Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 19.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 2801 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Д. К. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 92/ 28.02.2013 г. по в.гр.д.№ 13/13 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 334/ 31.10.2012 г. по гр.д.№ 1382/11 г. на Велинградския районен съд, като е уважен предявеният от Б. И. Б. и Г. И. Б. против Г. Б. Б. и Я. Б. Е. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за установяване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението на 30 кв.м., представляващи реална част от УПИ VІІ-* в кв.1141 по плана на [населено място], като е отхвърлен предявеният от ответниците насрещен иск за собственост за същия обект. Молителката твърди, че е съпруга на ответника Г. Б. Б. по силата на сключен през 1965 г. граждански брак между тях /към молбата е приложено копие от удостоверението за граждански брак/ и предметът на спора е тяхна съпружеска имуществена общност. На това основание заявява, че има качеството на обвързано от влязлото в сила съдебно решение трето лице по смисъла на чл.304 ГПК и моли за неговата отмяна. Ответниците по молбата за отмяна- Б. И. Б. и Г. И. Б. оспорват същата с твърдението, че е подадена от лице, което не е обвързано от влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл.304 ГПК, тъй като предметът на спора не представлява съпружеска имуществена общност. Претендират разноски. Ответницата Я. Б. Е. заявява становище, според което молбата за отмяна е основателна. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.304 ГПК право да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение има третото лице, по отношение на което решението има сила, макар и да не е било страна по делото /чл.216, ал.2 ГПК/. На това основание легитимирано да предизвика отмяна по реда на чл.304 ГПК е това трето лице, което има право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, т.е. това трето лице, което би имало качеството на необходим другар при участие в производството като главна страна. По този начин законът защитава правото на участие в делото на тези лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, но са били лишени от участие в производството по неговото постановяване. В конкретния случай данните по делото не са в състояние да обусловят извода, че молителката има качеството на необходим другар на страната на ответника, тъй като за предмета на спора, по отношение на който влязлото в сила съдебно решение на Пазарджишкия окръжен съд е приело, че представлява реална част от УПИ VІІ-* в кв.1141 по плана на [населено място], собственост на ищците Б. И. Б. и Г. И. Б., в приключилото производство не са релевирани твърдения, които да обусловят извод за наличие на съпружеска имуществена общност между молителката и ответника Г. Б. Б.. В депозирания по делото отговор на ответниците по чл.130 ГПК, както и в насрещната им искова молба, са изложени твърдения, според които спорният терен е част от собствения им УПИ VІ-* в кв.1141 по плана на [населено място], на основание давност и наследствено правоприемство, тъй като имотът бил владян първоначално от наследодателя им Б. Г. Б., считано от 1946 г., а след неговата смърт владението продължило в лицето на неговата съпруга и двете му деца /ответници по делото/. Същевременно ответниците се позовават на извършени в тяхна полза дарения, с които майка им М. Т. Б. е прехвърлила през 1998 г. на сина си Г. Б. Б. 1/3 ид.ч. от мястото, а през 1999 г.- останалите 2/3 ид.ч. на дъщеря си Я. Б. Е.. Следователно, имотът, част от който е процесната реална част, е индивидуална собственост на ответниците по силата на дарение, макар и придобиването да е извършено по време на брака на ответника Г. Б. /чл.20, ал.1 СК от 1985 г.-отм./, а не на основание давност, на каквато няма данни да са се позовали ответниците в периода преди извършване на даренията- доколкото ответниците не биха заявили съгласие да получат като дарение вещ, която считат за своя по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, т.е. същите очевидно не са имали съзнанието на собственици към момента на сключване на договорите, с които са приели да придобият собствеността от другиго. Изключването на давността като придобивен способ, на който да се основават собственическите права на ответника, от своя страна не позволява да се формира извод за наличие на СИО върху идеална част от УПИ VІ-*, съответна на владяната реална част съгласно чл.181, ал.3 З. /отм./, независимо от поддържаното от молителката, че владението върху тази част е установено през 1957 г. и следователно 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл по време на брака й с ответника. С оглед изложените съображения, молбата за отмяна се явява неоснователна като подадена от лице, по отношение на което влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд няма сила по смисъла на чл.304 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката следва да заплати на ответниците Б. И. Б. и Г. И. Б. направените от тях разноски в производството, а именно 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.304 ГПК на Д. К. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 92/ 28.02.2013 г. по в.гр.д.№ 13/13 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ОСЪЖДА Д. К. Б. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати поравно на Б. И. Б. и Г. И. Б. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски в производството. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.