Ключови фрази
Престъпления против паричната и кредитна система * режим на внос и износ на валутни ценности * особено големи размери

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№141

 

гр. София,14 април 2010 година

 

 

 

        

          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести  февруари две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

         ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА

                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

                   

 

 

 

 

при участието на  секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от  председателя (съдията) Г. И.

дело № 102/2010 година.

 

 

Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на С. К. – гражданин на Република Г. , за отмяна по реда на възобновяване на производството на въззивно решение от 24.07.2009 г. по в.н.о.х.д. № 2167/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдена присъдата от 20.04.2007г. постановена по н.о.х.д. № 4804/2006 г. на Софийски районен съд.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция упълномощеният з. Л. Ц. поддържа искането, като мотивира доводи за допуснато нарушение на законите-материален и процесуален. Претендираните съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. противоречие между съобразителна част и диспозитив на обвинителния акт, според искателят, са довели до ограничаване правото му на защита – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал.3, т.1 НПК. Според защитата, следващата група нарушения, свързани с оценката на доказателствения материал, са обусловили неправилно приложение на закона, като искателят е признат за виновен и осъден за деяние, което не е съставомерно по чл.251 НК.

Искането, мотивирано с доводи за отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК. По същество се поддържа, след възобновяване на производството да се постанови оправдателен диспозитив или делото да се върне за ново разглеждане, за отстраняване на допуснатите нарушения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че искането е неоснователно и направено при отсъствие на законовите основания за възобновяване на делото.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното:

С потвърдената присъда подсъдимия С е признат за виновен в това, че:

- на 23. 06. 1999 г. в гр. С., ГКПП – Аерогара София на международни линии - „Излизане”, е нарушил режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране чл. 37, т. 2, пр. 2 от ЗСВЦК, чл. 3, ал. 2 от НИВВЦ и чл. 7, ал. 1, т. 3 от НИВВЦ и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери 50 400 / петдесет хиляди и четиристотин / щатски долара с левова равностойност 95 886 000 / деветдесет и пет милиона осемстотин осемдесет и шест хиляди неденоминирани лева/, поради което и на основание чл. 54, вр. чл. 251, ал. 1, пр. 3 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание, чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години.

На основание чл. 251, ал. 2 от НК съдът отнел в полза на държавата сумата от 50 400 щатски долара.

Доводите, поддържани от защитата на осъдения, за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при постановяване на присъдата и възпроизведени с потвърдителното решение, разгледани по същество са неоснователни.

Контролираните инстанции са формирали вътрешното си убеждение по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, след проверка на наличната доказателствена съвкупност, извършена в пълно съответствие с изискванията на чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Въззивната инстанция е изпълнила и основното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК, след като е извършила пълен анализ на претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила, регулиращи доказателствената дейност по отношение събирането, проверката и оценка на доказателствения материал, обосновавайки подробно и убедително отказите да ги приеме за основателни. Такова е положението и по отношение на значителната част от възраженията с които се претендира основанието по чл.348, ал.3, т.1 НПК, обосновано със съображения за несъответствие в датите на извършване на инкриминираното деяние, макар наличната доказателствена съвкупност, от която е изведена посочената в диспозитива дата, да е еднозначна или претендираната различната равностойност на предмета на престъплението, която има своето обяснение с различното по време определяне на равностойността на валутата в левове, но и в този случай съдът не е извършил нарушение, като е приел за установена тази, която е към момента на извършване на деянието.

