във всеки един момент, като тази опасност може да се явява периодично във времето, докато по втората от тях, опасността за живота трябва да е налице, да е личала от признаци и показатели, че увреденият може да умре, като признаците на опасност за живота могат да се проявяват многократно, но ако смъртта не настъпи, опасността трябва да изчезне. Тези теоретични постановки, по принцип са верни и не противоречат на дадените указания по приложение на закона в ППлВС № 3/1979 год. на ВС, относно характера на телесните повреди, а като изводи във връзка с преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав на престъплението и законосъобразни. В случая, безспорно е установено, че нанасяйки юмручен удар в областта на лицето на пострадалия, И. е искал да му причини някаква телесна повреда. Дори да се приеме, че е целял лека такава, то като се има предвид обстановката, при която И. е действал, а именно пред входа на питейното заведение, пред който е била положена твърда асфалтова настилка, той е допускал, че от силния удар Т. може да падне върху нея и да се нарани по-тежко, и въпреки това, не се е въздържал от представата си за по-тежкия възможен резултат и е осъществил агресията си със сила. Нанесеният единичен юмручен удар в областта на лицето на Т. е бил с такъв интензитет, че го е извел от равновесие, в резултат на което той паднал на земята, при което получил уврежданията, описани в заключението на съдебномедицинската експертиза, представляващи по своя характер средна телесна повреда и вследствие на черепно-мозъчната травма, по-късно пострадалият починал. Следователно, относно тази телесна повреда, подсъдимият е действал при евентуален умисъл. Ето защо, като е приел, че смъртта на пострадалия е във връзка с умишлено причинена средна телесна повреда, то деянието правилно е преквалифицирано по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК, защото подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди и този резултат, но не е сторил това. В този аспект, оплакването на частните обвинители за неправилност на въззивното решение по приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието се явяват неоснователни. По довода на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието. Наказанието на И. в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода е определено от въззивния съд при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, във връзка с проведеното от първоинстанционния съд диференцирано производство по чл. 371, т. 2 НПК и обвързващите го предписания по чл. 373, ал. 2 НПК. Това наказание е малко под минимума от две години лишаване от свобода, предвиден като санкция в състава на престъплението и при допълнително отчетените от съда обстоятелства за индивидуализирането му по размер, както и за определения на основание чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок. Констатацията на настоящия касационен състав за формата на умишлена вина /евентуален умисъл/ по отношение на причинената на пострадалия средна телесна повреда, с която по непредпазливост е настъпила смъртта му, не води до други, различни от тези на въззивния съд изводи, по отношение справедливостта на наложеното по размер и по начин на изпълнение наказание, както и по отношение определения по реда на чл. 66, ал. 1 НК на подсъдимия изпитателен срок. Затова, като неоснователни касационните жалби от частните обвинители и от подсъдимия следва да се оставят без уважение, а въззивният съдебен акт се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 07.04.2008 год. по внохд № 126/2008год. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: