Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр.София, 03 април 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 259 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Я. С. О. и В. А. О. срещу присъда № 24 от 13.11.2017 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, ІV-ти състав, постановена по ВНОХД № 269/2017 г.
В жалбата, подадена от защитника на подс. О. се настоява за допуснати при въззивното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като е направено искане за отмяна на въззивната присъда и за оневиняването на подсъдимата. В представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към жалбата са изложени съображения, предназначени да обосноват нарушаване на заложените в чл. 14 и чл. 303, ал. 2 НПК принципни положения. Според защитника поведението на подсъдимата е несъставомерно по текста, по който е ангажирана наказателната й отговорност. С допълнението към жалбата е направено искане за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд след отмяна на оспорената присъда.
С подадените от защитниците на подс. О. касационна жалба и две допълнения към нея се поддържат и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно е поискано оправдаване на подсъдимия или намаляване на размера на наложеното му наказание.
В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подс. О. поддържа съответната жалба и допълнението към нея, направените искания, както и доводите в тяхна подкрепа. Отправя и нова претенция към касационната инстанция - за евентуално изменяване на въззивната присъда с намаляване на размера на наложеното на О. наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на двете жалби без уважение. Заявява становище за законосъобразност на въззивната присъда. Счита, че при въззивното разглеждане на делото и при постановяването на оспорения въззивен съдебен акт са спазени процесуалния и материалния закон, а отмерените наказания са справедливи.
Подсъдимата О. заявява солидарност с казаното от защитника си. Отправя искане за намаляване на размера на наложеното й наказание.
Подсъдимият О. и защитника му, редовно призовани, не вземат лично участие в съдебното заседание.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:
С присъда № 2 от 12.01.2016 г., постановена по НОХД № 2613/2015 г., Софийският градски съд-Наказателно отделение, 24-ти състав е признал подсъдимата В. А. О. за невиновна в това на 04.08.2014 г. в [населено място],[жк], [улица] без надлежно разрешително да е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 1,15 гр. хероин, на стойност 57,50 лв., поради което и на осн. чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК.
С тази присъда подсъдимият Я. С. О. е признат за невиновен в това на 04.08.2014 г. в [населено място], [улица], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително да е разпространил и да е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин, с общо нетно тегло 8,20 гр., на обща стойност 670,40 лв., поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В рамките на упражнен по инициатива на прокурора инстанционен контрол горепосочената присъда е отменена с оспорения по касационен ред въззивен акт и всеки от подсъдимите е признат за виновен и е осъден по възведеното срещу него обвинение, съответно - подс. О. за престъпление по чл. 354а, ал. 1вр. чл. 26, ал. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6000лв., а подс. О. - за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК й е наложено наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. С присъдата е постановено подсъдимият О. да изтърпи ефективно наказанието, свързано с лишаване от свобода при условията на първоначален „строг режим“, а изпълнението на наложеното на подсъдимата О. наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК, като от срока на лишаването от свобода на Я. О. е приспаднато времето, през което този подсъдим е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК въззивният съд е възложил заплащането на направените по воденето на делото разноски в тежест на двамата подсъдими.
Жалбите срещу тази присъда са неоснователни. Доколкото в тях и в допълненията към тях се съдържат сходни в голямата им част възражения за процесуални нарушения, това допуска паралелното им разглеждане.
Известен дял от допълнението към касационната жалба на защитата на подс. О. заемат възраженията, свързани със съдебната оценка на гласните доказателствени източници, тяхната достоверност и правилността на фактическите изводи на въззивния съд. По същество тези възражения оспорват обосноваността на атакувания съдебен акт, независимо от класифицирането им към предназначените да установят наличие на допуснати съществени процесуални нарушения аргументи. Предвид ограничителните норми на чл. 347 – чл. 348 НПК касационната инстанция няма правомощия да обсъжда доказателствените материали по същество и на тази база да формулира изводи за доказаност или недоказаност (разбира се, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, която в случая не е налице). Поради това в рамките на настоящото производство отговор по касационен ред могат да получат единствено доводите срещу законосъобразността на цялостния процес по формиране на вътрешната увереност на контролирания съд по релевантните факти.
Дистанцирана от съдържанието на контролирания акт е преценката на защитниците, че той е немотивиран, защото не съдържа отговор на направените във въззивното производство възражения от защитата (според жалбата на адв. Н.) и игнорира гласни доказателства, събрани от първостепенния съд (според двете касационни жалби). Всъщност в жалбата на адв. Н. не са конкретизирани онези от възраженията, които този защитник е поставил на вниманието на въззивния съд и които са останали без отговор, а единствено е направено внушение, че такова нарушение съществува, като общо и абстрактно е заявена претенция в този смисъл. При това положение и в рамките на така предопределения със самата жалба логически минимум може единствено да се отбележи, че съставът на САС е дал отговор на всички, изложени пред него съществени възражения на страните, документирани в протокола от проведеното съдебно заседание, в т.ч. и на възраженията на защитата срещу възможността да се ползват като годни доказателствени средства протокола за претърсване на жилището на двамата подсъдими, както и протокола за личен обиск на подсъдимата О., както и на възраженията за нарушаване на процесуалните правила при провеждането на разпитите на присъствалите при посочените следствени действия като поемни лица граждани, вкл. и поради упражнен върху някои от тях „натиск“; относно възможността иззетите при претърсването наркотични вещества да са били държани на местата, на които са се намирали при започването на претърсването и на които са били възприети от поемните лица, както и на възражението, че поемните лица не са видели какво и от къде се изземва (стр. 9 - 12 от мотивите към въззивната присъда).
Въззивният съд е бил изчерпателен при излагането на аргументите, които са го мотивирали да отхвърли формулираното от първостепенния съд убеждение за недоказаност на обвинението срещу двамата подсъдими, като присъдата позволява да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Заложеният в нея доказателствен анализ не само не е основан на игнориране на доказателствени източници, както се твърди в двете касационни жалби, а следва строго очертания от процесуалните норми и от правилата на логиката път. Извършена е цялостна проверка и старателна преценка на всички доказателствени материали, като за тази цел са използвани легални критерии. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, като противно на твърдяното в касационните жалби не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост в подхода, нито е налице игнориране на доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не би могъл да обсъжда доказателствени източници, каквито не се съдържат в материалите по делото, както е в случая с твърдяните от защитата на подс. О. негови обяснения по делото. В нито един процесуален етап от развоя на делото този подсъдим не е давал обяснения по обвинението срещу него. Поради това, ако въззивният съд не се е ангажирал с коментар на негови обяснения, то е не поради тенденциозното им игнориране, а поради физическата липса на такива обяснения.
Неоснователно е възражението за проявена от въззивния съд тенденциозност при обсъждането на доказателствата и липса на обективност при тяхната оценка. Несъгласието на касаторите е основно по отношение на подхода на въззивната инстанция при наличните противоречия между част от доказателствените източници от двете фази на производството (между показанията на свидетелите А., А. и Т. от досъдебното производство и съобщеното от тях при съдебното разглеждане на делото) да кредитира с доверие онези от тях, които са от естество да подкрепят тезата на обвинението. В НПК обаче не се съдържа забрана за постановяване на осъдителен акт, когато отделни доказателства или доказателствени източници са с противоположна насоченост. Щом са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14, ал. 1 НПК, на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК и убеждението на съда по фактите е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, възражението, че възприемането на обвинителната теза е в отклонение от процесуалния регламент се явява лишено от основания. Такъв именно е настоящият случай. Въззивният съд не е подминал факта на вариативната нагласа на посочените свидетели към фактите, като оценката, която е дал на техните показания е основана на професионално обсъждане на тяхното съдържание, съобразяване на вътрешно-логическите му характеристики и съгласуваността му с останалите доказателства по делото. Няма недостатъци в правилността и в последователността на съдебните разсъждения, които да компрометират формулирания от състава на САС познавателен резултат.
Обсъдено е поставеното и във въззивното производство от защитата на подс. О. възражение, че показанията на А., А. и Т. от предходната процесуална фаза са били дадени под полицейски натиск и принуда. Въззивният съд е коментирал възможността всеки от тримата свидетели да е бил подложен на полицейско насилие, ориентирано към склоняването му да свидетелства по начин, различен от възпроизвеждането на истината. Съобразен е факта, че в предходната процесуална фаза К. А. е била разпитана и пред съдия, като не твърди по времето на този й разпит да се е сблъскала с хора и с поведение, притеснили я при даването на показания и по изкуствен начин, чрез психическо и/или физическо въздействие, да е била мотивирана да даде показания с невярно съдържание. Третирането на показанията на тримата посочени свидетели от досъдебното и съдебното производство е извършено не произволно, както се твърди от защитата, а по процесуално допустим начин, който гарантира възможността за достигне на истината - чрез извършване на прецизен анализ на съдържанието на свидетелските показания, на обективна и задълбочена оценка на същите и съпоставянето им с останалите налични по делото доказателства. Въззивният съд е изложил аргументи, относими към смисловия и информационния капацитет на съобщеното от всеки от тях в двете процесуални фази, показващи извършена преценка за вътрешна и външна тяхна съгласуваност и стриктно следване на правилата на формалната и аргументативната логика. Съобразен е факта, че показанията на А., А. и Т. от досъдебното производство представят съвпадащите гледни точки на няколко лица, заявили ги независимо един от друг веднага след инкриминираните събития, вкл. и в процедура по чл. 223 НПК (по отношение на показанията на свид. К. А.). Съобразено е и пълното тяхно информационно съответствие със съобщеното от свидетелите Й. Д. и Р. Г., участвали в оперативното наблюдение на обитавания от двамата подсъдими имот в процесния ден и възприели посещението на свидетелите К. А. и Г. А. в него и осъществената между К. А. и подс. О. размяна. Все в тази връзка качествено е анализиран факта на намирането в дома на подсъдимите и в дрехите на О. на инкриминираните количества хероин, както и красноречивия факт на пълна идентичност на закупеното от К. А. количество хероин с иззетия от дома на подсъдимите наркотик като вид и концентрация на активно действащата съставка. Именно внимателният анализ на съобщеното от тримата посочени свидетели в двете процесуални фази и съпоставката му с останалите, налични по делото доказателства, е дал основания на въззивния съд да приеме, че в показанията на тези свидетели от досъдебното производство се съдържа не "полицейската истина", а са възпроизведени факти и обстоятелства, които действително са се случили и съответстват напълно на реалността.
Претенцията за незаконосъобразно ползване на показанията на свид. Й. Д. е сведена до представяне на собствената на защитата на подс. О. перспектива към тяхното съдържание от гледище на потребностите на защитавания персонален интерес, като се твърди, че изложението на този свидетел представлява „свидетелстване по слух“. Всъщност свид. Д. е бил част от екипа, осъществил оперативно наблюдение на къщата на двамата подсъдими в процесния ден и в показанията си пред съда е възпроизвел не сведения, узнати чрез неустановими източници и съответно с непроверима достоверност, а собствените си възприятия от срещата на подсъдимия и К. А. в процесния ден, от осъществената между двамата размяна и от предприетото по-късно в същия ден претърсване в обитаваната от двамата подсъдими къща. Съответно показанията му пред съда пряко и непосредствено установяват обстоятелства, свързани с основния факт в процеса - държането на наркотични вещества от подс. О. и извършената от него на инкриминираната дата продажба на такова вещество на свид. А.. В този смисъл липсва нарушение на чл. 117 НПК и за въззивния съд не е съществувала процесуална пречка да ползва съобщеното от Д. като годен доказателствен източник.
В допълнението към касационната жалба от защитника на подс. О. се възразява срещу процесуалната допустимост на гласните доказателства, изводими от протоколите за разпит на свидетелите Д. и Г. от досъдебното производство, тъй като са изготвени чрез цялостно копиране и пренасяне на съдържанието на единия от тези протоколи в съдържанието на другия от тях. Въпросът уместно е поставен, доколкото по този именно начин, т.е. чрез очевидно ползване на компютърната функция copy-paste са изготвени протоколите за разпит на свидетелите Й. Д. и Р. Г. в досъдебното производство. Такъв маниер на работа представлява на практика сурогат на изпълнение на правомощията на разследващия орган и несъмнено е порочно, като манифестира отказ от съвестно изпълнение на функции, липса на респект и уважение към извършваната работа и неглижиране на практическата полза и смисъла от нея, като в крайна сметка опорочава процесуалната дейност по събиране и закрепване на съответните доказателства. Без съмнение, когато няколко лица едновременно са наблюдавали едно и също събитие може да се предполага, че те са го възприели по идентичен начин. Но това е само хипотетична възможност, доколкото индивидуалната способност за правилно и пълноценно възприемане, запаметяване и възпроизвеждане е всякога обусловена от строго субективни фактори, като моментната концентрация на вниманието, физическото и моментното емоционално състояние, нагласата на паметта и пр. Правото на съответния орган да прецени колко и кои лица следва да бъдат разпитани, за да се обезпечи изясняването на фактологията съществува паралелно със задължението на този орган добросъвестно и професионално да изпълни процедурата по разпит на всяко от допуснатите от него като свидетели лица, за да се гарантира от една страна процесуалната валидност на техните показания, а от друга страна да се прецени влиянието на горепосочените субективни фактори.
Принципната основателност на коментираното възражение обаче не компрометира работата на въззивния съд и постановената от него присъда, като не е налагала цялостно изключване на показанията на свидетелите Д. и Г. от доказателствената съвкупност, както се настоява от страна на защитата, доколкото и двамата посочени свидетели са дали показания в хода на съдебното следствие. В рамките на проведен съобразно с правилата на НПК съдебен разпит всеки от двамата е изложил пред съда устно и непосредствено спомена си за процесните събития, възпроизвеждайки собствените си възприятия от тях, вкл. за срещата между подс. О. и свид. К. А. и случилата се между двамата размяна, последващото задържане на А., А. и Т. и установяването у първата от тях на пакетче с хероин, за което тя (според показанията на свид. Г.) е съобщила, че го е закупила от О.; за извършеното по-късно претърсване в дома на двамата подсъдими; за пребиваването на О. в този дом към момента на това действие; за опита на подсъдимата да скрие иззетите впоследствие полиетиленови пакетчета с наркотично вещество. А доколкото при първоинстанционното разглеждане на делото е била приложена процесуалната техника по чл. 281 НПК към показанията на Д. и Г., чрез нея са приобщени било то сведения относно несъществени детайли от събитията, като това колко и кои точно полицейски служители са участвали в оперативното наблюдение на адреса или сведения относно факти, установими и чрез други доказателства, като датата на събитията, точния брой на иззетите опаковки с хероин и местата, където те са били намерени при извършеното претърсване.
Направеното от защитника на подсъдимия О. възражение за незаконосъобразно извършване на личния обиск на подс. О. и изложените в тази връзка аргументи са изцяло в интерес на подсъдимата, а не на О.. Подсъдимият е сред страните, които могат да подават касационна жалба само когато са нарушени техните права и законни интереси, като не могат да се позовават на нарушения на чужди права, преследвайки собствен интерес от отмяна на съдебния акт (арг. от чл. 349, ал. 3 НПК). В настоящия случай, в коментираната жалба не са посочени, а и не се установява по делото интереси на О., които да са били нарушени чрез допуснатите според защитника му нарушения при провеждането на обиска на подсъдимата О. и при съставянето на протокола за това следствено действие. Независимо от направената констатация касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че в принципен план евентуалните пропуски при започването на обиска, свързани с неразясняване на правата на поемните лица сами по себе си не рефлектират върху законосъобразността на извършеното следствено действие и върху процесуалната годност на съставения за него протокол, както счита защитата. По-важно е дали обективно са били създадени необходимите условия, за да реализират поемните лица функциите си на такива пълноценно - дали са присъствали при извършването на съответното следствено действие от неговото начало до финализирането му, дали са имали обективна и субективна възможност да възприемат обстоятелствата, при които е протекло то и всички действия на компетентните органи по извършването му, съотв. по намирането и изземването на предмети, документи и пр. и тяхното описване в съставения протокол. В останалата им част възраженията, свързани с извършването на обиска на О. са възражения по обосноваността на въззивната присъда, като отделно от това те са били поставени на вниманието на въззивния съд и са получили съответния обоснован и подчинен на фактите по делото и закона отговор. Този съд е изследвал достатъчно задълбочено условията, при които е протекъл обиска на подсъдимата, включително анализирайки показанията на разпитаните поемни лица от двете процесуални фази (стр. 10-12 от мотивите към въззивната присъда), като по този начин е обосновал отсъствието на основания за изключване на протокола за обиск на подсъдимата от доказателствената съвкупност.
При това положение и след като изследването на фактическите обстоятелства по делото от страна на въззивната инстанция е протекло при строго спазване на законовите изисквания, гарантиращи достоверност на резултата, няма причина да се отрече, че е постигнато пълно реализиране на принципа за разкриване на обективната истина.
Въз основа на правилно установените факти въззивният съд е приложил материалния закон точно, като е извършил качествена съпоставка между наличния фактически материал и нормата на чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК по отношение на всеки от подсъдимите, тълкувайки тази норма по единствения възможен юридически точен начин. Всъщност, възражението на защитника на подс. О. за неправилно приложение на материалния закон е направено единствено като следствие от претендираните с конкретната касационна жалба съществени процесуални нарушения, наличието на каквито не бе потвърдено при извършената касационна проверка. Ето защо това възражение също следва да се отхвърли като неоснователно.
Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата поддържа невярното твърдение, че В. О. е обвинена и е осъдена за това, че синът й е държал в жилището им наркотични вещества. Всъщност, предмет на престъплението, за което подс. О. е обвинена, а впоследствие е призната за виновна и е осъдена от въззивния съд е количеството от 1,15 грама хероин, разпределено в 11 полиетиленови опаковки, намерени у самата О. при извършения й на 04.08.2014 г. личен обиск. Този факт недвусмислено обуславя връзката именно на подсъдимата с това вещество.
Искането, направено от защитника на подс. О. в съдебното заседание пред настоящия състав за смекчаване на наложеното на тази подсъдима наказание поставя необходимост от припомняне на пределите на касационната проверка. Тези предели, съгл. чл. 347, ал. 1 НПК се определят с касационната жалба, съотв. с касационния протест чрез посочване в тях на поддържаното касационно основание и доводите, които го подкрепят. Характеристиката на касационното производство като контролно-отменително изключва възможността за извършване на служебна проверка от касационната инстанция за наличие на обстоятелства, мотивиращи касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В рамките на това производство съдът се произнася единствено по приложението на закона и както бе отбелязано, в рамките, очертани с касационните протест и/или жалба – по посочените в тях касационни основания и съобразно с подкрепящите ги аргументи.
В случая в подадената от адв. Н., като защитник на В. О. касационна жалба са заявени единствено основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като претенцията е за допуснати при постановяването на въззивната присъда съществени нарушения на процесуалните правила и произтекло от това неправилно прилагане на материалния закон. От гледище на тези възражения и на подкрепящата ги аргументация, съдържанието на конкретно коментираната част от пледоарията на защитника на подс. О. в лицето на адв. Н. практически представлява непредвидено в закона допълнително сезиране на касационния съд чрез обосноваване тепърва на немотивирано в касационната жалба основание за отмяна на въззивната присъда – явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. По този начин се нарушава принципа за лимитиране на касационната проверка от основанията, посочени в касационната жалба или протеста. Отклонение от този принцип е допустимо единствено в две хипотези – в тази по чл. 347, ал. 2 НПК и втората, изводима от правомощието на ВКС по чл. 124 от Конституцията на Република България за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона – при констатиране на абсолютни процесуални нарушения или на такова нарушение на материалния закон, което по съществен начин уврежда правата на подсъдимия. В тези случаи намесата на върховната инстанция е легитимна, доколкото те засягат конституционните основи на правосъдието. Към настоящия казус обаче тези хипотези са неприложими, поради което е невъзможно да се разширяват пределите на касационната проверка, извън посочените в съответната касационна жалба основания.
Що се касае до възражението за явна несправедливост на наложеното на Я. О. наказание, то е неоснователно. Несъгласието на защитата със съдебните изводи по този въпрос е подкрепено с доводи за недобро здравословно състояние на този подсъдим, полагането от негова страна на грижи за детето си и неразумният срок на наказателното производство. Онези от така посочените от защитника обстоятелства, които са потвърдени в процеса, вече са отчетени от въззивния съд, а именно наличните здравословни проблеми, които съпътстват О.. Що се касае до твърдението, че този подсъдим полага грижи за отглеждането на дете, извън споделеното в жалбата твърдение в този смисъл, няма обективни данни по делото, които да обосноват, че О. има дете/деца и че той е единственият или с водеща роля при тяхното отглеждане.
