РЕШЕНИЕ № 526 София, 03. февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Филип Владимиров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 681 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 04.01.2010 г. по гр.д. № 3312/2009, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 06.11.2008 г. по гр.д. № 10987/2007, като е уважен предявеният иск по чл. 227, ал. 1 б. “в” ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за изменението на основанието на предявения иск, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства, както и на материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи, също и за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че предявеният положителен иск се индивидуализира с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба. Когато претендираното право произтича от факт, който не е посочен в петитума на исковата молба и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на ищеца въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право. Когато ищецът заяви становището си по факта (осъществил се е или не се е осъществил), съдът записва неговото изявление в протокола и дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Други факти ищецът може да включи в предмета на доказване като предприеме изменение на иска по основание, в общия исков процес – съгласно чл. 214 ГПК, а в производството търговски дела – съгласно чл. 372 ГПК. В приложното поле на чл. 235, ал. 3 ГПК попадат новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право такова, каквото е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. Това не може да бъдат факти, които са основание на нов иск. За ответника, правно релевантните новонастъпили факти са тези, на които се основават негови правоизключващи, правоунищожаващи, правопосгасяващи или правоотлагащи възражения (всички тях той може да направи по-късно съгласно чл. 147 ГПК), а за ищеца – настъпилата в хода на процеса изискуемост на вземането, както и противопоставимост или пораждане на действие за насрещната страна на възникнали права или на извършени изявления. За двете страни, правно релевантните новонастъпили факти са събития, които не зависят от волята на страната, която черпи права от осъществяването им. Факти и обстоятелства, които може да бъдат включени в предмета на делото само чрез изменяването на предявения иск по основание не може да бъдат включени в предмета на доказване, в общия исков процес – след приключване на първото заседание по делото, съответно приключването на съдебното дирене в първата инстанция (когато фактите обосновават размера на предявения петитум); а в производството по търговски спорове – след изтичането на срока за подаване на допълнителна искова молба, съответно приключването на съдебното дирене в първата инстанция (когато фактите обосновават размера на предявения петитум). По първия материалноправен въпрос едни съдилища приемат, че при определяне на нуждата от издръжка липсата на разходи за жилище няма значение, а други съдилища – че липсата на разходи за жилище намалява нуждата от издръжка. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. В средните разходи за издръжка през съответния период от време са включени и разходите за жилище. Както дарителят обосновава своята по-голяма нужда от издръжка с необходимостта от лечение, диетична храна и др. под., така надареният обосновава по-малката нужда от издръжка с липсата на разходи за жилище, притежаването на лично стопанство и др. под. По втория материалноправен въпрос едни съдилища приемат, че при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, притежаването на идеални части от земеделски земи и безвъзмездното отчуждаване на тези земи, както и възможността за получаване на издръжка от трети лица нямат правно значение, а други съдилища – че тези обстоятелства имат правно значение. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Притежаването на земеделски земи или на идеални част от тях позволява на трудоспособния дарител да обработва тези земи и да консумира или реализира доходи от събраната реколта. Ако дарителят е нетрудоспособен или няма условия да обработва земите, той може да ги даде под аренда или да ги продаде. Ако дарителят е отчуждил безвъзмездно земеделските земи след извършването на дарението, чиято отмяна се претендира, следва да се прецени дали сам не се е поставил в нужда. Когато дарителят има право да претендира издръжка от трети лица, отказващият издръжка надарен показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по закон. Нито дължащият издръжка по закон може да възразява, че претендиращият издръжка може да отмени извършени дарения, нито надареният може да възразява, че дарителят може да реализира правото си на издръжка по закон. Надареният не показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по договор. Като си осигурява издръжка по договор, дарителят се издържа от имуществото си. По третия материалноправен въпрос едни съдилища приемат, че материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка са без значение, той отговаря до размера на полученото дарение, а други съдилища – че надареният не проявява непризнателност, ако предоставяйки исканата издръжка, би поставил себе си и лицата, които той е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Потестативното право на дарителя да отмени извършеното дарение не е проявление на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Договорите обвързват страните и трябва да се изпълняват. Потестативното право на дарителя да отмени дарението възниква, когато надареният прояви непризнателност в обществено укорима форма. Затова основанията за отмяна на дарението са умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, при набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, както и при отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Не може да се приеме като проява на непризнателност непредоставянето на издръжка, ако надареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя, така както не е проява на непризнателност умишленият опит за убийство при неизбежна отбрана. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след изпращането на нотариална покана от 02.05.2007 г. истцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като е инвалид в напреднала възраст, нуждае се от лекарства за 100-150 лева месечно, а единственият й доход е от пенсия в размер на 278,69 лева. Ответницата не е изплащала претендираните 100 лева месечно, като възможността й да отдели такава сума е без правно значение. Правилно въззивният съд е приел, че на 02.02.2006 г. ищцата е подарила на ответницата процесната Ѕ ид.ч. от жилище, както и че дарителката е инвалид в напреднала възраст и се нуждае от лекарства за 100-150 лева месечно, а единственият й доход е от пенсия в размер на 278,69 лева. Също правилно съдът е приел, че на 02.05.2007 г. ищцата е изпратила нотариална покана, в която е поискала месечна издръжка в размер на 100 лева, получена от ответницата на 03.05.2007 г. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е обсъждал поведението на ответницата след предявяването на иска на 10.05.2007 г., без да се претендират последиците от неизпълнението след предявяването на иска чрез надлежното му изменяване по основание. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 02.02.2006 г. ищцата е подарила на ответницата процесната Ѕ ид.ч. от жилище, като си е запазила правото на ползване. Ищцата е инвалид в напреднала възраст и се нуждае от лекарства за 100-150 лева месечно, а единственият й доход е от пенсия в размер на 278,69 лева. До месец април 2007 г. тя е живяла при ответницата в нейното жилище, но в края на месеца се е преместила в своето жилище и на 02.05.2007 г. е изпратила нотариална покана, в която е поискала месечна издръжка в размер на 100 лева. Поканата е получена от ответницата на 03.05.2007 г., но до 10.05.2007 г. не е изплатила претендираната издръжка. Видно от изложеното през процесния период от 03. до 10.05.2007 г. ищцата не е имала нужда от издръжка, тъй като през тази седмица тя е била в състояние да покрива нуждите си от получаваната пенсия в размер на 278,69 лева. Отношенията между страните след 10.05.2007 г. нямат отношение към предявения иск, тъй като той не се основава на непризнателност, проявена след тази дата. Ответницата Ю. К. Т. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 04.01.2010 г. по гр.д. № 3312/2009. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З. М. М., Е. [ЕГН] от София срещу Ю. К. Т., Е. [ЕГН] от София за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт № * том * рег. № *** н.д. № * по описа за 200* г. на нотариус П. П., с район на действие Софийски районен съд, вписан вх.рег. № 3815/02.02.2006, акт № **, том ***, д. № ***/200*, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.