Решение по т.д. №247-19 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е №20 гр. София,11.02.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 29 януари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №247/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на В. И. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №2507 от 30.102018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №1518/2018 г., в частта, с което е отменено първоинстанционното решение № 61от 04.01.2017 г. по гр.д. № 1607/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил уважен искът на същия срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 105 000 лева и 250 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 22.08.2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът за тази част е отхвърлен от въззивния съд В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: нарушен е чл. 52 ЗЗД, относно преценка на конкретните фактори за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и изводите на съда за степента на болките и страданията претърпени от пострадалия са необосновани. КЖ се поддържа в открито заседание от пълномощника на страната. Ответникът по касационната жалба ЗД „Лев Инс“ АД-София в писмен отговор счита същата за неоснователна. Поддържа становището чрез процесуалния си представител в откритото заседание. С определение №585 от 23.10.2019 г. , постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно на ищеца са причинени следните травматични увреждания: счупване на тялото на дясната бедрена кост, пунктиформена рана на дясното бедро, закрито счупване на дясната коленна капачка, закрито счупване на дясната петна кост, остеомелит на същата, травма на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб, Проведени са две последователни оперативни намеси.В последствие се е възбудило гнойно огнище в дясната пета, което е наложило оперативно премахване на нежизнени фрагменти от петната кост и изчистване на раната. Счетена е за доказана причинно-следствената връзка на остеомелита с причинените травми от ПТП. Същото е установено за гнойно-възпалителния процес, който е засегнал бедрената кост. Вещото лице, изслушано в производството пред въззивния съд, е освидетелствало пострадалия и е констатирало , че на дясното му бедро има все още три открити рани с дренажи за отделяне на гноен секрет.Дясната тазобедрена става е със значително затруднено движение, което се отнася и за съответните коленна и глезенна стави. С изложеното и искът е счетен за неоснователен над размера от 150 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди. Прието е и съпричиняване на вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в съотношение на 30 на сто, изразяващо се в управление на МПС/ мотоциклет „Кавазаки“/ от страна на пострадалия с позволена, но несъобразена с конкретните атмосферните условия/ дъжд и мокра пътна настилка/ скорост, доколкото според заключението на в.л. по САТЕ, ако същият е карал с 24 км.ч. ударът и последствията от него, биха могли да се избегнат. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от ищеца,вследствие на виновно причиненото ПТП -тежките травматични увреждания , продължителността и вида на оперативното лечение и тежките остатъчни явления: намалени обеми в движението на дясната тазобедрена става и на десните коленна и глезенна стави и отстраняването на част от дясната пета . При това положение и с оглед възрастта на пострадалия към датата на настъпване на процесното ПТП /32 години/, настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 160 000 лева. Частично необосновани са и изводите на въззивния съд, относно обема на съпричиняване от 30 на сто, при положение, че пострадалият е управлявал мотоциклета си в рамките на позволената, максимална скорост за конкретния участък от пътя-50 км.ч., но над 24 км.ч., до която скорост, според вещото лице, ударът между двете МПС би могъл да се избегне. С оглед доказаното виновно поведение на водача на МПС,чиято ГО е обект на застраховане, като причина за инцидента и като взима в предвид мократа настилка и намалената видимост в дъждовни условия, изискващи повишено внимание при управление на МПС и за двамата участници в движението, съдът намира, че пострадалият е съпричинил вредоносният резултат в обем на 20 на сто, с които и общодължимото обезщетение следва да бъде редуцирано до размера на 128 000 лева. До този размер решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени като неправилно и съответно прекият иск срещу застрахователя да се уважи като се присъдят още 23 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва, съгласно чл.409 КЗ, т.е. , в случая от датата на завеждане на ИМ, от която дата / 07.02.2017 г./ е поискана от страна на ищеца . С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора, като присъди в полза на пострадалия при ПТП още 23 000 лева. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 460 лева, както и 345,79 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. В полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 25 ал.1 от НЗПП във вр. с чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №2507 от 30.102018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №1518/2018 г., в частта, с което е отменено първоинстанционното решение № 61от 04.01.2017 г. по гр.д. № 1607/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил уважен искът на В. И. М. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 105 000 лева и 128 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 22.08.2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът за тази част е отхвърлен от въззивния съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София да заплати на В. И. М. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 23 000-двадесет и три хиляди лева застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 22.08.2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 07.02.2017 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС”АД-София да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв сумата от 345,79 лева- възнаграждение на адвокат В. О. от САК за процесуална защита на касатора В. И. М. в касационната инстанция, определено съобразно уважената част от иска от ВКС. ОСЪЖДА В. И. М. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗК „ ЛЕВ ИНС”АД-София сумата от 100 лева-разноски пред настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 25 ал.1 от НЗПП във вр. с чл.78 ал.8 ГПК . ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС”АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 460 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.