Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * конкуренция на права * възстановяване правото на собственост * нередовност на исковата молба * план за земеразделяне

Р Е Ш Е Н И Е
№ 483/2010 г.
гр. София, 20.01.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 39 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 801 от 26.07.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 138 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 163/2008 год. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната от Б. Д. И. част, с която същият е осъден да предаде на И. Г. М., Е. Г. П., Ю. Н. М., Е. П. А. и И. П. М. владението върху нива, представляваща имот № 063002 в землището на с. Б., местността „П. с.”, с площ от 4.701 дка, при описните в решението граници.
Касаторът Б. Д. И. поддържа становище за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по преждевременно предявен иск за собственост на имот, който не е възстановен на ищците с решение на поземлената комисия в нови реални граници, съгласно чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на собствеността върху този имот за ищците не е завършена и право на собственост върху реално определен имот не е възникнало. Евентуално същият поддържа становище за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите.
Ищците са оспорили касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение е уважен предявения против касатора ревандикационен иск за имот № 063002, поради възникналата конкуренция между неговото право на собственост, основано на възстановяването на имота с решение на поземлената комисия от 14.07.99 год. и влезлия в сила план за земеразделяне и възстановеното на ищците право на собственост в съществуващи или стари реални граници с решение от 24.03.99 год., изменено с решение на районния съд в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, като въззивният съд отдал приоритет на ищците, на които собствеността е възстановена по-рано.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищците се легитимират за собственици на възстановения им по ЗСПЗЗ земеделски имот, попадащ във влезлия в сила план за земеразделяне, обн. Д. в. бр. 59 от 29.06.99 год., на основание постановеното съдебно решение след тази дата – от 7.03.2000 год. и допълнително такова от 8.06.2000 год. по гр. д. № 1139/99 год., поради което и ответникът, сега касатор Б. Д. И., не може да противопостави своите права върху имота, възстановен му на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК по въпроса за материалноправната легитимация на основание постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдебно решение, по жалба против решението на поземлената комисия. Съдебната практика, включително и задължителната такава /ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, т. 1/, представена от касатора, приема последователно, че индивидуализирането на земеделските земи, включени в кооперативните организации, с което са били премахнати реалните им граници, се определя с посочване на тези реални граници в решението на поземлената комисия, като необходим правен акт за определяне на тези реални граници и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализация и затова то има конститутивно действие. ОСГК на ВКС в цитираното тълкувателно решение е разяснило, че това се отнася и за двата вида решения за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници – чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Горната съдебна практика е правилната такава и въз основа на нея, съгласно чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира оплакванията в касационната жалба за основателни, поради следните съображения:
Ищците не могат да се легитимират като собственици на спорния земеделски имот с решението на поземлената комисия от 16.10.93 год., което е по чл. 18, ал. 2 ППЗСПЗЗ, нито с последващото от 24.03.99 год., по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези две решения по подаденото от тях заявление за възстановяване на собствеността не са и представени, а данните по делото са за обжалване на второто такова в производството по гр. д. № 1139/99 год. на Старозагорския районен съд. С решение от 7.03.2000 год., поправено с друго от 8.06.2000 год., е признато правото на възстановяване на наследниците на Г., Н. и П. М. на нива от 28 дка, в м. „П. с.”, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Решение на поземлената комисия, съобразено с това съдебно решение с определения способ на възстановяване на имота не е представено, а и не се твърди да е постановено от поземлената комисия. С оглед влезлия в сила преди постановяване на съдебното решение план за земеразделяне спорният имот, идентичен с част от горния, което е установено от техническата експертиза, е възстановен с решение № 03-13 от 14.07.99 год. на наследниците на К. К. Т. и К. Т. С.. Поради това и при липса на решение на поземлената комисия, сега ОбСЗ, която е компетентният орган по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, за възстановяване на имота в стари реални граници, или в нови такива, с оглед влезлия в сила план за земеразделяне, не е налице годен обект на търсената от ищците с предявения ревандикационен иск защита. В случая е налице признаване на правото им на възстановяване на собствеността върху имота на наследодателите им, но не е завършена процедурата по възстановяване на правото на собственост, което обосновава извода за недопустимост на предявения иск. В този смисъл настоящият състав споделя представената съдебна практика – решение № 1814 от 10.11.98 год. по гр. д. № 1141/98 год. на V г. о. на ВКС, решение № 413 от 13.04.94 год. по гр. д. № 1005/93 год. на ІV г. о. на ВС, решение № 410 от 10.01.94 год. по гр. д. № 397/93 год. на петчленен състав на ВКС. Поради това и въззивното решение, като недопустимо следва да се обезсили и производството по предявения против касатора иск бъде прекратено.
Извън горните съображения за недопустимост на производството следва да се отбележи и следното: След първото отменително решение на касационната инстанция при повторното въззивно разглеждане на делото ищците, в изпълнение на указанията на съда за отстранявене на нередовности в исковата молба, са подали молба от 17.06.2008 год. за уточняване на първоначалната им искова молба, с искане за осъждане на ответника Д. П. Д. да предаде владението на спорния имот № 063002. С молба от 14.08.2008 год. са приложили и поправена искова молба, вписана в С. по вписванията гр. С. З. на 16.10.2008 год. против посочените в нея ответници, между които не е посочен Б. Д. И., а твърденията са, че процесният имот е собственост на Д. П. Д. и искане същата да им предаде владението на имота. Представено е и удостоверение за данъчна оценка на имота на нейно име. Без да вземе предвид и изясни тези обстоятелства, въззивният съд се е произнесъл по иска срещу Б. Д. И., конституиран като ответник преди уточненията в исковата молба и поправената такава.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 138 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 163/2008 год. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта му, с която е осъден Б. Д. И. от гр. С. да предаде на И. Г. М., Е. Г. П., Ю. Н. М., Е. П. А. и И. П. М. владението на нива, представляваща имот № 063002 в землището на с. Б., местността „П. с.”, шеста категория, с площ 4.701 дка, при описаните в решението граници и съседи и в частта за разноските в негова тежест и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения срещу него иск по чл. 108 ЗС.
В останалите му части въззивното решение не е обжалвано.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: