Ключови фрази
Неустойка * предварителен договор * договор за покупко-продажба * договорна неустойка * свобода на договаряне * нищожност на неустойка * задатък * неизпълнение на договорни отношения

Р Е Ш Е Н И Е


№ 298

София 31.10.2013 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1312/2012 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. М., срещу решение №48 от 28.06.2012 г. по гр. дело №112/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №13 от 01.03.2012 г. по гр.д.№58/2011 г. на Ямболския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Г. Н. Т. и В. Н. Т. за заплащане на сумата 30 000 лв. – неустойка по договор от 30.11.2007 г. Въззивният съд е приел, че на 30.11.2007 г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ответниците по иска са поели задължение да продадат на ищеца първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот **-***, в кв.** по плана на [населено място], заедно с 114/455 идеални части от дворното място, цялото с площ от 455 кв.м., съставляващо ** **-***, в кв.** по плана на [населено място]. В т.2 от предварителния договор е уговорена цената на имота, както и начина и на плащане, а именно: капаро в размер на 15000 лв. в деня на подписването на договора, платена в брой, а останалата част от 5000 лв., в деня на сключване на сделката в нотариална форма. В раздел ІV, т.17 е уговорено от страните, че с подписването на договора, продавачите декларират, че са получили от купувача капаро в размер на 15 000 лв., както и, че настоящият договор представлява разписка за платеното от купувача и получено от продавачите капаро в размер на 15 000 лв. Г. Н. Т. и В. Н. Т. съгласно т.18 от предварителния договор са поели задължение в срок до 14.12.2007 г. да се явят пред нотариус и да сключат окончателен договор за покупко-продажба на описания в договора недвижим имот. С т.14 б."б" от договора е уговорена неустойка в случай на неизпълнение на договора, съгласно която въззиваемите ответници в качеството си на продавачи дължат връщане на полученото капаро в двоен размер. Към настоящия момент не е извършено прехвърляне по нотариален ред на имота. Независимо от употребената дума "капаро" в чл.14, б."б" от договора трябва да се приеме, че страните са уговорили неустойка при неизпълнение на договора. Сумата от 15000 лв. е 3/4 от цената на недвижимия имот. Уговореният размер на неустойка е в противоречие с добрите нрави, поради което тази клауза от договора е нищожна и претенцията по чл.92 от ЗЗД е неоснователна.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уговореният размер на неустойка е в противоречие с добрите нрави, поради което тази клауза от договора е нищожна и претенцията по чл.92 от ЗЗД е неоснователна. Страните могат свободно да уговарят размера на неустойката.
Ответниците по касационната жалба Г. Н. Т. и В. Н. Т., двамата от [населено място], не са заявили становище.
С определение №468 от 09.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение №48 от 28.06.2012 г. по гр. дело №112/2012 г. на Бургаския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси относно значението на размера на неустойката като абсолютна величина и като съотношение към стойността на престацията за действителността на самата клауза за неустойка.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че независимо от употребената дума "капаро" в раздел III „Неизпълнение, неустойки”, чл.14, б."б" от договора трябва да се приеме, че страните са уговорили неустойка при неизпълнение на договора. Сумата от 15000 лв. е 3/4 от цената на недвижимия имот. Уговореният размер на неустойка е в противоречие с добрите нрави, поради което тази клауза от договора е нищожна.
Задатъкът е самостоятелна форма на договорна отговорност. Той се различава от неустойката. Задатъкът е вещ или парична сума, която се дава като доказателство за сключване на договора и като обезпечение на кредитора. Тази негова специфика е наложила самостоятелната му правна уредба - чл.93 ЗЗД. Споразумението е реално – няма задатък докато имущественото благо не бъде предадено. Сумата от 15 000 лв. е получена от продавачите при сключването на предварителния договор и въз основа на него. Специфичните функции на задатъка определят особеностите на неговия правен режим, а неспецифичните функции – общото между неговия и други правни режими. Освен специфичните за него, задатъкът може и често включва други функции. Уговорката за плащане на двойния размер, а именно – още 15 000 лв., представлява предварително определено обезщетение, което ще се дължи в случай на неизпълнение по причина, за която продавачите отговарят, т.е. неустойка. Задатъкът може да е нещо различно от дължимото по договора и то подлежи на връщане, когато договорът се изпълни, но задатъкът изпълнява и функцията на аванс, когато даденото е част дължимата престация по договора и страната дължи само разликата до пълния размер на уговорената престация. Нищожна е само тази част от договорната клауза, в която задатъкът изпълнява функцията на неустойка – дължи се връщане на двойния размер на получената сума. В случая задължението не е изпълнено от продавачите по предварителния договор, които са получили 15 000 лв. Уговорката за връщане на даденото от купувача, който е изправна страна и е развалил договора поради виновно неизпълнение /в тази част капарото изпълнява функцията на аванс/, независимо от размера на паричната сума и съотношение към престациите по договора, не противоречи на добрите нрави. Оттук следва, че след като по делото е установено по безспорен начин, че изправната страна, която е дала задатъка от 15 000 лв., се е отказала от договора, то на същата се дължи връщане на получената сума. Нищожността поради противоречие с морала на клаузата се отнася само за онази нейна част, която има характер на неустойка, а не и по отношение на тази част от уговорката, която има характер на аванс.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и са присъдени деловодни разноски за разликата над 750 лв. до 1 500 лв. Искът трябва да се уважи за сумата 15 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1 940 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №48 от 28.06.2012 г. по гр. дело №112/2012 г. на Бургаския апелативен съд в частите, с които е потвърдено решение №13 от 01.03.2012 г. по гр.д.№58/2011 г. на Ямболския окръжен съд за отхвърляне иска на А. И. С. срещу Г. Н. Т. и В. Н. Т. за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и са присъдени на Г. Н. Т. и В. Н. Т. деловодни разноски за разликата над 750 лв. до 1 500 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Н. Т. и В. Н. Т., двамата от [населено място], да заплатят на А. И. С., [населено място], на основание чл.93, ал.2 ЗЗД сумата 15 000 лв., представляваща получен задатък по договор от 30.11.2007 г., както и 1 940 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №48 от 28.06.2012 г. по гр. дело №112/2012 г. на Бургаския апелативен съд в останалата обжалвана част.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.