Р Е Ш Е Н И Е № 739 С. 30.12.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ : М. ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1947 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. строителство и възстановяване”гр.София,представлявано от директора Т. процесуалния представител-юрисконсулт Д. против въззивно решение от 6.07.2009г.по в.гр.д. № 3792 по описа за 2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 22474/06г.на Софийски районен съд,68 състав в обжалваната част,с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и по чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.2 от КТ до размер на 336лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.10.2006г. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и като необоснован,с решаване на въпроса по същество,като предявените искове бъдат отхвърлени. С определение № 262 от 16.03.2010г.- ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос,във връзка със спазване на процедурата по чл.193 ал.2 от КТ. В съдебно заседание страните не се явяват лично,но касаторът се представлява от процесуалния си пълномощник,който поддържа изложените в жалбата доводи. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Настоящето производство е висящо относно два обективно съединени иска-единия с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,а втория - с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.2 от КТ. Досежно втория иск- образуваното касационно производство е недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като по него обжалваемият интерес е под 1 000лв. /претендираният размер на удържаното едномесечно брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 400лв./ По поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Законоустановените в чл.193 ал.1 от КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание-са две: 1.да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере и оцени посочените доказателства. Законът не установява формална процедура относно това- как следва да бъдат изпълнени тези задължения. Тъй като целта е – да не се допусне работодателя да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание-без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат прецени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат : отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе пред вид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му/. Законът не изисква нарочно уведомяване за започнала дисциплинарна процедура. Няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето лице,което не е носител на дисциплинарна власт/без за това да е необходимо изрично упълномощаване/,ако е установено,че тези обяснения са достигнали до работодателя и той ги приел и оценил преди да наложи наказанието. В случая- спорът относно спазването на процедурата по чл.193 ал.2 от КТ е във връзка с обстоятелството,че не са представени доказателства за отправяне на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения и поради наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника,но пред друг орган- Комисия,изрично назначена по заповед на работодателя за проверка на изпълнението на служебните задължения на работника.Въззивният съд е приел,че тъй като работодателят не е доказал, че работникът е бил уведомен за започналото срещу него дисциплинарно производство и тъй като дадените от него обяснения не са адресирани до субекта на дисциплинарната власт – то процедурата по чл.193 ал.2 от КТ не е спазена и на това основание наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде отменено,без да се разглежда спора по същество. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. Както беше посочено по-горе –няма законово изискване,вменяващо на работодателя задължение- да уведомява работника,че срещу него е налице висящо дисциплинарно производство.За това-в случая е ирелевантно обстоятелството,че не са представени доказателства за отправена покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения. Фактът,че по делото са приложени два броя писмени обяснения,подписани от работника –от 29.06.2006г.под наименование ”Справка-обяснение”, в която е посочено,че е дадена във връзка с „изпълнение на задълженията ми като управител на склад за периода 12.06.2006г. до днес” и друго- от 3.07.2006г.под наименование:”Обяснение от Й. Г. на склад строителни материали СМР С.- отговори на въпрос,зададени ми от Комисията,съставена по заповед на директора на 30.06.2006г.в състав...” – недвусмислено сочи,че обяснения са били изискани и съответно дадени от работника.Обстоятелството,че обясненията са дадени именно във връзка с деянията,който са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание с процесната заповед- се установява от съдържанието на последната, в която мотивите са свързани с констатациите,направени от нарочно създадената по заповед на директора комисия за проверка на изпълнението на служебните задължения на ищеца.При съпоставка между заповедта и дадените обяснения – се установява,че –последните са дадени по повод на задени от комисията въпроси,по които впоследствие тя е излязла със становище,което пък е било преценено от работодателя,който издавайки заповедта за налагане на наказание- е имал възможност да съобрази както оценката на комисията, така и дадените от работника обяснения. Неправилен е извода на въззивния съд за неадресираност на така дадените обяснения.Същите са входирани в канцеларията на предприятието и са със съответен входящ номер и печат: ДП”ТСВ”.Не могат да бъдат споделени и мотивите,че обясненията, задължително следва да бъдат дадени пред субекта на дисциплинарна власт. В уеднаквената по реда на чл.290 от ГПК своя практика- ВКС нееднократно е приемал/например в решения, постановени по гр.д. №301/09г.,по гр.д.№ 1687/09г.,по гр.д.№ 1032/09г./,че от значение е достигането на обясненията до работодателя,за да ги съобрази и прецени,а не кой е техния приносител и кой е извършил организационните действия по изискването им. В случая –определящото е, че обясненията са достигнали до работодателя и че той ги е взел пред вид, а това че- въпреки тях е преценил,че следва да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание- е въпрос на субективна преценка,която е в неговите правомощия. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен.Пред вид на обстоятелството,че спорът не е преценян по същество – след отмяната на въззивния акт,делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за преценка на законосъобразността на извършеното уволнение. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.№1947 по описа за 2009г.на ВКС в частта досежно предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.2 от КТ. ОТМЕНЯ въззивно решение от 6.07.2009г.по в.гр.д. № 3792 по описа за 2008г. на Софийски градски съд в останалата част досежно предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне и решаване на спора в тази част по същество. РЕШЕНИЕТО е окончателно,а в частта,в която е прекратено производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.