Наказанието от три години лишаване от свобода и кумулативно наложената глоба е пропорционално спрямо конкретно извършеното престъпление и личността на подсъдимия. Съставът на САС е направил обстойна и качествена съпоставка на обстоятелства с действителна значимост за отмерването на приложимата санкция, отчитайки като смекчаващо отговорността обстоятелство недоброто здравословно състояние на подсъдимия, а като отегчаващо обстоятелство - предходното негово осъждане за извършени в реална съвкупност редица престъпления, отбелязвайки справедливо факта, че сред тях няма такива, свързани с наркотични вещества. Неправилно обаче въззивният съд е преценил като значим за отмерването на приложимото наказание факта на осъществяването на две отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление. Всъщност наличието на поне две отделни, обективно и субективно свързани помежду си престъпни прояви от един и същи вид е необходимо условие въобще за наличието на продължавано престъпление, като форма на усложнена престъпна дейност. Значим фактор обаче е разнородният характер на проявената престъпна активност, реализираща две от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК. Значим фактор е и вида, както и стойността на наркотичното вещество, която преценена към датата на инкриминираните събития може да се определи като такава в значителен размер. Наред с това, останало е неоценено от стана на състава на САС обстоятелство, несъмнено влияещо върху отговорността на подс. О., а именно установеното чрез кредитираните с доверие от въззивния съд показания на свидетелите А., А. и Т. от досъдебната фаза, че в течение на продължителен период преди процесната дата този подсъдим (както и неговата майка и подсъдима по делото В. О.) е бил активно ангажиран с пласирането на хероин на територията на квартала, в който живее, като без задръжки сам е обхождал района му и е предлагал наркотични вещества на различни лица.
Наложеното на подс. О. наказание е адекватно, както от гледище на горепосочените обстоятелства, така и от гледище на същността му да бъде средство за индивидуално въздействие и за стимулиране на подсъдимия към спазване и на отговорностите, които има като член на обществото. Доколкото това наказание гарантира постигането на нужния баланс между обществения интерес от санкциониране на престъпната проява и индивидуалния интерес на самия подсъдим от налагане на справедливо наказание, не се налагала корекция в размера му.
Няма причини продължителността на процеса да бъде ценена сред обстоятелствата, предопределящи смекчаване на наказанието. Така направеното възражение не е съпътствано с излагане на конкретни съображения в негова полза. Преценката относно разумната продължителност на наказателното производство от гледище на изискванията на чл. 22 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧ се основава на обстоятелства като обем и сложност на делото и поведение на подсъдимия и органите на досъдебното производство и съда. В случая целият период на наказателното производство, началото на който е от датата на инкриминираните събития до приключването на касационното производство е около 4 г. и 6 месеца, като една година и десет месеца от този период е забавянето на процеса в рамките на първоинстанционното, въззивното и касационното производства по причини, свързани с поведението на подсъдимите и защитата. Коректността изисква да се отбележи и едногодишния престой на делото в първостепенния съд след постановяването на присъдата от този съд. Но този факт, нито сам по себе си, нито в съчетание с факта на общата продължителност на процеса при посочения вече принос и на самите подсъдими и техните защитници не оправдава извод за надхвърляне на границите на разумната продължителност на наказателното производство, за да се прибегне до намаляване на наложеното на подс. О. наказание на това основание.
Доколкото след постановяването на въззивната присъда прилаганата спрямо подс. О. мярка за неотклонение е изменена от подписка в домашен арест и до настоящия момент тази мярка е актуална, с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК следва да се зачете времето, през което тя е прилагана по отношение на Я. О..
Поради така констатираното отсъствие на претендираните касационни основания при постановяването на оспорената въззивна присъда и осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 24 от 13.11.2017 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, ІV-ти състав, постановена по ВНОХД № 269/2017 г.
На осн. чл. 59, ал. 1, т. 2 НК приспада и зачита времето, през което по отношение на подсъдимия Я. С. О. е изпълнявана мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 13.11.2017 г. до влизането на въззивната присъда в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.