В настоящето производство съобразителната част на доводите, за основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, по съдържание не се различава от това, което е поддържано пред контролираните инстанции и получило надлежен отговор с потвърдителното решение, включително и по въпросите за фактическата обоснованост на първоинстанционния акт, поради което настоящият състав счита, че не се налага за пореден път да преповтаря тяхното съдържание. Нещо повече, защитата продължава да поддържа същите по съдържане доводи на полето на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като не държи сметка, че контролираната инстанция при постановяване на въззивното решение, по въпросите за проверка и оценка на наличната доказателствената съвкупност, е била длъжна да съобрази и постановеното по к.д. №285/2008г. решение №336/10.07.2008г.на ВКС, ІІ.н.о. с което са дадени указания, за отстраняване на допуснатите при постановяване на оправдателната въззивна присъда процесуални нарушения, свързани именно с неправилна оценка на доказателствената наличност, каквато е била допусната при определяне предмета на доказване по делото, значението на декларацията попълнена от осъдения, както и отсъствието на подпис на първата страница и наличието на такъв положен от осъдения на втората страница-гърба на декларацията с която е декларирал наличие само на 20 000щ.д.. В тази част съдът е изпълнил в пълен обем задължителните, според чл.355, ал.1, т.3 НПК, предписания на касационния състав, поради което не може да става въпрос за допуснати нови нарушения или неотстранени, повтарящи се нарушения при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Затова настоящият състав приема, че при отсъствие на нарушения в доказателствената дейност на въззивния състав, възприетите за установени фактически положения имат надлежна доказателствена основа, при чиято проверка и оценка не са допуснати нарушения, различни от тези за чието отстраняване са дадени задължителни указания в отменителното решение на предходния касационен състав. При това положение доводът за нарушение на закона следва да се провери в рамките на приетата за установена фактическа обстановка.

От фактическа с. е изяснено по несъмнен начин, че на инкриминираната дата - 23.06.1999г., на ГКПП – Аерогара София, международни линии - „Излизане” осъденият С. К. пренасял 70 400щ.д. от които декларирал в митническата декларация само 20 000щ.д.. При последвалата митническа проверка на багажа на осъдения сумата от 70 400 щатски долара била намерена укрита в носената от него моряшка торба.

С оглед на така установените фактически положения не може да има спор, че осъдения е извършил нарушение на приложимото за случая вътрешно законодателство, относно режима на внос и износ на парични средства, вкл. инкриминираната чуждестранна валута и тяхното деклариране на границата, при излизане от страната. Налице е типичен случай на нарушение на материалноправните норми, уреждащи режима на износа на валутни ценности и задължението за деклариране на сумата над 1 000 долара, което е установено по несъмнен начин по отношение на нормативната основа, възприета с въззивното решение. Освен това съставомерността на деянието не може да се постави под съмнение и с оглед на установения и възприет, като равностойност - 95 886 000 /неденоминирани/ лева на недекларираната валута, предмет на престъплението. Това е така, защото признакът за съставомерност, свързан с изискването за особено големи размери, по смисъла на ТР №1/1998г. на ОСНК на ВКС е налице, дори и при друг, значително по–нисък от определения от БНБ фиксинг на инкриминираната чуждестранна валута спрямо левът по това време. Не водят до други изводи и претендираните от защитата несъответствия по отношение на банковите сметки по които е била внесена инкриминираната сума, и последващото и движение по тези сметки. Това е така защото изводът за съставомерност на инкриминираното деяние се основава на данните от извършеното претърсване и изземване на сумата към момента в който осъдения не е изпълнил задължението си да декларира носената валута. Затова съдът не е извършил нарушение като е възприел становището на прокуратурата, предмета на престъплението да възлиза на 50 400щ.д., каквото е било и поддържаното обвинение, макар да е направил законосъобразни констатации, че в конкретния случай осъдения би следвало да отговаря за цялата сума от 70 400щ.д.. Затова, последващото опериране с тази сума от митническите органи, включително внасянето и по различни банкови сметки и сочените от защитата несъответствия в размерите на сумите по сметките са обстоятелства, неотносими към въпросът за определяне предмета на престъплението.

При така установените признаци за съставомерност на инкриминираното деяние въззивния състав не е допуснал нарушение, като е възприел квалификацията по чл.251 НК.

Въззивна инстанция пространно е обсъдила и правилно отклонила като неоснователни възраженията за несъставомерност на деянието от субективна с. , каквото е претендираното отсъствие на умисъл, било поради непознаване на закона или въвеждане на осъдения в заблуждение от друг митнически служител, относно задължението за деклариране. Извършения обективен и пълен анализ на доказателствените източници в тази част е позволил да се направят обосновани и законосъобразни изводи, относно субективната с. на изпълнителното деяние, кореспондиращи с указанията на предходния касационен състав, дадени с отменителното решение в тази част и споделяни от настоящият състав, поради което не се налага да бъдат преповтаряни, допълвани или коригирани.

Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като приема, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК

 

Р Е Ш И:

 

Оставя без уважение искането на осъдения С. К. , за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение от 24.07.2009 г. по в.н.о.х.д. №2167/2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдена присъдата от 20.04.2007г., постановена по н.о.х.д. №4804/2006г. на Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

 

2.